Вече цяло хилядолетие династията Беретнет властва над Инис. Все още неомъжена, кралица Сабран Девета е длъжна да зачене дъщеря, за да опази кралството си от гибел. Но към прага ѝ вече се прокрадват убийци. Ийд Дюриън е чужденка в кралския двор. Макар да се е издигнала до придворна дама, верността ѝ принадлежи единствено на тайно общество от магове. Изпратена е там от него, за да бди над Сабран и тайно да я закриля със забранена магия. Отвъд тъмното море Тане се подготвя да изпълни своята детска мечта да стане драконов ездач, но е принудена да направи избор, който заплашва да срине целия ѝ свят. ... |
|
Дж. Р. Р. Толкин описва Втората епоха на Средна земя като мрачни времена, за които малко е (или е нужно да бъде) разказано. И дълги години читателите трябваше да се задоволяват с примамливите ѝ проблясъци, разпръснати по страниците на Властелинът на пръстените и неговите Приложения, които включват изковаването на Всевластните Пръстени, построяването на Барад-дур и възхода на Саурон, и Последния съюз на елфи и хора. Историята започна да се разкрива по-пълно едва когато Кристофър Толкин издава Силмарилион след кончината на баща си. Макар по-голямата част от книгата да е за Първата епоха на Средната земя, в края ... |
|
Корделия е на 14 години и знае, че майка ѝ Еванджелин е… особена. И че нерядко ѝ налага „послушание“, принуждавайки я да прави каквото тя желае. Когато обаче с майка ѝ отиват на гости у ескуайъра, за когото Еванджелин иска да се омъжи, се случват събития, които затвърждават подозрението на Корделия, че майка ѝ е вещица. От своя страна, Хестър, милата и проницателна сестра на ескуайъра, също усеща, че преследващото я от известно време предчувствие за надвиснало бедствие е приело формата на нежелана гостенка. Заедно с отдавна влюбения в нея лорд Евърмор, приятелката си Имоджен, Корделия и мъдрия ... |
|
Дуински елегии - един от най-вдъхновяващите монолози в световната литература, Рилке създава в замъка Дуино, който се намира в близост до италианския град Триест и се извисява над светлите води на Адриатика. Там през зимата на 1912 г. Райнер Мария Рилке започва да пише своя поетически цикъл. В градината на замъка той усеща неудържима енергия: Първа елегия го осенява като просветление. И с нея той поставя началото на едно лирично свидетелство за крехкостта на човешкото съществуване. В замъка Дуино Рилке пише първите две елегии и части от следващите, както и началото на Десета елегия, която е замислена като венец на ... |