"Колцина от нас са допускали или знаели, че Айрис Мърдок, майсторката на художествена проза и на няколко философски съчинения, е писала и поезия? Представя ни я за пръв път на български език тази колекционерска книжка в лимитиран тираж, с цветни илюстрации, отпечатана на специална хартия, с чийто нюанс искаме да помогнем на едно деликатно пътуване назад, към времето на писането на стиховете. Както подобава на заглавието, книгата представя една цяла година, месец по месец, през избрана за всеки месец... птица. Като полъх от птиче или ангелско крило, в тих и мъдър летеж на сърцето, в минималистичен - някои биха ... |
|
Алексей Лосев завършва превода си на трите трактата на Николай от Куза и коментарите към тях през 1936 г. - след освобождаването му от сталинските лагери. През 1937 г. преводите са публикувани в осакатен вид, коментарите обаче - не. Спасени по чудо изпод бомбардирания през 1941 г. Лосев дом, разчитането им започна едва през сегашния век. Николай от Куза е отдавна пред умствения поглед на Лосев, некриещ склонността си към неоплатонизма. Привлечен е от метафизичната му програма, съзнателна алтернатива на онтотеологията. В трактата за не-другото се формулира една метафизика на конкретното - чрез отвъд-ситуативния смисъл, ... |
|
Романът Синухе Египтянина на финландския писател Мика Валтари ни отвежда във водовъртежа на XIV в.пр.Хр., когато Египет е разтърсван от вътрешни и външнополитически промени. Авторът умело ни потапя в живота на Древна Тива, завихря ни в страстите на тази световна столица и ние чуваме автентичното звучене на египетската реч - това, което говори улицата, и изтънчения език на двореца. Прототип на героя е Синухе от дворцовия роман Синухе, който е записан около XX в.пр.Хр. Името не е засвидетелствано никъде в древноегипетските паметници. То е измислено от древноегипетския автор, който е орисал своя герой на бурен живот с ... |
|
Пълно нецензурирано издание. Емблематичният роман на Оскар Уайлд може да притесни дори пуританите от XXI век. Но по време на четенето гримасите на укор ще се сменят с други, издаващи интелектуалното удоволствие, което писателският талант и остроумието на Уайлд пораждат. Възможно е безпокойство да обземе искрения читател, когато признава пред себе си, че пороците на главния (анти)герой са всъщност толкова типични, универсални, обикновени. Защото Дориан Грей е еманация на суетата, лекомислието, жестокостта, самозабравата и слабостта пред изкушението... В художествен план романът се откроява с блестящия си афористичен ... |