"Да се изповядаш в една книга не ти гарантира опрощение; продължете пътя си, ако търсите в този текст нещо друго, освен човек, който се опитва да разбере себе си." И Фредерик Бегбеде прави точно това - опитва се да разбере себе си, миналото си, обезумелия свят, в който живее. С брутална откровеност и безпощаден хумор си разчиства сметките с дрогата, с алкохола, със, хм, секса, разкрива отношението си към прекалената политическа коректност, към радикалния феминизъм, изродил се в хетерофобия, към претенциите на всезнаещите и всеможещи новопоявили се пророци. Без да пести квалификациите, без да се церемони с ... |
|
|
В нощта дебне лудостта. Ако не заспиш, ще я приютиш. Ема Авърел има сериозна причина да се страхува от деня, в който ще навърши четиридесет години. Точно на своя юбилей майка ѝ окончателно е загубила разсъдъка си, а при спомена за този кошмар тя все още потръпва. Ема очаква с нея да се случи същото. И това, че не може да заспи, е сякаш първият знак, че не греши. Животът ѝ досега е бил подчинен на реда и разума. Голямата къща, чудесният съпруг, двете прекрасни деца и бляскавата кариера. Някъде назад е оставила спомените за майка си и трудното детство, а пред хората твърди, че тя е мъртва. Но не е - и миналото ... |
|
|
Две жени и няколко мъже бродят из лабиринтите на страстта, улиците и ароматите на мистичната Александрия. Любовта сплита житейските им пътища в гордиев възел. Възможно ли е да бъде разсечен и всеки да стигне до щастието? Включените в този том романи Жюстин и Балтазар са първите две части от великолепната поредица Александрийски квартет на британския писател Лорънс Дърел. Всяко от произведенията разказва история на сърцето от гледна точка на един от главните герои - Жюстин, Балтазар, Маунтолив и Клия. Действието се развива в навечерието на Втората световна война и щедрият град е петият елемент на Александрийски квартет. ... |
|
|
"И ако някъде има друг, който се чувства достатъчно луд, за да стане писател, бих му казал, давай, плюй в окото на слънцето, удряй по клавишите, това е най-добрата възможност, вековете имат нужда от помощ, човешкият род плаче за светлина и риск и смях. Дай му ги. Има достатъчно думи за всички ни." Чарлс Буковски ... |
|
|
"В тези увлекателни репортажни разкази светът е едновременно познат и непознат. Димитър Кенаров има умението да слуша, без да съди, да бъде свой сред чужди, да свързва привидно разнородни нишки в умела сплав и да черпи от живия живот почти на всяка цена. Неговите места са места, където литературата не наднича често. В тези периферии се разиграват драмите на нашето време. Като всеки вещ пътешественик, Кенаров носи космополитността и интелекта си с лекота. Вярвам, че тази книга ще разшири разбирането на българския читател за това какво може да бъде литературата, както и журналистиката." Капка Касабова "От ... |
|
|
Михаил е вляво, на място, където няма спомени, чувства и имена. Задачата му е да събира и съхранява последния дъх на умиращите хора. Но понякога дори вляво се случва нещо, което променя правилата завинаги. Кое е това, което може да победи смъртта и да обърка дори създателя?"Обичам книги, написани с усет към езика. Книги, които те примамват с тънкия опиум на разказването, където няма случайна дума и всеки ред отключва нови врати и сетива. В точката, от която говори невидимият разказвач - събирач на последни дихания, се срещат смърт и любов, меланхолия и ирония, страх и утешение. И една увличаща лична история сред ... |
|
|
Завладяващ роман за четири връзки. Четирима мъже един след друг срещат необикновена млада жена и от този момент нататък вече нищо не е същото. Четирите годишни времена и Стела - неизменно присъстваща като пети сезон в живота на всеки от тях. История за невъзможна връзка, за компромисите в името на любовта, за прекрачването на граници, за силата на ревността, за семейните отношения и израстването на едно момиче, разказана в обратна хронология от последната ѝ среща до голямата ѝ любов, с която винаги е бил сравняван всеки мъж в живота ѝ."Имах усещането, че не ми се иска да се откъсна от текста, ... |
|
|
Веднъж френският писател Фредерик Бегбеде (р. 1965 г.) - добре известен в България със своите романи, новели и есеистични сборници, почти всички издадени от ИК Колибри (2010 - 2021) - случайно вижда във витрината на една галерия картина, която привлича вниманието му: фотьойл с тапицерия на зелени и бели райета на верандата на хижа, поставен пред работна маса с мастилница и перо на фона на екзотичен плаж. Купува картината, после изведнъж си спомня: това е Аркашонският басейн с нос Фере, където живее неговият приятел Беноа Бартерот. Този спомен го връща назад във времето и Бегбеде сяда да пише. Подобно на вълни, фразите ... |
|
|
Човек, способен да съхрани в най-висша степен човешкото у себе си при съкрушителни житейски обстоятелства, да опише крайно тежкия си жизнен опит с изящен и чист език - такъв е образът на почти идентичния с автора герой-разказвач в произведенията на Газданов. В Завръщането на Буда той е студент-емигрант в Париж, който изживява невероятни, силно променени състояния на съзнанието и се среща с различни аспекти на своята индивидуалност. И докато преминава през множество екстремни ситуации в този процес на самопознание и самостоятелно търсене на смисъл, се осъществява неговото духовно прераждане. Романът е трудно определим в ... |
|
|
Детективите от Лосанджелиското полицейско управление Рене Балард и Хари Бош се съюзяват, за да издирят жесток убиец. Минала е една година, откакто детектив Рене Балард е напуснала полицията заради сексизма, деморализацията и безкрайната бюрокрация. Но след като самият полицейски началник ѝ казва, че може сама да определя условията, Балард се съгласява да възроди и оглави отдел Неприключени следствия в елитния отдел Грабежи и убийства. От години Хари Бош работи по един случай, който го измъчва - убийството на цяло семейство от психопат, който още се разхожда на свобода. Балард отправя предложение на Бош: да дойде ... |
|
|
Изданието съдържа две творби на Чарлс Буковски - Донеси ми любовта си и Няма друг бизнес. ... "Мани Хайман беше в шоубизнеса от шестнайсетгодишен. Четири десетилетия по-късно все още не притежаваше и гърне, в което да се изповръща. Работеше в една от увеселителните зали на хотел Сънсет. Малката зала. Мани беше комик. Лас Вегас вече не беше това, което беше едно време. Големите пари се бяха преместили в Атлантик Сити, където всичко беше свежо и по-ново. А в добавка и проклетата рецесия." Из книгата Илюстрации: Робърт Кръм. ... |
|
|
"Седя и се питам - кое е истинско значимото в този живот? Навярно няма един-единствен отговор на това. Но ако попитаме троянските кръчмарски музиканти - онези талантливи, забавни, упорити и мъдри момчета с китарите и клавирите, - най-значими след музиката са смехът, приятелството и пламъкът на любовта. Ето на това му казвам честен отговор. Затова в тази книга разказвам за детството, израстването и приключенията на музикантите от Троян, които са посветили живота си на това да извикват усмивки и сълзи от прочувствена радост. Нашите усмивки и нашите сълзи. Да няма забрава за смеха, да няма край щастието. Това според ... |
