Когато се чете за наследството на Раковски и Ботев като за нещо, което е било напъхано от официалната ни историческа наука в така наречените "удобни чекмеджета", първият въпрос е, дали това е вярно и не е ли малко пресилено! Когато се проверят фактите, уви, оказва се, че това е така. Неминуемо въпросите, които възникват впоследствие са: Кой го върши това форматиране? Нима официалната наука е анонимна, кои са хората, които я дирижират? На кого не са удобни тези българи книжовници и революционери? И защо Раковски е толкова непознат в наши дни? Може би заради това, че има старинен език! Едва ли само заради това! ... |
|
"Уважаеми читателю, Г. С. Раковски издава списанието Българска Старина за първи път чрез книгопечатницата на Стефан Расидеска в Букурещ през месец червен (юли) 12, 1865 г. Списанието е предвидено за публикуване на чисто научни изследвания, без да се занимава с политика и без да насочва публикациите срещу когото и да било. Фундаменталните изследвания по старата българска история в тази книга са: Основни начала на българската най-стара повестност. Българското старонародно вероизповедание. За древността на българския език. Преимуществото на българския език над староелинския, или истинският състав на елинския ... |
|
Откъс от книгата "Европа в буря и покой" от 1888г. ... Заслугите на някои от кореспондентите за популяризиране на българската кауза и на истината за Руско-турската война (Макгахан, Форбс, Утин, Немирович-Данченко, Грийн) са познати на българските читатели, но имената на други, дръзнали да извървят пътя от Дунав до Сан Стефано редом с воюващите армии са или позабравени, или са напълно неизвестни. Към тази именно група е и кореспондентът на "Бостън джърнал" - американският писател и журналист Едуард Кинг (1848 - 1896). Той оставя своя разпознаваема следа в отразяването на войната не толкова с фронтовите ... |
|
През януари 1945 г., когато най-накрая достига границите на Третия райх, Червената армия има за какво да отмъщава. Изключителната жестокост на Вермахта и SS към цивилното население при военните действия на руска територия намира своя ужасяващ отговор: танкове, премазващи с веригите си колони бежанци, масови изнасилвания, плячкосвания и разрушения... Стотици хиляди жени и деца умират от студ или са избити, тъй като нацистките ръководители, отказващи да приемат поражението, са забранили евакуирането на цивилните граждани. Над седем милиона души бягат от Червената армия на запад. Антъни Бийвър пресъздава преживяното от ... |