Печатница "Военен журнал", София 1908. Издание на автора. Забранена в България от 1944 до 1990. Препис на съвременен български език - Николай Иванов Колев . ... "Градът Солун е бил тогава извън византийската власт, защото Юстиниан, като поискал да оплени българите, тръгнал към него. За да ни станат тези работи по-ясни, би трябвало да обърнем внимание на византийската стратегия по онова време. В по-първото сражение във време на Константин, което е станало няколко години преди това, византийците действаха по черноморския бряг. Сега пък ги виждаме да действат по брега на Егейско море. Значи и в единия, и в ... |
|
Историко-филологическо изследване на историята на трако-илирийци, скити, готи, хуми, келти и други. ... "Беше преди 23 години, когато за първи път с сблъсках с източници, от които се виждаше, че българите са се били населили в Тракия и Илирия преди славяните. Тъй като от това следва, че българите трябва да са трако-илирийци и че от това следва, че не е можело да е имало нашествие на източни варварски народи, то аз предприех изследване, за да узная какво е станало със старите трако-илирийци, гети, даки, скити и други. След дълги години работа стигнах до окончателния резултат, че днешните българи са преки наследници на ... |
|
Ръкопис, завършен преди 1865 г. Преписана на новобългарски от Николай Иванов Колев . Първо издание 2019. ... "Като член на Върховния съдебен съвет на Османската империя българинът Кръстевич е бил съдия с изключително реноме, което несъмнено се е дължало на неговите изключителни знания по мюсюлманските, християнските и светските закони и на неговата безукорна почтеност. Иначе как би разглеждал дела между видни поданици на Османската империя или как би въвел модерния Наполеонов търговски закон в Турция? По тази причина в Том 2 на своята история той излага историята на Мохамед и същността на исляма по един ... |
|
Археологически проучвания и находки от известното светилище на Асклепий. Книгата е част от поредицата "Съкровищница на българската наука" на издателство "Шамбала". Фотограф: Димитър Тонин. ... В тази книга са представени проучванията на светилището на Асклепий до Глава Панега (1903-1906 г.). Произведението съдържа 65 снимки и рисунки. Вацлав Добруски (1858-1916) е виден български археолог, епиграф и нумизмат от чешки произход, един от основоположниците на българската археология. Занимава се с история на Тракия и с българска епиграфика. Пръв директор на Народния археологически музей. Организира ... |
|
Пето издание. Препис на съвременен български език: Минчо Георгиев Минчев. ... "На когото се случи, най-много от очакване, да вникне в моя беден ръкопис, да чете или да преписва, моля смирено да ми прости, ако открие погрешност в него, или погрешност в ръкописането, или в граматиката, да не хули, нито да укорява, понеже не владея художественото писане; и не писах аз с намерението да поучавам или да показвам моя художествен разум и да получа (за това) похвала: но като виждах, че този славен преди това народ, сиреч царски и патриаршески, както и чадата му апостолски, бе доведен до такова крайно забвение и унижение, че ... |
|
Печатана за първи път във Франкфурт, 1823 г. Превод от немски и сравнение с древните източници на българската история: Д-р Николай Иванов Колев ."Драги читателю, В ръцете си държиш превод на български на извадка от книгата Karl Fritzler (1923) Gemeinsame Abstammung der Bayern und Bulgaren, in Die Herkunft der deutschen Volkstämme, Verlag H. Bauer, Magdeburg, която дава забележителни сведения за произхода на днешните баварци, които са извадка от най-богатата сбирка от предания, събрана от големия баварски историк Авентин (Johann Georg Aventin (Johann Georg Turmair), (4 юли 1477 - 9 януари 1534 г.) през XVI ... |
|
Четвърто издание. Препис: Д-р Николай Иванов Колев . ... "Драги читателю, В ръцете си държиш книгата на Г. С. Раковски - Ключ на българския език. Идеята за тази книга му идва през 1857 г. в Нови Сад, тогава в Австро-Унгария. Работата над нея Раковски започва в Одеса през 1858 г. Книгата е издадена след смъртта му от неговия племенник Киро Стоянов в Букурещ през 1885 г. в изпълнение на завещанието на автора да я пази като очите си и да я направи достояние на своя любим български народ. Удивителното при Раковски е, че ние го познаваме като енергичен основоположник на организираната подготовка на народа ни за ... |
|
Критично историческо изследване - том 1. Превод от руски: Д-р Николай Иванов Колев . ... "Нека чужденците поради незнание или поради небрежност малко да се грижат за тях, но непростително е за нас да забравим българите, от чиито ръце ние получихме кръщението, които са ни научили да пишем, да четем, на чийто народен език е нашето благослужение, на чийто език в голямата си част сме писали почти до времето на Ломоносов, чиято люлка е свързана с неразвързваеми възли с люлката на руския народ и проч." Д-р Николай Иванов Колев . ... |
|
От римското завоюване на Балканския полуостров до края на деветото столетие. Превод от немски - Николай Иванов Колев . Издателство "Walter de Gruyter & CO., Берлин И Лайпциг, 1935 г. Забранена в България от 1944 до 1990. ... "Дакия със столица Сердика (София) и Прибрежна Дакия със столица Рациариа (днес Арчар) са управлявани до Константин от езически управители, които са действали като жестоки противници на християнството. Тъй като те са преследвали християните, то последните са били принудени да строят църквите си под земята. Площадът в София, на който през 1910 година беше построена голямата църква " ... |
|
С приложени от 3 карти, текст и карта на старото положение на народите, населяващи Балканския полуостров. ... В българското слово, песен, образ, танц, обредни традиции и древен календар са закодирани космическите, т.е. свещени познания за света. Достигнали до т.нар. "среда на времената", тези знания се оказва, че са жизнено необходими, както за нас - оцеляващите от безкрайни "присъствия" българи, така и за оскотелия в "цивилизования избор" човешки род. С тази мъдрост светът може много по-безболезнено и безкръвно да извърши очакваната от наши и чужди прорицатели, мъдреци и учители "голяма ... |
|
Издадена за първи път във Виена в печатницата на Л. Соммер през 1861 г. Преписана на новобългарски от Николай Иванов Колев . ... "Драги читателю, Ти държиш в ръцете си превод на съвременен български език на книгата от Добри Войников - "Кратка българска история" издадена за първи път през 1861 г. Във Виена у Книгопечати Л. Соммера.Тази книга, библиографска рядкост днес, е един изключителен паметник на българската култура. Преподавана в Априловската гимназия в Габрово и след това по цяла България, тази история е възпитавала онази генерация революционери, книжовници, индустриалци и държавници, която ... |
|
"Тази книга е опит да се погледне назад във времето в основата на натрупаните нови факти и анализи за произхода на българите. Всички български историци, като се започне от Освобождаването досега, са се опитвали да извеждат началото на нашата история в условията на определена зависимост или на директна подчиненост от интересите на една или повече велики сили. Техните изследвания са изграждани по логиката на насложили се предубеждения, господстващи тези и теории, чиято цел е била да се вплете националният ни интерес в регионалните, европейските и световните комбинации на хегемоните в дадения исторически период..." ... |