Биобиблиографията отразява цялостната научна дейност на проф. Михаил Арнаудов - от първата му публикация през 1893 г. до 1998 г. Включена е и литературата за живота и творчеството на учения. Всяко заглавие е придружено с анотация, подчертаваща най-същественото в произведението. Представени са и всичките рецензии, отзиви и полемики върху неговите трудове. ... |
|
|
Специална поредица най-доброто от високата българска класика ... Томът съдържа писма и личния бележник (джобното тефтерче) на Васил Левски от периода 1871-1872 г., както и встъпителна студия от Ив. Гранитски. Приложенията са: Васил Левски редове от биографията, речник на чужди и по-стари български думи и изрази, употребени в документите, как е спасен архивът на Васил Левски, псевдоними на Васил Левски, и други материали. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. ... |
|
|
Книгата “Отец Паисий Хилендарски. Контекст и отгласи от личността и делото му” е посветена на 250-годишнината от създаването на “История славянобългарска”, но като подход, проблематика и интерпретация тя няма юбилеен характер. Вместо традиционно монографично изследване авторът и си поставя за цел да задълбочи познанието за един или друг от аспектите на Паисиевото дело в тясна връзка с неговата реформаторска роля. Първите дялове реконструират моменти от атмосферата, в която Паисий Хилендарски пише “История славянобългарска”. Проблематизират се версии за статута му сред анонимното монашеско обкръжение в средата на XVIII в. ... |
|
|
За писането, майчинството и харема вътре в нас. ... В своята лирична и елегантно написана автобиографична книга "Черно мляко" Елиф Шафак разказва за борбата между изкуството и дълга на жената да бъде майка, която започва да преживява още преди да се омъжи. След раждането на първото си дете писателката изпада в тежка следродилна депресия. По думите ѝ тази депресия я откъсва от единствената страст в живота ѝ, която дотогава е поставяла над всичко - да пише художествена литература. В "Черно мляко" Шафак говори за въображаем "харем от шест малки жени" или дребни Палечки, които по ... |
|
|
Уолтър Айзаксън е бивш главен редактор на списание Time, автор на биографиите на Бенджамин Франклин, Кисинджър и Стив Джобс. Последната пълна биография на Айнщайн е основана върху наскоро отворена лична кореспонденция на великия учен. Тази книга разказва как един находчив и дързък патентен чиновник - едва справящ се с живота баща с труден брак, неспособен да си намери преподавателска работа или докторантско място - започва да разгадава замисъла на твореца на Космоса, ковача на тайнствата на атома и на вселената. Неговият успех се дължи на съмненията му в общоприетите знания и на удивлението му от велики мистерии, които ... |
|
|
„Ако се гледа по-широко на нещата, ако се има предвид какво реши съдбата, като ме направи не просто участник в един от най-големите поврати в историята, но и човекът, който даде инициативата за процеса на обновление и го придвижи – на мен ми провървя. Аз почуках на вратата на историята и тя се отвори, отвори се и за тези, за които се стараех. Не съм се стремял към властта заради самата власт и не съм се опитвал да налагам моята воля, каквото и да ми струваше.“ Михаил Горбачов ... |
|
|
Симеон Радев е роден в град Ресен, Македония, на 19 януари 1879 г. Първоначално учи в българските училища в Ресен, Охрид и Битоля, а след това завършва френския лицей Галата сарай в Цариград и право в Женева. През 1905 г. става главен редактор на в-к Вечерна поща, а през 1906 г. заедно с Александър Балабанов слагат началото на сп. Художник. По-късно (1911) основава всекидневника Воля и взема дейно участие в неговото списване. По това време обнародва и своята книга Строители на съвременна България - едно от големите и оригинални историографски изследвания у нас. Още твърде млад, Симеон Радев се отдава на дипломатическа ... |
|
|
Тази книга е като прозорче, през което надникваш и виждаш живата и пъстра картина на България в края на XIX век, виждаш и чуваш гласовете на своите предци, които, наивни и мили, току-що събудили се от дългото робство, като деца се радват на свободата си. Стефан Цанев Книгата се посвещава на 120-годишнината от смъртта на българския княз Александър I Батенберг. ... |
|
|
Второ допълнено издание. ... Съвременникът Йордан Вълчев остави като наследство в архива си и автобиография, и водени "дневници". Чрез тях - след като го бе правил в разкази, романи, публицистика и календаристика - простичко и безхитростно заговори за себе си и ни приобщи към противоречивото лице на своето време. А той беше велик жизнерадостник и човек на съзиданието."Дневниците на писателя дисидент" излезе в края на декември 2004г., привлече вниманието на критиката и на читателите през първите месеци на 2005-а. Поради скромния си тираж и създалия се повишен интерес книгата бе бързо изчерпана на ... |
|
|
Автобиографичният роман "Дума по дума" е подписан от неповторимата Силви Вартан. ... На седем години тя напуска родната България, десет години по-късно записва първата си песен в Париж... Звездата Силви Вартан, която всички познаваме покрай "Облаче ле бяло", пише своята изящна, изпълнена със здрав разум и блестяща като самата нея изповед! Трогателните страници за нашата родина, излезли изпод перото на сценичната вълшебница, покорила Франция и света още в 60-те години на миналия век като "йе-йе момиче", несъмнено ще развълнуват всички българи, но и ще ни покажат как в едно свободно общество ... |
|
|
Мемоари. ... Симеон-Радевият архив се оказа неизчерпаема съкровищница на българския дух, на политическата история на народа ни и на развитието и разцвета на българската журналистика и публицистика. Неговите "Строители на съвременна България" и "Македония и Българското възраждане" в продължение на един век остават ненадминати и заемат водещо място в историята на българската книжнина. Със своите спомени, обемащи десетки хиляди страници, Симеон Радев изпъква като един от най-сладкодумните разказвачи в българската литература, която съвсем не е бедна откъм мемоари. Той ги определя като поредица от книги, ... |
|
|
Два въпроса ще възникнат у мнозина от почитателите на оперното изкуство, когато вземат в ръцете си тази книга, представяща великите български баси на ХХ век. Първият - Защо добавям Никола Гюзелев към "безспорните" имена на Борис Христов и Николай Гяуров? Вторият - Кое ми дава право да ги наричам "велики", отделяйки ги сред други забележителни баси от целия ХХ век. Легендата Фьодор Шаляпин си остава пример за сравнение, подражание, преклонение... Защо тримата? Нека моята позиция защитят световните медии... "България не се задоволява с Борис Христов и Николай Гяуров – най-прочутите баси на нашата ... |
