Вазовият род е много богат като имена, като наследници, като съдби - а приносът му в историята и в културата на съвременна България е тема необятна, но благодатна, за да се откроят фигурите на този толкова скромен и толкова велик български род. Той има свои представители във всички области: на духа, на военното дело, на военното изкуство, на медицината, журналистиката и дипломацията. ... |
|
|
"С тази книга Благовеста Касабова изплаща един тежък дълг на нашето литературознание. Разнопосочни политически ветрове са кръстосвали родните земи, но съдбоносните им капризи с особена сила се разразяват през миналия век. Първата му половина бележи крушението на националния ни идеал - обединението на разпокъсана България не се осъществява; в страната се установява диктатура от съветски тип. Една от първите нейни жертви е Фани Попова-Мутафова, която Кирил Христов нарича "шеметен връх в българската литература". Със своята знаменита сага за Асеневци тя възражда великата Вазова традиция и издига ... |
|
|
"Мъжете лъжат безкористно и всеотдайно. Защото искат да направят несъвършенствата на живота по-поносими. И няма начин това да им се зачете за грях. (Феромони) Човек като мълчи, какво като знае и десет езика. (Зуброва трева) Различните видове птици живеят по-лесно заедно, отколкото бозайниците, но значително по-шумно от тях. (Ноев ковчег) А вътре ситни моята бабичка и мълчи. Толкова ѝ е омръзнало да се кара с мене, че като ме види, въздиша. (Бракониери) Изглежда по-лесно живееш, когато загубиш тези, с които си разговарял, отколкото, когато си отиде този, с когото дълги години сте мълчали заедно. (Прераждане) ... |
|
|
Книга за Кирил Христов. ... "Първоначален тласък за книгата ми даде стъписването и недоумението на младите хора, когато чуят името. Те питат: "Кой е Кирил Христов?" Литературните програми на училищата неизбежно се обновяват, техният обем не е безкраен и под натиска на новите автори биват изтласквани някои по-стари. Той има тази нещастна участ. Но въпреки всичко, мястото му на класик на българската литература не може да се оспорва. Пророчество е епитафията на поета: "- Ти, който цял живот безумствуваш за слънце, как ще лежиш в тъма и студ, довека сам? - Щом закопаят ме, ще бъда като зрънце: обилния си ... |
|
|
Юбилейно издание по повод 200 години. ... Буквар с различни поучения на д-р Петър Берон, по-известен с наименованието Рибен буквар, е напечатан през 1824 г., изигравайки голяма роля не само в избистрянето на педагогическите идеи, но и в оформянето на българския книжовен език. Това е първото произведение, с което българският книжовен език става изцяло народен. Безспорен факт е, че преди него съчиненията на Паисий Хилендарски и на Софроний Врачански са писани на народен език в основата си, но са и примесени с много черковнославянски елементи. Дори и тези произведения, писани десет-петнадесет години след това не могат ... |
|
|
Това, че Гешев по характер, стил на поведение и начин на работа е затворен, не много общителен или както в публикациите и спомените се нарича вълк-единак, е част от истината. От значение е и това, че за 20 години служба и то все в Държавна сигурност, той се среща с десетки, да не кажа стотици служители. Работи с какви ли не началници и подчинени. И тук в отношенията си с тях той издържа един от най-тежките си изпити. Защото няма нищо по-сложно и по-трудно в чиновническата йерархия да издържиш на личностните взаимоотношения, на капризите и странностите на хората, на завистта и злобата и да се пребориш с посредствеността. ... |
|
|
"Множеството из улиците бе толкова голямо, щото никой не можеше да ходи и върви така, както иска, а бе тласкан от вълната от хора. Имаше голям страх, когато се достигна мостът на река Марица, но се мина без нещастие. Улиците, отдето мина графът, бяха буквално натъпкани от посрещачи и гръмовито ура цепеше въздуха. Никога никому град Пловдив не е направил такова бляскаво, възторжено и сърдечно посрещане... Няколко пъти Игнатиеви молеха да им изпеят Шуми Марица и сами пригласяха. Да здравствует навеки България! - бяха последните думи на графа." В. Пловдив, 21 - 23 септември 1902 г. "Нека храм-паметникът и ... |
|
|
Второ преработено издание. ... Книгата включва очерци и интервюта с 16 знакови фигури, дали облик не само на литературата ни, но и на цяла епоха. Сред събеседниците на изтъкнатата журналистка са: Богомил Райнов Любомир Левчев Йордан Радичков Николай Хайтов Тончо Жечев Георги Джагаров Радой Ралин Марко Ганчев Виктор Пасков Христо Калчев Христо Фотев Станислав Стратиев Стефан Цанев Миряна Башева Петър Увалиев Георги Мишев "Исках да разкажа как писателите общуваха в годините на социализма. Бореха ли се с морални дилеми. Срамуваха ли се от свои творби. Оправдаваха ли ... |
|
|
Захарий Стоянов пише Записки по българските въстания в три тома, първият от които е публикуван преди 140 години, през 1884-та. От тогава до сега този най-мащабен труд в творчеството на българския хронист и писател се е утвърдил като безценен документ за нашето минало. Авторът включва собствените си спомени от Априлското въстание, в което участва рамо до рамо с Георги Бенковски, Тодор Каблешков, Панайот Волов, Никола Обретенов, Баба Тонка и други революционери, но отдава почит и към самопожертвователните българи, останали неизвестни и без гроб. Той разказва за героичните им дела и създава цялостна картина на живота у ... |
|
|
Захарий Стоянов пише Записки по българските въстания в три тома, първият от които е публикуван преди 140 години, през 1884-та. От тогава до сега този най-мащабен труд в творчеството на българския хронист и писател се е утвърдил като безценен документ за нашето минало. Авторът включва собствените си спомени от Априлското въстание, в което участва рамо до рамо с Георги Бенковски, Тодор Каблешков, Панайот Волов, Никола Обретенов, Баба Тонка и други революционери, но отдава почит и към самопожертвователните българи, останали неизвестни и без гроб. Той разказва за героичните им дела и създава цялостна картина на живота у ... |
|
|
Захарий Стоянов пише Записки по българските въстания в три тома, първият от които е публикуван преди 140 години, през 1884-та. От тогава до сега този най-мащабен труд в творчеството на българския хронист и писател се е утвърдил като безценен документ за нашето минало. Авторът включва собствените си спомени от Априлското въстание, в което участва рамо до рамо с Георги Бенковски, Тодор Каблешков, Панайот Волов, Никола Обретенов, Баба Тонка и други революционери, но отдава почит и към самопожертвователните българи, останали неизвестни и без гроб. Той разказва за героичните им дела и създава цялостна картина на живота у ... |
|
|
За новопоявилата се книга Да убиеш Ботев. Илия Луканов е живял 30 години в Германия преди да се завърне окончателно в родината. Той е най-добрият познавач на историята на Ботевата чета и на живота на революционера Христо Ботев. Има издадени 5 книги по темата: В търсене на истината за гибелта на Ботев (2011), Премълчани истини за Ботевата чета (2012), Без прошка и без давност, (2013), По пътя на Злото (2016), С амбиция в излишък и морал в недостиг (За новопоявилата се книга Да убиеш Ботев) (2024). ... |
