"Човек забравило себе си обича." ... "Съвременната българска литература започва - а според някои и свършва - с Виктор Пасков . В "Балада за Георг Хених" диша, говори и страда, за да изкупи за пореден път греховете на всички ни, самият Господ. Необичаен евангелист е Виктор Пасков. Но с тази книга, едно от най-важните произведения в (не само) съвременната българска литература, той пристъпи към вечността. Ние сме дъските в ръцете на стария майстор Георг. Сами трябва да изберем дали да ни превърне във виола, или пък в бюфет. Онези, които ще изберат виолата, са читателите на Балада за Георг Хених. И в ... |
|
"Писма за оригами не е политически, не е идеологически, не е и исторически роман. Някога познавах доста хора като героите на Дияна Боева . Сещам се за тях чрез нейната фикция. Хора от ъгъла, които, за да се опишат достоверно, означава да не се научи много за тях - невероятно трудна задача за писателя. Мълчанието. Това е безнадеждността на тоталитарния свят. Романът обхваща два обществено критични момента от историческото време: активната идеологическа борба докъм средата на 1950 -та и злополучните турски събития току преди разпадането на режима. Героите са от различни поколения, но с един и същ фатален проблем: ... |
|
"Когато на дедите ми гласът духа ми с радост призове на път и той над буен вятър полети или в мъгли под стръмни висоти, дано не види никъде гранит за знак, че моят прах е там зарит. И нека епитафия за мен да бъде мойто име него ден. Не ме ли то прослави по света, то друга слава никаква не ща. Умра ли, зарад него между вас ще съм забравен или помнен аз." Джордж Гордън Байрон ... |
|
Ако смятате, че пиперливите стихчета в стил Трендафил Акациев са патент само на родната нео-фолклорна култура, грешите. Сигурно всяка страна в света може да се похвали с подобни опити сред авторското или народното си творчество. Острите социално-политически или морално-естетски послания, с които кратките поетични форми така властно успяват да достигнат до умовете и сърцата на читателите, са изкушавали и изкушават както непредубедения представител на колективното съзнание, така и маститите литературни капацитети. Подобно на нашенския събирателен "Трендафил Акациев", жителите от мъгливите британски острови са ... |
|
Специална поредица най-доброто от високата българска класика ... Томът включва историческия роман трилогия "Ден последен, ден Господен", редове от биографията, статии от П. Зарев, Ив. Пауновски и П. Анчев. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. ... |
|
"...Шогун беше най-висшия ранг, който някой смъртен можеше да достигне в Япония. Шогун означаваше върховен военен диктатор. Само един от всички даймио можеше да притежава титлата и само негово императорско величество, божественият син на небето, живеещ в уединение в Киото заедно с императорското семейство, можеше да даде титлата. С назначаването си шогунът получаваше абсолютната власт: печата и правата на императора. Шогунът управляваше от името на императора. ... Торанага се усмихна наум... А аз ще се сдобия с истински трофей в голямата игра, започнала в деня, когато тайко умря - шогуната. За това съм се борил цял ... |
|
И в този роман на Дафни дю Морие , ненадмината майсторка на психотрилъра, вдъхновила Алфред Хичкок да заснеме три от най-великите си филми, ще откриете всички съставки на добрата готическа проза: тайнственост, увлекателна криминална фабула, отлично пресъздадена атмосфера в духа на английската литература, непредсказуем финал. Сюжетът с неговите неочаквани обрати наподобява шлифован диамант - достатъчно е да го погледнеш под различен ъгъл, за да откриеш нови и нови пластове. ... |
|
В един от най-силните романи от последно време Казуо Ишигуро проследява съдбата на трима приятели. Трийсет и една годишната Кати се връща назад във времето, за да разкаже за наглед идиличното им детство в откъснато привилегировано училище и за по-нататъшния им път в един свят, където те се натъкват на въпроса кой всъщност иска всички да сме еднакви и взаимозаменяеми, защо се налага да доказваме, че имаме душа, защо жестокостта се е превърнала в норма, защо се примиряваме безропотно с неправдата, защо постоянно предаваме онези, които обичаме най-много. Определен от сп. "Тайм" за най-добър роман на 2005 г и ... |
|
"Истинският човек според индивидуализма на П. П. Славейков е силен, но сам. Самотата му придава могъщество, независимост и решителност. Той се самоосъзнава като стоящ над "презряната тълпа", понеже му пречи да разгърне способностите си. Сега се проявява друга воля за свобода и независимост, различна от тази на възрожденското време. Само "свръхчовекът" е способен и достоен за тях, защото няма да ги опорочи с някакво служение на тълпата, а ще ги вложи в духовни творения. Те ще преодолеят низостта, повседневността и посредствеността на живота на "фасулковците". Но това не става. ... |
|
Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно по своему... Произведението на Толстой е част от златния фонд на световната литература. От създаването на романа до днес е изминал повече от век, през който е претърпял стотици преиздания и е бил превеждан на множество езици. Образите и проблемите в него са вечно актуални и продължават да вълнуват читателите от различни възрасти и общества. "Ана Каренина" е задължителна част от личните библиотеки на всички истински ценители на художественото слово. ... |
|
Първата книга на Ишигуро наподобява дзен-будистка градина, в която няма цветисти метафори и сюжетът не е задвижван от резки зрелищни обрати. Ецуко, японка на години, която заедно с втория си мъж се е преселила във Великобритания, се опитва да проумее причините за самоубийството на по-голямата си дъщеря и се връща в спомените си към своята младост, към едно горещо лято в Нагасаки непосредствено след Втората световна война и атомните бомбардировки и приятелството си с обеднялата аристократка Сатико, съпътствано от странни, дори зловещи събития. Това е най-японският роман на този гений на литературата, тук откриваме не ... |
|
В книгата са събрани 12 балади на немския поет, сред които "Горски цар", "Коринтската невеста", "Легенда за подковата", "Сватбена песен" и други. Горски цар Кой с коня си вихрен препуска в нощта? Това е бащата с дете до гръдта. Притиснал сина си към топлия скут, над него той бди и го пази от студ. – Какво ти е, чедо, защо се боиш? – Там дебне ни Горския цар, татко, виж! Корона е сложил, опашка развял... – Не се плаши, сине, мъгла си видял. – Детенце прекрасно, ръката си дай! Очакват ни чудни игри в моя край. Брегът ми с красиви цветя е богат, а майка ми шие ти златен халат. – О, ... |