"В едно свое интервю Недялко Славов сам дава ключа към романа Илюзионистът, а и към цялото си творчество - свободната воля. Тя прави човека различен от всяко друго творение, от всичко познато. Романът Илюзионистът е майсторска игра с различните превъплъщения и гледни точки. Но не това прави книгата уникална. Подобно на христологичния догмат от V век, художествените текстове на Недялко Славов не са проста сплав от поезия и проза, те са 100% поезия и 100% проза неслитно и неразделно. Изразните средства на Илюзионистът са завладяващи. Характерите са ярки до границата на поносимото. Чувството за хумор, което присъства ... |
|
|
Заветите на Дзен учителите. Книга 5 от поредицата "Бележки от вечността". ... В този сборник са включени най-вдъхновяващите Дзен поговорки, идеите на велики философи с определяща роля за развитието на Дзен, заветите на прочути Дзен учители и патриарси, и най-красивите мисли и стихове от анонимни Дзен монаси, поети и мъдреци."Когато стигнеш върха на планината, продължи да се изкачваш". Анонимен автор "Щастието е просто нещо - щастлив си, когато не се опитваш да бъдеш щастлив". Анонимен автор "Ти си далече от края на твоето пътуване. Пътят не е в небето. Пътят е в сърцето". Буда ... |
|
|
Зак е трийсет и няколко годишен бивш фотограф, а сега служител в калифорнийска фармацевтична компания. Дни след като любовта на живота му - Стела, го е напуснала, той минава границата с Мексико, за да удави тъгата си в алкохол. В края на една луда нощ в Тихуана той попада на кървава сцена, намесва се, за да спаси чужд живот, и по чудо успява да се отърве жив със задигнатия от нападателите му ван. Усложненията настъпват, когато в чуждия автомобил Зак намира чувал прясна марихуана. С тревата в багажника и купен на старо филмов Никон, той поема към Източния бряг. Това пътешествие - колкото напред в пространството, толкова и ... |
|
|
Ейбрахам Коен (1887-1957) е сред най-задълбочените изследователи на талмудиския иудаизъм. Той е редактор на изданието на Библията, осъществено от "Сончино Букс", и участва в преводите на Талмуда и Мидраш. Талмудът е един от великите класически текстове на човешката цивилизация - вечни, въздействащи, вдъхновяващи. Той се нарежда сред безценните писмени паметници в историята, наред с Библията, "Държавата" на Платон, Аристотелевата "Политика", Корана. Общото между тези книги е силата да привличат вниманието и да предизвикват отклик векове след своето създаване. От незапомнени времена, поколение ... |
|
|
Стара войнишка каска, шепа седефени копчета, листи от тефтерче, ликът на една Мадона в черен цвят и вътрешни съмнения: Съществува ли друг, нетленен и вечен свят, обитаван от нашите радости и надежди? Остават ли енергиите от човешките чувства след смъртта? А може би си луд, ако вярваш, че душата не умира? С тези въпроси пътува героят от поредния роман на Емил Андреев "Лудият Лука". Призован от мистичен женски глас, художникът Лука Каменов тръгва по следите на загадъчна икона, за да попадне в светилището Рокамадур, откъдето ще последват „случайни“ срещи, разкриващи неподозирани тайни. Така заедно с него и ние ... |
|
|
Стихотворения ... Самота Откакто платовете за чадъри се кроят и режат за един човек, вали самота наместо дъжд и натежава тъгата по градските улици през нощта от самотата на въртящото се зрънце нахут вътре в свирката на нощния пазач...и си мисля, как бих се радвал, ако в гроба ми пропълзи змия и се настани за зимен сън сред костите на гръдния ми кош ... |
|
|
"Възвишение" е отличена с Национална награда "Христо Г. Данов" (2012), както и Национална награда "Елиас Канети" (2013), Наградата за литература на Европейски съюз (2014). Книгата ни връща в епохата на Българското възраждане, когато двама бунтовници, приятели на Димитър Общи - т.е. малко революционери, малко разбойници, - участват в Арабаконашкия обир, което е само началото на множеството им перипетии. Постепенно те се включват и в трите вида тайна дейност - "конспиративна, експедитивна и революционно-разбойнишка", по израза на Стоян Заимов. Това е разказано с жива стилизация на ... |
|
|
Без съмнение "Последното изкушение" е една от най-философските, но и противоречиви творби на писателя, в основата на която стои върховният дълг на борещия се човек - безспирната, безмилостната борба между духа и плътта. В тази книга критиците съзират Новото евангелие, апокрифната човешка изповед на Божия син. Джанет Маслин от в. "Ню Йорк Таймс" пише: "Радикален и напълно революционен, "Последното изкушение" преосмисля божественото през човешкия избор." Според Казандзакис загадката на Христос не е загадка само на една определена религия, а е общочовешка, защото "всеки човек е ... |
|
|
Пътуване с лек багаж (1987) е най-емблематичната книга за възрастни на Туве Янсон, която ще позволи на българския читател да опознае авторката в напълно нова светлина. В дванадесетте разказа от сборника героите пътешестват: в пространството, във времето, във въображението си. Изправени пред новото и непривичното, реагират както най-добре съумеят: помъдряват, капитулират, преобразяват се. Японско момиче мечтае да гостува на любимата си писателка на малкия ѝ финландски остров; троица чудати пияници разказват в нощен Хелзинки на млада двойка за желанието като двигател на живота; млада двойка оцелява в ... |
|
|
Нихат Йоздал е роден през 1984 г. в гр. Халфети /област Шанлъурфа, Турция/. Завършва Педагогика в Университета "Мустафа Кемал Ататюрк" - Шанлъурфа. Няколко години работи като учител, след което заема ръководни длъжности в областната Дирекция на образованието. Понастоящем е в ръководството за проектна работа към същото учреждение. Творческите му изяви /в Турция и в чужбина/ са главно в областта на художествените инсталации, съчетани с поезия и класическо изобразително изкуство. Публикува поезия от 2002 година. Още първите му стихове в периодичния печат се посрещат с възторг от читателя и одобрение от критиката. ... |
|
|
Старинни пословици и поговорки. Книга 2 от поредицата „ Бележки от вечността “. ... В тази книга са събрани 1400 японски пословици и поговорки, които са най-доброто средство за разбирането на националния характер на японците и уникалния начин на мислене на този забележителен и самобитен народ. ... |
|
|
Най-важните тревоги нямат основания вън от нас. И затова слушах вътрешния си писък, защото знаех, че по някакъв начин слушам себе си, вътрешното си същество. Чувах основния музикален тон на собственото си съществуване, собственото си „исо“, което бе остро и подлудяващо като писък на някогашен парен локомотив. С настъпване на здрача този писък угасваше – угасваше заедно със светлината. И тогава най-сетне, радостен и успокоен, търсех някоя квартална кръчма или скара-бира, хранех се, без да виждам с какво, и пиех две-три бири или бутилка вино, или няколко гроздови ракии. Връщането вкъщи винаги бе дълго – с няколко трамвая, ... |
