История на българите и на другите южни славяни

От римското завоюване на Балканския полуостров до края на деветото столетие.

Превод от немски - Николай Иванов Колев. Издателство "Walter de Gruyter & CO., Берлин И Лайпциг, 1935 г. Забранена в България от 1944 до 1990. "Дакия със столица Сердика (София) и Прибрежна Дакия със столица Рациариа (днес Арчар) са управлявани до Константин от езически управители, които са действали като жестоки противници на християнството. Тъй като те са преследвали християните, то последните са били принудени да строят църквите си под земята. Площадът в София, на който през 1910 година беше построена голямата църква "Александър Невски", беше зает от такива подземни църкви. След като християнството победи, беше построена голямата църква "Света София" на този площад, една монументална сграда, която е съхранена и до днес, но от модерни архитекти ѝ е унищожена украсата. По името на тази църква, която по времето на турското владичество е била превърната в джамия, Сердика е преименувана на София.

Много по-богато надари Константин със сгради скитите в Малка Скития и Долна Мизия. След по-горе споменатата победа над тези скити той им построи в тяхната страна градовете Преслав, Плиска, Констанца и Силистра. Аврелий Виктор (Aurelius Victor, Caesares) също възхвалява тези строежи на Константин, като записва: "При него беше построен един мост над Дунава и на много благоприятно разположени места военни лагери и крепости" (става дума за гореспоменатите градове), "чрез което той си осигури при тях спомена за изключителната му благодарност" (Eutrop. X). Този "споменът за изключителната му благодарност" е запазен и днес при българите, тъй като Константин е единственият император и цар, за когото напомнят и народни песни ... αυτος ην κατα Σκυθων, και υποταξας εκεινους εκτισε πολεις εκεισε, την τε Περσθλαβαν, την Διστραν, την Πλισκουβαν και την Κωνσταντιαν. Codinus, De origine Constantinopol."
Из книгата

Въведение
Римляните и трако-илирийците

• Тракийските племена по време на завоюването на Тракия и Илирия от римляните
• Римските войни срещу траките и даките
• Борбите на християнските гети или скити с римската държава
• Християнските гети по време на управлението на Константин Велики

Войните на Валенс с готите

• Борбите на тракийските гети срещу Римската империя
• Народността на хуните и готите, техните взаимоотношения и отношения към трако-илирийците
• Дакийските готи и Римската империя
• Готите и император Теодосий

Национализмът в християнската църква

• Веруюто на трако-илирийците
• Въстанието на тракийските скити или готи

Отношението на хуни и готи към Римската империя през петото столетие

• Атила
• Синовете на Атила
• Готските войни в Тракия към края на петото столетие

Първа Юстиниана
Войните на българите по времето на царуването на император Анастасий

• Виталиан и скитската или българската църква
• Основаването на архиепископията Първа Юстиниана

Абарските войни

• Лангобарди, кутригури и утигури, склавени
• Абарските войни по времето на императорите Юстиниан и Юстин
• Абарските войни в Тракия
• Аваро-славянските войни за завладяване на Тесалоника

Началата на българската, сръбската и хърватската държава

• Основаване на българската държава
• Кровати и сърби. Тяхната стара родина и тяхното отношение към българите

България и Византия от Тервел до Борис

• Тервел (около 701-718)
• Войните на Константин Копроним за завоюване на България Крум и Византия
• Отношенията на България със Западната римска империя на немската нация. Покоряване на абарите
• Мортагон или Омуртаг

Борис-Михаил и Кирил и Методий

• Началото на Борисовото управление
• Цар Михаил и българската църква
• Отношението на Римския папа и на Константинополския патриарх към българската църква
• Българският църковен въпрос на Константинополския синод през 869-870
• Методий и римската църква
• Връзката между веруюто на Улфил и Методий
• Връщането на учениците на Кирил и Методий в Македония