Том девети от поредицата "Вера Мутафчиева - избрани произведения" ... "Две родословия - една история на предци и потомци - частица от биографията на българската интелигенция и народопсихология. Това е лаконичното определение на книгата на Вера Мутафчиева. С изящния си увлекателен изказ авторката ни въвежда в почти две столетни хронологически граници. Художествено-документалното повествование разкрива социалната атмосфера на отминалите до вчера времена чрез живота на двата рода - Мутафчиеви и Трифонови, но и чрез проекцията им върху историческото битие на народа ни. Проекция, която е откроила плюсовете, без ... |
|
Том дванадесети от поредицата "Вера Мутафчиева - избрани произведения" ... "В живота няма нищо невъзмездено, макар че не всякога го съзнаваме. Прекосиш ли огневата зона, поглеждаш я вече през рамо, от отдалечение. Все по-глухо проникват до слуха ти експлозиите, отслабва задушливият мирис на скапани трупове. Навличаш чужда дезинфектирана униформа. Зарастнали са белезите от бодливата тел. Наоколо се стеле коварна тишина, която запълваш с размерени, делнични ползи..." Вера Мутафчиева ... |
|
"Талантът (ако е такъв) не може да умре - той е сила, той е всичко. Според мен талант и характер са едно цяло. Не мога да приема, че съществуват талантливи безхарактерни хора." Кирил Варийски Това е книга за яркия български актьор Кирил Варийски. Тя осветява, подобно проявяването на негатив, познати и неочаквани контури на неговата сложна личност. Светлините и сенките, идващи от неговите стихове, интервюта, а и от спомените на колеги и приятели, очертават образа на "метеорния" му талант. Талант, проблеснал и оставил следа във време, което сякаш отрича изкуството и хората, които го носят в себе си. ... |
|
Лаконично небе Небето беше бързо, то летеше, от думите по-кратко и по-зло. Беззвездие над клоните свистеше с начупен, смътен блясък на стъкло. И тази бързина невероятна, и този порив непонятно див бе диво шибан още по-нататък с камшиците на твоя гняв красив. Бе хаоса мъчително пронизан от ледения ръб на пропастта и само ти, ти беше неподвижна опорна точка на жестокостта. И още миг небето се разкъсва, и мрака като черна кръв тече, и аз държа във черните си пръсти теб - късче лаконично зло небе. Иван Пейчев ... |
|
Животът е по-безкраен от смъртта - това е прозрението, което получава капитанът на кораба, докато гледа на неговата палуба Флорентино Ариса и Фермина Даса заедно, събрани петдесет и три години, седем месеца и единайсет дни заедно с нощите им след началото на тяхната любов."Фермина Даса обаче не се остави да я зарази мрачното му настроение. Той естествено се помъчи да ѝ го предаде, докато тя му помагаше да пъхне крака в панталоните и закопчаваше многобройните копчета на ризата му. Но не успя, защото Фермина Даса не се впечатляваше лесно, а още по-малко от смъртта на човек, когото не обичаше. Знаеше само, че ... |
|
Уроци по мълчание на Валентина Радинска е книга, която ще потопи читателите в мълчанието на скръбта, на просветленото себевглеждане, на равносметката на благородството, постоянно атакувано от тъмни изкушения. Изборът да си почтен е труден и страшен, обрича те на самота, лишения, страдания, загуби на идеали, каузи, приятелства, надежди, блянове... Поетесата постоянно изпълва бездните на душата си с плаващите пясъци на спомена. Тя чува как ятата на мечтите пищят сред мъгли непрогледни, тя е разтворила сърцето си и кани прииждащата самота. Мостове Малко мостове ми останаха към живота - все разбити, порутени, а водата - ... |
|
Представете си, че сте прекарали първите 10 години от своя живот без родители, живеейки под стълбите в дома на семейство, което ви мрази. И на единайстия си рожден ден откривате, че сте истински магьосник! Точно това се случва с Хари Потър в този пленяващ забавен роман. Хари Потър не знае нищо за "Хогуортс" до момента, в който множество мистериозни писма започват да се изсипват в дома на семейство Дърсли на улица "Привит Драйв". Адресирани до него, надписани със зелено мастило върху жълтеникав пергамент и запечатани с лилав печат, те бързо будят подозрението на противните леля и чичо на момчето и са ... |
|
С почти фотографска памет Агаси ни разказва за всеки свой знаков мач и всяка своя важна връзка. Задкулисието на играта и показността на славата - тук сме свидетели и на двете. Освен ярките портрети на съперниците си от няколко поколения - Джими Конърс, Пийт Сампрас, Роджър Федерер - Агаси споделя за кратката си връзка с Барбара Стрейзанд и за обречения си брак с Брук Шийлдс. Разказва как увереността му е била подкопавана от дълбока депресия и разкрива грешката, която едва не му коства всичко. А след това за зрелищното си завръщане - епичния мач през 1999 г. на Откритото първенство на Франция, когато става най-възрастният ... |
|
Тази книга включва разговори с най-изявените млади театрали, получавали през последните години наградите "Икар" и "Аскеер". Журналистът Йордан Георгиев е роден във Варна през 1980 година. Гимназиалното си образование получава в училището за деца с нарушено зрение "Проф. д-р Иван Шишманов" в квартал Аспарухово. В Софийския университет "Св. Климент Охридски" завършва право, журналистика, а по-късно и магистърската програма "Литература, кино и визуална култура". От 2008 година Йордан Георгиев е автор и водещ на седмичното предаване за театър "Без маски" в радио & ... |
|
Версия Тревога преминава през сърцата като пустинен суховей. И ето, оживели времената при теб ме връщат, Галилей....Пред оня страшен съд уж бил си казал, че все пак, тя си се върти. Едва ли! - Тази всеизвестна фраза не би сглупил да кажеш ти. Излишно е било! - Той, съдията е знаел сам, че се върти. Но много му е трябвала лъжата, та своя храм да защити. Така се е родил под небесата поредният човешки срам....Защото никоя лъжа пресвята не е спасила никой храм! Добри Жотев ... |
|
"Стихотворенията на Чухов? Те са като бадеми. Изящните им черупки проблясват меко, примамват те в книгата, гладки, ясни и непроницаеми. Но когато схрускаш със зъб повърхността на текста, вкусваш ядката на горчивината. Преглъщаш онези отрови на общуването, от които само чувствителен майстор като Чухов няма да се уплаши да сподели с теб, за да те излекува." Марин Бодаков "В кратките мигове на осенение, когато този неумолим хирург – времето – прави разрез в сърцето, любовта, душата и мислите, поетът стои с игла и конец от думи и само той успява да надзърне какво има в дъното на разреза, преди да се опита ... |
|
"Може да се каже, че Панаит Истрати беше един от прототипите на т.нар. "разбунтуван човек", в който Албер Камю видя героя на бъдещата борба в съвременното ни общество. Този разбунтувал се "писател скитник", стигнал от покрайнините на Браила до Париж, отива твърде далече в своя индивидуалистичен бунт срещу "новата класа" - комунистическата номенклатура в Съветска Русия. За него тя е още по-циничен и отвратителен вариант на буржоазията. Драмата на Истрати е в това, че се появява твърде рано. Двадесет години преди дисидента Кравченко, тридесет години преди Солженицин, четиридесет преди ... |