"Първоначално исках да напиша книга за унищожението на човека. Но когато започнах да пиша, от унищожението не остана много. Останаха, по-точно казано, тези неща, тоест всички последни неща. Само за тях си струва да се говори, и за нищо друго. Някои от главите в тази книга са посветени на детството, други на проблемите на семеизпразването у човека, трети на това, което се нарича любов. А също и на онова, което се сънува. Всички до една, разбира се, са посветени на смъртта, защото писането е разговор с мъртвите. А и без това мъртвите са навсякъде." Валентин Калинов "Разказват, че в джунглите на Южна Америка ... |
|
"Дебютната стихосбирка на Денис Нуф - Коридори обогатява съвременната българска литература с още една различна поетика. С тиха наблюдателност и топло посрещане на неизбежното, Денис ни води по своите пътища: през прагове на напуснати стаи, до прозорци, по-големи от гледките, по безкрайни коридори, в които думите отекват по-силно от стъпките и стигат по-далеч от тях." Георги Гаврилов ... |
|
"Втората книга с поезия на Денис Нуф продължава линията на Коридори-те, в които авторът търси отговори за същността на битието. Умозрителна и съсредоточена в своето разсейване от онази сърцевина на нещата и света, която изглежда празна, но съдържа цялата информация и механизми на реалността, поезията на Нуф оставя отворени врати и прозорци към онези наранени бездни, където се крие нашето допълване." Георги Гаврилов ... |
|
"малката вечер е хванала дърветата за ръцете и танцува с тях в ритъма на вятъра празнотата на ноември се простира по улиците опакова сградите лампите плочките на тротоара поглъща студа и той омеква в гърдите ѝ градът е облечен в късна самота и тя така му отива всяко жълто листо на асфалта е обещание за тиха и дълбока зима всяко око на нощта е будно и гледа през теб хоризонта" Петя Богданова ... |
|
"Космос" може да бъде представен като пародия на детективски роман, кратък курс по логика в 9 глави и 150 страници, роман за невъзможността на разказването, типология на хаотичното и безредното, роман за случайното, свръхизобилното и излишното, пътеводител из земни, небесни и словесни констелации и т.н. Приключенията и разследванията на двама млади мъже край Закопане, в Татрите, носят на Гомбрович Международната награда на издателите (1967)."Панорамите се задържаха известно време, след което настъпи нещо ново, напиращо, беше голо, или разбъркано, или пък проблясващо, понякога героично, пропасти, ... |
|
"Ако перифразирам Одън - "дъждът роди поет". Може би лондонският дъжд, може би меланхолията на мегаполиса, самотата на космополита? Не зная какво е родило тези стихове. Съмнявам се, че и Димитър Ганев знае. Но се радвам, че ги е написал. Силна, дълбока книга." Иван Ланджев "Да фланираш из един свят, вече видян и описан преди теб, да се рееш из книги, градове и любови, вече прочетени и обходени... И с един късноромантически замах да ги снабдиш отново с отровния чар на тъгата, да събудиш минали гласове, да бродиш подир Бродски из късните есени... Иронии и меланхолии да се застъпват пътем... ... |
|
Животът се променя за секунда. Сядаш да вечеряш и животът такъв, какъвто го познаваш, свършва. Какво остава от него, когато съпругът ти, с когото си споделил четиридесет години, умира внезапно, а единствената ти дъщеря е в кома в болницата? Култовата писателка Джоун Дидиън търси отговора в разтърсваща автобиографична изповед. Разказът на Дидиън за скръбта ѝ след смъртта на мъжа ѝ - писателя Джон Грегъри Дън, е болезнен, но и топъл - разказ за загубата, спомена и любовта, която бди над смисъла на живота. Джоун Дидиън (р. 1934) е американска писателка - авторка на романи, филмови сценарии, публицистични ... |
|
Избрани и нови стихотворения 1990 - 2020 г. ... "От картините в поезията ѝ струи мощна и дълбока красота. Това е песнопение на жена, което разтърсва. Глас на рядка птица, чиято мелодия, отекваща в едно балканско небе, омайва и заслепява. Аксиния Михайлова е алхимик. Тя си присвоява думи, които всички ние смятаме, че познаваме, отвежда ги другаде, потопява ги в кладенеца на живота си и ни ги връща преобразени. Дадена ни е голяма поетеса. Това е дар от небето." Никола Крус, Льо Соар, 29 юни 2019 Без адрес Може би ненапразно посади половината си живот на билото, макар че коренището на твоя дом се ... |
|
За тази сбирка хайку Антон Баев казва следното:"Сред разноезичния Вавилон на днешната българска поезия се опитва да поникне още един глас – този на най-краткия пловдивски поет Стоян Терзиев. Лапидарният израз, характерен за този поет и в първата му книжка "Бяло хайку", и в "Сънят на Пеперудата", обаче не е просто мода. Той е и претенция да побереш "голямата мисъл в малка реч". Това е най-старата поетическа мода." ... |
|
С "BG дневници и нощници – Създателите" Иво Сиромахов хвърля ново предизвикателство към историческите хроники. В тази книга са събрани "дневниците" на легендарни и реални личности, свързани с българската история. Готвач ли е бил хан Крум? Имало ли е конфликт между Кирил и Методий? Кои са били любовниците на цар Фердинанд? Защо Георги Димитров е подпалил Райхстага? Отговорите на тези и други въпроси няма да намерите в учебниците, а само в новата книга на Иво Сиромахов - "BG дневници и нощници - Създателите". Иво Сиромахов е сценарист в "Шоуто на Слави". Бил е автор на политически ... |
|
Бойко Панов Ламбовски е роден в София през 1960 г. Завършил е френска гимназия в София и литература в Москва. Пише съвременна поезия, лауреат е на множество поетични награди, между които: "Владимир Башев" - за дебютна книга, "Гео Милев" - за принос в съвременното изкуство, "Дървената роза" - за книгата му "Ален декаданс" и др. Книгата му "Тежка картечница преди сън" е номинирана от България за Международната награда "Балканика" 2003. Негови стихове са превеждани на сръбски, немски, английски, руски, чешки, полски, италиански и др. Пише още публицистика и ... |
|
Непознатият, забравеният или забраненият шедьовър на Марио Пузо? Възможен ли е подобен абсурд? Изглежда в нашия свят всичко е възможно. Романът е публикуван през 1967 г., но в следващите 41 години никой не споменава и дума за него - до есента на 2008 г., когато е обявен за литературна сензация. През 1967 г. Студената война все още е в разгара си, а това означава - или си с нас, или си против нас. Да, но Марио Пузо показва, че методите, с които действат ЦРУ и Гестапо, са едни и същи. ЦРУ съзнателно прикрива видни политици от Западна Германия, свързани с режима на Хитлер. Наистина неудобна тема. Майкъл Рогън е ... |