Читателите на поезия със сигурност знаят няколко от стихотворенията в тази книга, защото те са превърнати в прекрасни и обичани песни. Но със сигурност не знаят, че любовното заклинание в една от тях – „Не остарявай, любов, моля те, не остарявай”, е отправено към съпругата на поета Недялко Йорданов – актрисата Ивана Джеджева. Както, впрочем, и всички останали любовни признания в тази книга. Защо 18 юли? Защото 18 юли е рожденият ден на Ивана – любимата, съпругата, музата на поета Недялко Йорданов. А стихотворенията са нейните подаръци за всеки рожден ден от 1968 година до днес. ... |
|
|
По тъмното шосе на пустинята, хладен вятър в косите ми, топъл мирис на мед, издигащ се във въздуха, напред в далечината видях трептяща светлина. Трябваше да спра за нощта. Там тя седеше на портала, чух църковната камбана, и си помислих: Това може да е Раят или адът."Тогава тя запали свещ и ми показа пътя, чух ги да казват:"Добре дошли в хотел Калифорния, едно прекрасно място, едно прекрасно място. Има много стаи в хотел Калифорния, по всяко време на годината можете да го намерите тук." Последното нещо, което помня, бягах към вратата, трябваше да намеря коридора отново, на мястото, където бях преди, " ... |
|
|
Тази книга е писана, край морето. В нея има море от чувства, реалности и спомени, забъркани в невероятни на пръв поглед истории, които обаче май всички сме преживяли. Има и обич. Към всички герои - добри или лоши, почтени или непочтени, слаби или силни. Авторът не съди никого, просто се забавлява да постави различните гледни точки за едно и също събитие - мъжката и женската, понякога диаметрално противоположни и еднакво убедителни. Нали затова животът е цветен, пъстър и предизвикателен начин чисто Женски или чисто мъжки свят би бил много скучен. Тази книга е като морето. На места убива като мидени черупки, вкусът е солен ... |
|
|
Глупако... Клончето откърши... Порадвай му се... Днес... Сега. Не вярваш... Но животът свърши. И няма вече за кога. Размърдай старото си тяло... Не давай да се предаде. Тръгни... Опитай отначало... Но няма вече за къде. И все пак... Все пак... Ето, чувай... Звучи последното танго. Стани, глупако... И танцувай... Но няма вече със кого. ... |
|
|
Ела Рубинстайн е 40-годишна домакиня от Бостън, майка на три деца и рецензент към литературна агенция. Първата ѝ задача е да прочете и оцени "Сладко богохулство" - роман, написан от напълно неизвестен автор на име Азис Захара. Книгата на Захара разказва през погледа на различни хора за пътя, извървян от Шамс към Руми, както и за ролята, която дервишът изиграва при трансформирането на успешния, но нещастен духовник, в отдаден мистик, страстен поет и защитник на любовта. Завладяна от "правилата" на суфизма, които защитават равенството на всички хора и религии и искрицата любов, която всеки носи в ... |
|
|
Надарен с тънка чувствителност и остър поглед за нещата от живота, Муратхат Мунган ни поднася шеснайсет майсторски написани разкази за съдбите на различни жени и чрез тях ни "потапя" в атмосферата на шеснайсет различни града в Анадола. Муратхат Мунган е роден на 21 април 1955 г. в Истанбул. Средното си образование завършва в Мардин. След завършването на отдела по Театър към факултета по Литература, история и география на Анкарския университет, работи като драматург в Държавен театър - Анкара, а по-късно и в Градски театър - Истанбул. Поет, писател и драматург. ... |
|
|
Mi 4e kvo ot tv@?... Най-смешно-тъжните мемоари, които някога сте чели."Когато се влюбвах, по-лесно ми бе да го изразя с мелодия, отколкото с думи. Повярвайте, че е така, преди да сте прочели тази забавна книга. Всичко в нея е истина, но историите толкова ще ви разсмеят, че има опасност да не гледате сериозно на автора ѝ. Което според него е най-големият плюс в живота - никога да не се взимаш насериозно!""Ще хвърля всяка празна чаша и нека на парчета, на прах да стане в моите нозе. Не търся упреците ваши и мъдрите съвети, любов назаем никога не взех." Развигор Попов ... |
|
|
Имате проблеми в работата, семейството, с роднините? Няма по-просто решение от това да си подарите един ден и да го прекарате както си пожелаете. Прочетете как го прави "великолепната четворка" - двама братя и две сестри. Най-големият брат решава да избяга от досадната сватба на роднините еснафи. С двете си сестри отива при най-малкия брат, който работи като екскурзовод в замък. Четиримата напускат ежедневието и се отправят към щуротиите, които са вършили като тийнейджъри, отдават се на радостите в живота, лоарското вино, веселбата и блаженството да бъдат заедно, да усещат взаимната си обич и подкрепа. Анна ... |
|
|
„Събитията и героите в тази книга са истински, но от съображения за сигурност имената им са променени. Поне с това да покажа някакво творчество. Шегувам се, разбира се. Но поради по-напредналата ми възраст много от случките и срещите ми с различни хора са неподредени и разфокусирани. Иначе са реални, защото са моят живот. Все пак са от втората половина на двайсети век. Нямаше СПИН, цветна телевизия, джиесем и ГМО. В София киселото мляко го режеха с голяма лъжица, а след “Кръста” започваха опитните ни полета. Там ние, млади пионери, садяхме цвекло..."Стефан Димитров ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Анишър" на издателство "Егмонт". ... Не знае кой е баща ѝ, нито каква е историята му. Но ако имаше възможност да разбере повече за миналото си, дори то да е тъжно, дали щеше да иска да узнае? Това е дилемата на нейния живот. Не я познавате и не сте чували за нейното семейство. Но ако научите, че името ѝ е Ася и тя е копелето на Истанбул - ще искате ли да разберете още? Ако знаете, че в този роман драмата между арменци и турци е подправена с цианкалия на чудовищна тайна, ще го прочетете ли? Това е книга за разпилените зърна на нара. Ася Казанджъ живее в ... |
|
|
10 разказа за прехода, който не ни обедини ... "Преход. Каква странна и дори малко страшна дума. От какво към какво преминаваме? От тоталитарна еднопартийна диктатура на БКП, от зрял социализъм - несъмнено. Накъде обаче? Посоката каква е? Вярна ли е? Този ли е пътят? Кой го посочи? 16 години се питаме. А целта? Свещената цел? Чухме, че била цивилизовано, правово и демократично общество. Какви прекрасни думи, каква прекрасна цел, каква велика мисия. Но крие ли се нещо зад думите? Кой пръв изрече тези думи, вече не помним. Но поехме напред. Изминаха повече от 16 години, обвеяни в съмнения и съпроводени от въпросителни. ... |
|
|
Бинка Пеева е известно име в българската журналистика, особено от периода на в. "Репортер 7" - първия частен вестник, на който тя е съсобственик и главен редактор. Новата й книга също е репортерска - тя пише за нещата от битието ни без евфемизми и без недомлъвки. Мнозина я смятат за нахална и безсрамна. Нейното верую в литературата е истината. Погледът й към живота е ироничен и подчертано самоироничен, а опитът й - автентичен, а не изсмукан от маникюра. Затова ще ви разсмее, но също ще ви накара да поразмишлявате. Забавлявайте се! ... |
