Във всеки български град, във всяко селце, във всяка махала има място, манастирче, скала, местност, които съхраняват духа на българина; там се организират чествания и тържества; там се правят молебени; там хората търсят подкрепа и закрила от Бог. Но светините не са само останали предмети, паметници или местности - често светиня е някоя мисъл, човек (Капитан Петко войвода, Кочо Честименски, Светите братя Кирил и Методий и много други), или идея, преминали и оставили диря в сърцата ни от векове и за векове. Подредбата на светините в книгата е систематизирана в пет раздела: Исторически реликви; Паметници, църкви, манастири; ... |
|
Криминале. ... Вторият случай на инспектор Хари Хуле от световната звезда на криминалния роман Ю Несбьо, чиито книги са продадени в 30 милиона екземпляра и преведени на повече от 50 езика. Норвежкият посланик е намерен мъртъв в публичен дом в Банкок и инспектор Хари Хуле е пратен от Осло, за да се включи в разследването. А и да помогне да се потуши скандалът. Хари бързо установява, че случаят има далеч по-дълбоки корени от едно случайно убийство. Там някъде се крие нещо повече, таящо се и дращещо повърхността. Или казано другояче - за всяка хлебарка, която се вижда в хотелската стая, има още стотици, пъплещи в стените. ... |
|
Какъвто и да си, в каквото и да вярваш, скоро всичко ще се промени! ... Откъде идваме? Къде отиваме? Билбао, Испания. Робърт Лангдън, харвардски професор по символика и религиозна иконография, пристига в ултрамодерния музей "Гугенхайм" в Билбао, за да присъства на изключително важно събитие - оповестяване на откритие, което "завинаги ще промени съдбата на науката". Организатор на събитието е Едмънд Кърш, четиресетгодишен милиардер футурист, чиито изумителни високотехнологични изобретения и дръзки предвиждания са му донесли световна слава. Кърш, който преди двайсет години е бил един от първите студенти ... |
|
От автора на "Човек на име Уве" и "Баба праща поздрави и се извинява". ... Малка книга с голямо сърце! Това е история за спомените и за умението да ги оставяме да си отидат. Това е любовно писмо и бавно прощаване между един мъж и неговия внук, между един баща и неговото момче. Честно казано, не написах историята с идеята да я прочетете. Просто се опитвах да подредя собствените си мисли, а аз съм от хората, които трябва да ги видят изложени на хартия, за да ги проумеят. Те обаче се превърнаха в малък разказ за това как преодолявам постепенната загуба на най-великите умове, които познавам, как може дати ... |