"Немски сказания" на известните писатели и фолклористи Якоб и Вилхелм Грим са публикувани през 1816-1818. Този сборник с легенди, събрани от различни източници и публикувани в два тома, се обобщава към най-старите епически традиции на германците. Историите претендират да описват реални исторически събития, разположени приблизително във времето. Сборникът е оказал значително влияние върху художествената литература и фолклористиката. Средновековните легенди са често пъти шокиращи и странни дори за съвременния презадоволен читател. Историческото и приказното, очарованието и ужасът биват неразривно преплетени. ... |
|
|
99 стихотворения ... "Мрежата на Индра" е древноиндийски мит, често използван от Алън Уотс като метафора за тезата, че всичко се съдържа във всичко: триизмерна паяжина, покрита с капчици роса, в която всяка капчица отразява всички останали и бива отразена от всички тях - един космогоничен модел на света като взаимопроникваща цялост, в която всичко е мимолетно, но и вечно в своето постоянно чезнене и пораждане, в танца на преливащите си енергии. Това е мрежата на Индра - мрежата на вечното сега, съдържаща в себе си и миналото, и бъдещето. ... |
|
|
Вероятно като пламенни почитатели на Стивън Кинг вече сте прочели всички (или почти всички) негови книги и знаете, че си струва труда. След като прелистите последната страница на "Малко след залеза", ще знаете още нещо - че Кинг си остава и некоронованият крал на разказа. С всяка следваща дума, с всеки следващ ред започваме да се чувстваме като мушици, впримчени в паяжината на повествованието, което обаче ни доставя безмерно удоволствие. За Кинг границата между живота и смъртта много често е мъглява, а онова, което поддържа целостта на крехката действителност, всеки момент може да рухне. Оттук и умението му да ... |
|
|
За лирическия глас на Радулова е характерна дълбоката премисленост. Това в известен смисъл означава, че поезията и е вторична, "учена", а не "родена"; рационална, а не интуитивна. В същото време обаче обиграното комбиниране, с което младата поетеса сменя своите почерци и стилове, с което интегрира в текстовете си различни чужди гласове, говори за присъствието и на една подчертано емоционална нагласа към езика на поезията. Това прави дебюта и изключително силен и обещаващ. ... |
|
|
"Светлината и тъмнината летят една срещу друга. Летят една срещу друга, а ние сме по средата." ... |
|
|
Стихове. ... "Поезията на Мира Душкова е пълна с неща, с мириси и гледки, тъй както други стихосбирки просто са изпълнени с думи. Може да се каже и така: тук гъмжи от птици, насекоми, хора и животни, уши, опашки, барабонки, джанки, леблебии, улици, кафенета, глезени, сандали... Разбира се, понякога добрата поезия може да проблясва и само в подобни изброявания, но умението на Мира Душкова е да разговори всичко това, да извлече усещане, спомен, смисъл от всяка конкретика. И още нещо много важно - тези стихове имат съзнанието (наречете го философско или филологическо) за непреодолимата напрегнатост и разцепване между ... |
|
|
Независимо от различните форми, които Людмила Балабанова разработва в своята стихосбирка "Храна за луната", тя винаги се движи към лаконичния израз на поезията на Далечния изток. Затова в тази книга толкова често се търси отвъдната страна на нещата (на слънчевия лъч и на слънчогледа, на луната и на звука), скритото за окото възприятие. Нещата изтъняват и клонят към скъсване на нишката, която ги свързва със света и с нас. Животът е разнопосочен и непрекъснато разпиляващ и скриващ лъчите си. "Храна за луната" ни говори за хармонията, която трябва да открием. ... |
|
|
"В нелеки времена поетиката на Теофилов остана напълно безразлична към господстващите теми и мотиви, съзидателно търсейки Човека - и светлината, изрязана в неговата усмивка. Затова, със своята космополитна мяра на поет, преводач, драматург и редактор, той спомогна за утвърждаването на цяла вълна в съвременната българска лирика в средата на 80-те и началото на 90-те години на ХХ век."Марин Бодаков "Иначе не бихме могли да си обясним тази донкихотовска жажда за възстановяване на нарушената хармония, с която е проникната цялата поезия на Иван Теофилов. Нито пък да прогледнем в дълбините й, скрити зад ... |
|
|
Впечатлява още с първата си стихосбирка „Пастирът и левантинките”(2000). Носител е на националната награда за поезия „Владимир Башев” (2001). Новата книга на Соня Николова „История на килима” с лекота втъкава нишки и шарки от различни култури, имена и истории, митове и подправки, възвишено и всекидневно. Екзотично и тривиално естествено се преплитат и чертаят полетата на тази стилистика, която се изкушава от „нефритени пчели”, „облечен в шлифер Ангел”, „лукава миризма”, „черен влак се композира” и „волимо се лудо”, „мрачини”, Суринам. Стихосбирката е разделена на три части - „Ифигения в Таврида”, „Сезонът на облаците”, „ ... |
|
|
Стихосбирката на Марио Коев "Quasi" е любопитен експеримент с възможностите на словото да означава. Или, ако се опитаме да допълним в стила на автора, "Quasi" и стихосбирка трудно би могло да се нарече, обаче как да го назовем това, написаното, по друг начин? Книгата на Коев непрекъснато търси и оформя уговорки и уговорки за уговорките, защото единственото сигурно, което е в състояние да изведе, е съмнението, изобщо знанието, че светът е слово. Както в стихотворната част на "Quasi", така и в нейните прозаически фрагменти читателят се натъква на последователни провокации, на целенасочено ... |
|
|
Погрешната историческа митология не е монопол единствено на българите, нито пък политическите митове са присъщи само на комунизма, националсоциализма и фашизма. Притеснителното е, че и в началото на третото хилядолетие след Христа твърде много хора продължават да се намират на равнището на праисторическото суеверие. Липсата на елементарна историческа култура несъмнено ни прави безпомощни и пред манипулациите, към които прибягват твърде много медии и политически сили у нас. Предлаганата книга е посветена на някои основни политически митове, както и на някои митове на историческата памет. Такива са идеите за "съвършено ... |
|
|
Това е бездната на времето, която поглъща всичко. Остават само човешките дела - добри и лоши, величави и низки. В тази поезия доминират болката и драматизмът, породени от нехармоничния свят край нас, от невъзможноста човек да живее щастливо при своите корени. Лиризмът в стиховете трогва с интимността на споделеното чувство, с преклонението пред светия образ на майката, чието лице е отъждествено с лицето на самотата. Одухотворената природа не е само фон, а често пъти е изведена на преден план. Тя е храмът, в който лирическият герой търси и намира спокойствие за тревожната си душа. Но и този вечен храм е застрашен и се ... |
