Тези разкази на Ремарк са абсолютна новост за читателя. Публикувани за пръв път през 1930 - 1931 г. в американско списание, те са един вид продължение на романа "На Западния фронт нищо ново". Всички те имат една тема - стигмата на войната, проличала си чак години по-късно, чрез драматичните промени у хората. Разказите са страстен апел против забравата. Това им придава неповторима проницателност. Шейсет години след първата публикация на тези разкази в американското списание "Collier’s Weekly", те излизат за пръв път на немски език през 1992 год. и представляват един вид продължение на романа "На ... |
|
|
Животът невинаги ге като компютърна игра. Понякога наградите са истински. Понякога са безценни. Линда Грей пристига в градчето Хевънс Бейс, за да прекара една нощ с любовника си в местния мотел. На сутринта нейният човек я завежда в Джойленд и двамата влизат в "Къщата на ужасите", но излиза само той. Докато еднорелсовото влакче пътува в пълен мрак, убиецът прерязва с бръснач гърлото на Линда и я изхвърля от вагончето. Престъплението остава неразкрито до лятото на 1973, когато Девин Джоунс (двайсет и една годишен, девствен, с писателски заложби и с разбито сърце, намиращ утеха в песните на "Доорс" и на ... |
|
|
Моят дар е бъдещето. Моят дар е спасението. Моят дар е адът. ... "Търсете и ще намерите." Тези думи отекват в съзнанието на видния харвардски професор по религиозна символика Робърт Лангдън, когато се свестява в болница, без спомен къде се намира и как се е озовал там. Не може да обясни и произхода на страховития предмет, открит сред вещите му. Заплаха за живота ще запрати Лангдън и младата лекарка Сиена Брукс на главоломна гонитба из Флоренция. Единствено познаването на тайни проходи и древни загадки, спотайващи се зад историческата фасада, може да ги спаси от неизвестните им преследвачи. Водени само от ... |
|
|
"По това време бях вече капнал и загубих всяка надежда. До шхуната все още оставаха стотина фута. Лицето ми беше във водата и аз наблюдавах как акулата се обръща за ново нападение, когато видях помежду ни да минава кафяво тяло. Беше Отоо. Плувай към шхуната, господарю! - каза той. Говореше весело, сякаш ставаше дума за някаква шега. - Аз познавам Ром акулите. Акулата е мой брат. Подчиних се и заплувах бавно напред, а Отоо плуваше около мене, като гледаше винаги да е между мене и акулата, отбиваше нападенията й и ме ободряваше."Из "Демоните на Фуатино" ... |
|
|
Джек Лондон е написал едни от най-хубавите разкази за студения север. Преди да започне да пише приключенски романи сменя различни професии. Автор е на романи като "Дивото зове", "Морският вълк", "Белият зъб", "Мартин Идън", "Лунната долина". В началото на двадесетия век той е най-четения автор в САЩ, а книгите му са преведени на 68 езика. ... |
|
|
В продължение на десет години Ерик Уайнър е чуждестранен кореспондент на Националното обществено радио на САЩ. Работил е в Ню Делхи, Йерусалим и Токио, правил е репортажи в повече от 40 страни. Бил е кореспондент за НОР в Ню Йорк, Маями, във Вашингтон, окръг Колумбия, бил е репортер на "Ню Йорк Таймс". Автор е на книгите "География на блаженството: Един мърморко търси най-щастливите места на света" и "Човекът търси Бог: Моят флирт с божественото". Дали швейцарците са по-щастливи, защото живеят в най-демократичната страна на света? Дали жителите на Катар, потънали в петродолари, намират ... |
|
|
Това беше трагичен миг, печална случка сред снеговете - умиращо куче, свада между двама другари. Рут погледна умолително първо единия, после другия. Обаче Мейлмют Кид се сдържа, макар в очите му да се четеше безграничен упрек; само се наведе над кучето и преряза ремъците. Никой не рече нито дума. Те сложиха по два впряга на шейна и преодоляха трудното място; шейните отново пътуваха напред, умиращото куче се влачеше подир тях. Докато едно животно може да върви, не го застрелват и му дават тази последна възможност да остане живо - да се домъкне, ако успее, до лагера с надеждата, че ще убият някой елен. ... |
|
|
Поканени от изследователя на свръхестественото д-р Джон Монтагю, трима младежи се настаняват в имението Хил Хаус – пуста и зловеща къща, до която никой от местните жители не иска да припари заради слуховете, че е обитавана от духове. Още в първите дни започват да се случват необясними явления, които будят тревога и страх – но това е едва началото. Хил Хаус явно не обича натрапници и търси следващата си жертва, а докато мистериите на дома се разкриват, читателят неусетно се изгубва из мрачните коридори на едно тъмно, но неустоимо тайнство... Американската писателка Шърли Джаксън (1916–1965), при все емблематичното си ... |
|
|
Кабул през 70 -те години на XX в. Дванайсетгодишният Амир, останал сирак при раждането си, отчаяно копнее за одобрението на своя суров баща и решава да спечели състезанието по бой с хвърчила в Кабул, за да докаже, че от него ще излезе истински мъж. Но за да е пълна победата му, той или негов приятел трябва да улови последното прекършено хвърчило. Хасан, синът на слугата в техния дом, винаги е бил страхотен ловец на хвърчила и верен приятел на Амир. В деня на турнира Хасан му помага, но никой не подозира каква цена трябва да платят и двамата - единият е жертва на жестоко насилие, а другият е безмълвен наблюдател, чиято ... |
|
|
Фентъзи епос на всички времена. ... Познати лица и изненадващи нови сили си съперничат в една раздробена империя. След колосално сражение бъдещето на Седемте кралства виси на косъм. Нови и нови заплахи възникват отвсякъде. На изток Денерис, последната издънка на дома Таргариен, властва като кралица с трите си дракона в град, съграден от прах и смърт. Но Денерис има хиляди врагове. Докато те се събират, един младеж предприема изпълнено с премеждия пътешествие, за да намери кралицата - но със съвсем различна цел. Беглецът от Вестерос Тирион Ланистър също тръгва към Денерис. Но най-новите му съюзници не са жалки отрепки, ... |
|
|
При появата си романът предизвиква множество противоречиви отзиви. Но както е споменато в предисловието: "Когато критиците се различават в мненията си, художникът остава верен на себе си". А ето как Оскар Уайлд пояснява собственото си отношение към героите от своята творба: "Мисля, че съм бил Базил Холуърд, другите мислят, че приличам на лорд Хенри. А аз бих искал да бъда Дориан Грей, но може би в някое друго време!". Написването на романа "Портретът на Дориан Грей" е свързано донякъде с една случайност. Оскар Уайлд и Артър Конан Дойл веднъж вечеряли заедно с американския издател Дж. М. ... |
|
|
Адаптирано ученическо издание. ... "Моите спомени, птици в нощта, скитат бездомни, скитат унесени вън от света. Моите песни, сенки без път, блесват нечути в скръбната есен - и пак замълчат. Моята лютня, писък в нощта, стене прокудена и безприютна вън от света."Из "Птици в нощта", Николай Лилиев ... |
