Книгата "Разгаданата усмивка", или "Книга на жените", е юбилейно издание по повод 90-годишнината на автора и съдържа произведения, създадени в периода 1961 - 2021. Марко Ганчев е поет, преводач, есеист, детски писател. На широката читателска публика е познат предимно като сатирик, но литературните критици винаги са допълвали, че той е многопластов поет, при когото лириката е сатирична, а сатирата - лирична. При неговия почерк по-скоро става дума за ирония, отколкото за злъчен сарказъм. Поетът навършва деветдесетгодишна възраст и седемдесетгодишна литературна дейност. Издал е около петдесет книги, ... |
|
Съставители: акад. Владимир Зарев, Весела Люцканова. ... "Добрият разказвач е магьосник. Омесването на думи от различен стилистичен порядък по начин, който стъписва или вдъхновява, е признак на високо разказваческо майсторство. А композирането на въздействащ сюжет, макар и пестелив като събитийност, е не по-малко трудно от тежък физически труд. Разбира се, амалгамата от двете е лесно постижима за таланта. Забелязал го е отдавна Дончо Цончев - виртуозът на късия разказ, който в книгата си "За майсторството на разказвача" ни предупреждава: "Интригата в един къс разказ може да бъде огромна. В един къс ... |
|
Юбилейно издание по случай 100-годишнината от рождението на големия писател, поет и сатирик Радой Ралин, което побира всички негови знакови произведения. Радой Ралин (псевдоним на Димитър Стоянов, 23.04.1922 - 21.07.2004 година) е може би най-колоритният български поет, писател, сатирик, епиграмист, драматург и дисидент. С всяка от творбите си и с примера на собственото си страдалческо битие той докрай защитава принципите на свободата и вечните човешки ценности, като не се бои да осветлява и критикува разнообразните обществени недъзи."Радой беше и си остана извън рамките на обичайното, един необикновен човек, не по ... |
|
Лос Анджелис, детството, зрелостта, остаряването, умората, баровете, самотата, сексът, безпосочният живот - ето темите в "Седемдесетгодишно в собствен сос", последната публикувана приживе творба на Чарлс Буковски (1920 - 1994). В сборника се редуват остри разкази и задъхани стихове, а действащи лица са приятели по чашка, свои и чужди жени, несретни сервитьорки и истерични домакини, безнадеждни пияници и отчаяни бездомници, комарджии и престъпници, знаменитости и смачкани хорица... ... |
|
"Стихосбирката Пясъчни ветрове, написана от Хайри Хамдан, е дом на щедър и мощен талант. Тя е рожба на родения в Палестина поет, писател и преводач, който с творчеството си внася красота и смелост в българската съвременна поезия. С безстрашната си поетическа дарба, последователността и силата на обичта си към България и българите, Хайри Хамдан създава здрави мостове между съвременната литература на арабските страни и съвременната българска литература. Творчество му има дълбоки, красиви измерения както в областта на прозата, така и в драматургията. Настоящата стихосбирка Пясъчни ветрове на Хайри Хамдан доказва, че ... |
|
Вечерни слънчогледи Вечерни слънчогледи... Не искат те луна - главите са навели към тъмната земя. Не се интересуват от бледите звезди. Небето им е чуждо, различно отпреди. Изчезнал е там Богът на общия им ден... Отдъхват си, свободни от златния му плен. Не гледат и съседа си. А в здрачна тишина, загледани във себе си, те виждат светлина. Георги Константинов е роден в Плевен през 1943 година. Завършил е българска филология в СУ Климент Охридски. Бил е главен редактор на списание Родна реч, на литературно списание Пламък. Председател на българския П.Е.Н. център (2001) и почетен председател (2013). Той е автор на ... |
|
"За по-малко от десет години - от 2015 до 2023 година, Иван Гранитски създаде и оформи един нов по-етически свят, извеждайки българската поезия на ново равнище, като ѝ даде нови теми и нов начин на художествено мислене. Този свят излъчва огромна енергия, придобита от съзерцанието на природата и историята и от познанието за тях като неотменна част от човешкия живот, човешкия разум, осенен от Светия Дух. Не е лесно да си поет на такава поезия. Защото са необходими други думи, с които да изразяваш себе си и онова, която виждаш и си възприел. Иван Гранитски намира такива думи и умело ги подрежда и превръща в ... |
|
"Небесна гледна точка съдържа стихотворения, които съм писал през XXI век, и няколко по-стари, но, надявам се, че все още са живи. Няма нищо по-тъжно от това да надживееш изкуството си. За поета е все едно дали е жив, или е умрял. Ако те помнят, ако те четат - жив си. Не те ли четат, не те ли помнят - и да са жив, мъртъв си. Жестоко е, но е истина. Изкуството е съпротива срещу смъртта. А какъв е смисълът на живота? Какво представляваме ний, с нашите жалки боричкания за власт, за слава и за богатства, с нашите войни и убийства върху тази третокласна планетка, кръжаща около звезда-джудже в покрайнините на провинциална ... |
|
Книгата е образец на човешкия диалог с безкрайността на Вселената. Сигналите на любовта, красотата и резонанса с всичко тук и всичко там преминават през силния огън на сърцето и разума ѝ. Те е "ловец на надежди" и пазач на земните устои за сила и воля да бъде тук. И сега. Тя е новият живот, който ражда безброй вселени, и ги кара да треперят в съзвучие със земното щастие. В тази книга се изявява и тъгуващият "аз" на поета. Това са приливни вълни, чрез които Духът е укротен о брега на човешката същност. За да се върне отново в безкрая от радостни чувства и идеи, които носят отпечатъка Му. Днес. И ... |
|
Романът на Патрик Зюскинд "Парфюмът" разказва историята на ужасяващото същество Жан-Батист Грьонуй, родено "на дъното", във Франция през XVІІІ век. Той израства без родители, мразен от хората и отритнат от съдбата. Грьонуй обаче има уникалната дарба да притежава невероятно фин нюх, с който усеща миризмите от километри. Мечтата му е да сътвори най-пленителния парфюм с аромата на извечната жена, създадена от Бог за любов и изкушение. Влюбва се, преследва и убива най-красивите жени, чиито ухания улавя, събирайки миризмите от мъртвите им тела. Убийствата му са само средство, за да извлече бленуваното ... |
|
Не ще достигнеш вече оня бряг, брегът е друг и заливът е друг, и друго е морето - ти също си безкрайно, страшно друг. Ето защо не казвай на морето мое, на дюните на казвай мои, на вятъра не казвай мой. О, разбери, ти вече нищо нямаш. О, разбери, че ти си вик, превърнат във мълчание. ... |
|
"Азиз Таш отдавна е завоювал авторитетно присъствие в литературата с книгите си Повод за небе (1993), На 22. Апокриф за дъжд (2004, 2007), Adrianopol'dan Edirne'ye" / От Адрианопол до Одрин (2007). Не по-малко популярен е и като преводач на Кемал Йозер, на антологии от съвременната палестинска и кувейтска поезия, с преводите си на турски на Житие и страдание на грешния Софроний и Книга за Софроний на Вера Мутафчиева и Книга за българите на Петър Мутафчиев. Както и предишните книги на Азиз Таш, така и Небе на 33 не е просто сбор от писани в някакъв период стихотворения. Тази е пълна със стихотворения, ... |