Книгата разказва историята на млад сенегалски писател на име Диеган Латир Фей, живеещ в Париж, който открива роман от 1938 година на измисления африкански автор Т. Ш. Елиман, наричан от критиката Черния Рембо. Историята отразява живота на малийския писател Ямбо Уологуем, който печели наградата Renaudot през 1968 година, но по-късно е обвинен в плагиатство, напуска Франция и изчезва от обществения живот. Действието се развива предимно в Сенегал и Париж, но се мести също и в Амстердам и Буенос Айрес. Роман за желания край на литературата, за идолите и за нейната суета, за сблъсъка на култури, нации, раси. Списание L' ... |
|
|
Густав Малер пресича за последен път Атлантическия океан от Америка към Европа на борда на голям пътнически кораб. Пътува от страната, в която е постигнал най-големия успех в кариерата си, към родната си Австрия. Той е неизлечимо болен и само няколко седмици по-късно умира във Виена, откъдето започва пътят му към големите музикални сцени. Композиторът лежи на палубата, увит в одеяла, предал се на спомените, и гледа към хоризонта. Спомня си за битките срещу закостенялостта, невежите критици и музиканти и дори срещу антисемитизма, на който е бил подложен. Паралелът с Томас Ман и неговата "Вълшебната планина" е ... |
|
|
В биографичната си книга "Да бъдеш Бош" Анатолий Корольов твърди, че вече живеел четвъртия си живот и че предишния път се бил родил около 1470 година в епохата на Късното средновековие в Северен Брабант, в Херцогенбос, където станал ученик на художника Йеронимус Бош и маестрото го допуснал до работата си над прочутия триптих "Градината на наслажденията" (музей "Прадо" в Мадрид). В новия си шедьовър - "Игрите на гения, или животът на Леонардо", писателят продължава невероятния си средновековен разказ на очевидец, само че този път герой на творбата му е станал Леонардо да Винчи, за ... |
|
|
"Ръкописът на синия бележник от дневника на Димчо Дебелянов попадна в ръцете ми по много странен, случаен и почти невероятен начин. За мнозина кратката история ще изглежда измислица, измама, мистификация и какво ли още не. Важното е, че за себе си знам, че тя е самата истина. Истината такава, каквато се случи в онази действителност, която крие всички варианти на възможното. Който иска, да вярва, който не - да вярва в каквото си иска." Роман Хаджикосев "Дневникът на Дебелянов. Синият бележник" е игра, мистифицирала със средствата на епистоларната белетристика последните месеци от живота на поета. ... |
|
|
Най-новият роман на автора на "Другата ръка" и "Възпламеняване". "На смелите се прощава" е роман взрив. Тук любовта е спасение, приятелството - въпрос на чест, а разстоянията сближават. Характерният стил на Крис Клийв е още по-зрял и запомнящ се, а разтърсващите сцени на човечност са на всяка страница. "На смелите се прощава" е роман за дързостта да бъдеш себе си в немислими ситуации на крайност, за крехкостта на живота и смелостта на мечтите. За Лондон - градът на началата. И най-вече за любовта. ... |
|
|
Стихотворения и фрагменти ... Фантастични метафори бликат от платна, рисунки, ескизи на Марк Шагал. Чрез стиховете му, изповеди пред самия себе си, можем да надникнем в дълбоката душа на големия художник. Преводът е на Найден Вълчев. "Благодаря ти за яснотата, с която озари душата ми, Боже мой. Благодаря ти за спокойствието, С което насели сърцето ми, Боже мой. Приижда мойта нощ. Аз вече чувам й гласа и вземам четката в картинките си да Те възнеса." ... |
|
|
Единадесетгодишният син на американския президент Ейбрахам Линкълн - Уили, умира. Духът му попада в "бардо" - гранично състояние и пространство между живота и смъртта според будизма. Там вече е населено с други призраци, чиито странни истории се преплитат с тази на Уили и неговия скърбящ баща. Сондърс придава свръхестествена атмосфера на една семейна трагедия и така преодолява всички жанрови граници. Историята за загубата на дете "звучи" на фона на свидетелствата за Гражданската война и общочовешките екзистенциални тревоги. Джордж Сондърс (р. 1958) e американски писател, автор на разкази, есета, ... |
|
|
Бронислав Вилдщайн (р. 1952 г.) е полски писател, журналист и публицист. Участва активно в дейността на демократичната опозиция преди 1989 г., десет години живее като емигрант във Франция. След завръщането си в родината работи като журналист в различни издания. През периода 2006 - 2007 г. е директор на полската национална телевизия. Автор е на белетристични и публицистични книги, сборници с разкази, есета и интервюта. Носител на много литературни и държавни награди. "От 30 години повтарям, че живеем в свят, обърнат наопаки, където смислите, ценностите са поставени с главата надолу, където леките жени се жалват от ... |
|
|
Градът на любовта Париж е също и град на тайни. Векове наред той е столицата на света и е обект както на възхищение, така и на завистта на мнозина. Бурните години около двете световни войни оставят своя незаличим отпечатък - и до днес смайващи загадки от тези времена още чакат своя отговор. Една от тях се крие в заключен от десетилетия апартамент, за който сякаш всички са забравили. Прах покрива безчет безценни произведения на изкуството, събрани там неясно как в годините на нацистката окупация. Но сега апартаментът е отворен - и редом с творбите на Реноар, Матис, Дали и Писаро от него изпълзяват змиите на ... |
|
|
Берфус пише пиеси с желанието да създаде качествено нови пространства на мисълта, в които зрителите са предизвикани да издържат на конфронтацията с другите и със самите себе си и то в рамките на обществените и политически измерения на съвременността. Странната смес от поезия и близост до живота изведе Берфус на челно място на немскоезичната театрална сцена. Своеобразните картинни светове и стегнатият език на текстовете му превръщат Бержус в поета сред театралните автори. ... |
|
|
Животът е по-безкраен от смъртта - това е прозрението, което получава капитанът на кораба, докато гледа на неговата палуба Флорентино Ариса и Фермина Даса заедно, събрани петдесет и три години, седем месеца и единайсет дни заедно с нощите им след началото на тяхната любов."Фермина Даса обаче не се остави да я зарази мрачното му настроение. Той естествено се помъчи да ѝ го предаде, докато тя му помагаше да пъхне крака в панталоните и закопчаваше многобройните копчета на ризата му. Но не успя, защото Фермина Даса не се впечатляваше лесно, а още по-малко от смъртта на човек, когото не обичаше. Знаеше само, че ... |
|
|
"От дълго време писателският талант на В. Г. Зебалд в съвременната немскоезична литература е единствен по рода си. В тази тревожна история, с изящна форма, той достига съвършенство." Хайнрих Детеринг, сп. Литературен "Никой не пише толкова толкова омагьосваща проза като В. Г. Зебалд. Неговите панорамни, разпростиращи се с широк замах, потрепващи от ритъм изречения обгръщат нещата със симпатия и дискретност." Йорг Плат, Дер Тагесшпигел "Само в няколко последователни дни термометърът, поставен на рамката на прозореца, падаше по обедно време под петдесет градуса по Фаренхайт, се разрешаваше на ... |
