Последната палма Видях последната палма, отсечена тази сутрин. Разчленена, не издаде звук. Трупчетата в пещта стоплят замръзналото съзнание на поредната люта зима. Преди това секачите умело я бяха разголили. Останала бе тук-там по някоя фурма, узряла, капан за заблудените пчели. Хайри Хамдан ... |
|
|
"Колко ангела могат да се съберат върху пръста на един преводач на нобелисти, от когото всички очакват роман, а той изненадва със стихосбирка? След като дълги години се занимава с чуждите думи (на Европейската комисия, на български и световни автори, на роднини и приятели), Ангелина Александрова спира да отговаря на очаквания и започва да търси собствените си думи." Станислава Чуринскиене "Ангелина разиграва на пръста си ангели, които въоръжават очите ни с обич, за да можем със сто софийски лица и единствен ключов камък от Истанбул да обсадим Севера, та когато брои звездите си наесен, да е останала само ... |
|
|
"Една ампула мрак" е осмата книга с поезия на Виолета Христова. Излиза през 2015 г. под знака Литературен кръг "Смисъл". Редактор на книгата е поетесата Валентина Радинска, а илюстрациите са на младата Ина Христова. Това е поезия за взирането в себе си и личните открития, които човек прави, докато гледа във вътрешния необят. "Какво ми каза тази нощ на тръгване: Сънят река е. С много брегове. И остри камъни, въртопи, речни ями. Ще те докосна и ще се събудиш. Ще се събудиш и ще ме забравиш. Но твоят път до следващата нощ е само тебеширена чертичка. Не се страхувай, тъмното е длан. Обичам те и ... |
|
|
"Тази книга е талантлива контратеза на безбройните сладникави четива, заливащи днешната българска поезия, в които има много поза и суета, но няма и грам поезия. Случаят с "Anadromous", слава Богу, е съвършено различен. Тук ще открием истински примери на вълнуващи, неподправени, искрени, заредени с оригинална образност и метафорика поетически внушения. Почти всички творби от книгата са своеобразно енергетизирани и подчинени на две главни състояния, на които отговарят сакралните думи Любов и Свобода." Иван Гранитски ... |
|
|
"В Отсъствия няма нищо успокояващо и излишно. Няма надежда, нито отчаяние, а екзистенциалният вик на автора идва от най-дълбокото място в душата на човека, в което смъртта е да не умреш от любов. Изключително силна книга, конституираща съществуването/отсъствието на другия като единственият смисъл на живота, който ни убива, защото, ако обичаше, както убиваш, любовта ни щеше да е вечна като смъртта." Васил Прасков "Николай безспорно е един от най-талантливите и докосващи поети. Тази книга ни напомня, че сърцата ни могат да се съживят само с любов и не могат да умрат без нея. В тази книга всички нюанси на ... |
|
|
В романа M-р Гуин в един момент се споменава за малка книга, написана от англо-индиец, Акаш Нараян, и озаглавена Три пъти на разсъмване. Става дума, разбира се, за въображаема книга, но във въображаемите случки тя е и далечно продължение на M-р Гуин отчасти заради удоволствието, споделено от автора, да последвам една определена идея, която имах в главата си. Може да бъде прочетена от всекиго, дори от онези, които никога не са взимали в ръка M-р Гуин, защото става дума за самостоятелна и завършена история. Това не пречи все пак и първата ѝ част да бъде спазено онова, което M-р Гуин обещава - допълнителен поглед върху ... |
|
|
Книгата е с размери 10.5 x 16 cm. ... "Деветнайсетгодишният Мартин Костов прави ранен дебют. Още на 15 години той предизвиква публиката и критиците да не пестят суперлативи. Първата му книга "Дом" дава сериозна заявка за творческа зрялост. Според мнението на читателите, той е "ужасното дете" на най-новата поезия. Наричат го "новият Дебелянов" и "българският Рембо" и намират общи белези с писането на Петя Дубарова, Александър Вутимски, Жан Жьоне, Сара Кейн... Втората книга със стихове на Мартин Костов е истински реквием на любовта - невъзможна, трансгресираща самата себе си, ... |
|
|
"Както е добре известно, всеки човек може да напише поне една книга и това е книгата на собствения му живот. Цочо Бояджиев е написал доста книги - философски, поетични, фотографски, доста книги е превел, но когато стане дума да напише нещо за собственото си "житие и страдание" - "тц!", както би казал Йордан Радичков. А хората, с които споделя дните си - приятели, колеги, познати - сме убедени, че той има какво да каже за себе си, за своето време и трябва да го направи! От нашето поколение, поколението, появило се на бял свят някъде към средата на миналия век, Цочо безспорно е един от тези, чието ... |
|
|
"Стихосбирката на Хайри Хамдан "Аз, бедуинът" е мъдра и красива. В нея поетът е постигнал невъзможното - от мъдростта изригва страст; в сплавта от копнеж и тъга се раждат щедрост и вярност. Всяко едно от неговите четиристишия е ребус, чието решение разкрива истината за духовното израстване на човека: "Първо се научи, сине, да губиш, да страдаш. Намери спасението си на съкрушен кораб."Любовта е най-важното измерение на свободата, която подарява на млади и стари вселена от мощ, светлина и доброта. Всяко стихотворение е притча, загатната в плетеница от ефирни, сияещи метафори. Поетът Хайри Хамдан ... |
|
|
Стихосбирката на Георги Константинов носи поетичното заглавие "Роднина на дъжда". Заглавието ни връща към известната чудесна песен, сътворена по негово едноименно стихотворение. Ала творбите в стихосбирката, над 80 на брой, ни водят напред - към днешния творчески ден на поета. Почти всичките от тях са писани в последните 2 - 3 години... И навярно те ще зарадват читателя със своят оригинален, образен и остроумен стихопис. Достатъчно е да споменем някои цикли в книгата: "Последната четвърт на луната", "Болка за утре" или "Пейзаж с луна"... Особено място сред тях заема цикълът " ... |
|
|
Разговори с полски интелектуалци. ... "Интересът на българската интелигенция към полската култура е отдавнашен и като че винаги е бил свързан с желанието за разчупване на традиционните схеми и отваряне към съвременното европейско изкуство - за какъвто и период да се отнася определението "съвременно". Настоящата книга на Марин Бодаков е подбор от разговори с гостували у нас интелектуалци по покана на Полския институт в периода между 2011 и 2019 година, и то изключително прецизен подбор. Направен е, от една страна, от автора, който бе не само утвърден поет, но и преподавател по критика и критически практики ... |
|
|
Христо Фотев (25.03.1934 - 27.07.2002 г.) е не просто един от най-даровитите ни и лирични поети, но е истинско явление в изящната ни словесност. За мнозина творчеството му е еманация на представата за поетична стихия, а самият той - синоним на понятия като "море", "любов" и "Бургас". Още дебютната му стихосбирка "Баладично пътуване" (1961 г.) му отрежда почетно място сред галерията с шедьоврите на любовната ни поезия, а всичките му по-късни творби са обвити в ненадминат бохемско-романтичен ореол. Биографията му е пълна с парадоксални обрати - роден в Истанбул, живял в бежанската ... |
