Един съвсем обикновен човек, един съвсем обикновен живот и един съвсем обикновен край. Но нищо в тази история от новия роман на Лукас Берфус не може да ни се стори обикновено. Защото разказаният край е самоубийство, а онзи, който го е извършил, е братът на Берфус. Той се опитва да проследи съдбата на брат си, за когото в началото знае твърде малко. И се сблъсква с дълбоко мълчание. Изглежда, че разглежданата тема е табу. Или тя крие някаква тайна. Защо приятелите са наричали брат му Коала? Как тя крие някаква тайна. Как той е получил това име? И дали името не е определило съдбата му? Историята на животинския вид от ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Модерна европейска проза" на издателство "Ерго". ... "Теория на чудатостите" описва няколко месеца от живота на пражката академичка Ада, която във фиктивен научен институт изследва взаимността на човешките симпатии. Наближава краят на света, който според някои трябва да настъпи през декември 2012 г., а заедно с него идват и множество по-малки свършеци в професионалния и личния живот на Ада и хората около нея. Книгата съчетава любовна история със загадка, но също и разсъждения за смисъла на съществуването, характера на времето, историята на Централна Европа и ... |
|
|
"Мерено с днешна мярка, публицистичното дело на Раковски не е особено голямо по обем: то обхваща четири вестника и едно списание в общо 92 броя, два пробни броя, един извънреден лист, един летящ лист и четири притурки. Не количествените измерения обаче превръщат публицистиката на Раковски в нещо, коренно отличаващо го от дотогавашните прояви на българска журналистика. Значението на неговата публицистика е във въздействието, което тя оказва върху съвременниците му, свои и чужди, ценни са идеите на Раковски, които в много отношения звучат съвременно и днес. Много добре посочва тази особеност на публицистиката на ... |
|
|
Вина, 60 -те години на XX век. Роберт Симон наема помещение близо до пазара Кармелитенмаркт, за да отвори мечтаното кафене. Още първия ден започват да се събират хора от квартала - зарзаватчията Новрачек, месарят Йоханес Берг, борецът Рене Вурм, едноокият Харалд Блаха, художникът Миша, две безименни възрастни дами... Всеки ден внасят тревогите и радостите си, поръчват кафе, бира, вино, хляб с кисели краставички, през зимата пунш, понякога споделят с напълно непознати. Тръгват си самотни, по-рядко с някого... Героите на Роберт Зееталер в Кефенето без име обикалят едни и същи улици в квартала около Пратера, читателите ... |
|
|
Господин Харалд е човекът на гардероба. Той е част от театъра също като завесата, но никой не идва заради него, светлината на прожекторите е за други. Взима връхните дрехи на хората, чантите, всичко, каквото му поверят, и чака финалните аплодисменти, това му е работата. Една вечер обаче един шлифер остава непотърсен, а в джоба му има пистолет. Господин Харалд отнася пистолета вкъщи, само че какво ще прави с него? Винаги му е било трудно да се справя с приумиците на света и хората. Но може би ще успее да привлече вниманието им към някого, който като него съществува незабелязан, жената, която прелиства нотите за друг и на ... |
|
|
"Някои романи, наистина добрите, ни тласкат към ръба на собственото ни съществуване... Тласкат ни към изповед. Защото в крайна сметка тази книга е за идентичността на човека. Как я пишем и ретушираме. За да прикрием нещо, за да принадлежим някъде, за да бъдем включени и приети, за да не се разпаднем психически. Ние сме склонни да поддържаме много илюзии, за да избегнем необходимостта да се изправим лице в лице с истината за себе си и да не я разкриваме пред другите. Осъзнаването на колкото по-ниско падаш, толкова по-близо можеш да останеш до себе си, по известната мисъл на преподобния Дорненбал, не се удава на ... |
|
|
Докато празнува сам Бъдни вечер, пие кафе и коняк, 55-годишният професор Андершен се приближава до прозореца и става неволен свидетел на убийство в отсрещната сграда. "Трябва да се обадя в полицията - мисли си натрапливо той. – Трябва да се обадя в полицията." Но не го прави. Отива до телефона и не вдига слушалката, споходен изведнъж от усещането, че не е в състояние да влезе в ролята на изобличител. И докато той се впуска в разсъждения, взема решения и не ги изпълнява, упреква се за действията и бездействията си, пред читателя се разкрива тайната на романа. Но в разкриването на убийството ли е тя? Имало ли е ... |
|
|
В романа Феликс Австрия действието се развива в Станиславив (Ивано-Франкивск) от края на XIX и началото на XX век. Обикновен град в покрайнините на щастлива Австрия, в който хора живеят, страдат, неминуемо се влюбват, интересуват се от наука и от шарлатанските представления на световноизвестни илюзионисти, забавляват се на балове и карнавали, ходят на разходки и крият тайни в резбованите си скринове. На фона на епохата, която за бъдещите генерации все повече обраства с митовете за идиличния живот, съдбите на две жени са се преплели така, сякаш са стволове на дървета - в неразривна връзка, която не им позволява нито да ... |
|
|
Книгата разказва историята на млад сенегалски писател на име Диеган Латир Фей, живеещ в Париж, който открива роман от 1938 година на измисления африкански автор Т. Ш. Елиман, наричан от критиката Черния Рембо. Историята отразява живота на малийския писател Ямбо Уологуем, който печели наградата Renaudot през 1968 година, но по-късно е обвинен в плагиатство, напуска Франция и изчезва от обществения живот. Действието се развива предимно в Сенегал и Париж, но се мести също и в Амстердам и Буенос Айрес. Роман за желания край на литературата, за идолите и за нейната суета, за сблъсъка на култури, нации, раси. Списание L' ... |
|
|
Густав Малер пресича за последен път Атлантическия океан от Америка към Европа на борда на голям пътнически кораб. Пътува от страната, в която е постигнал най-големия успех в кариерата си, към родната си Австрия. Той е неизлечимо болен и само няколко седмици по-късно умира във Виена, откъдето започва пътят му към големите музикални сцени. Композиторът лежи на палубата, увит в одеяла, предал се на спомените, и гледа към хоризонта. Спомня си за битките срещу закостенялостта, невежите критици и музиканти и дори срещу антисемитизма, на който е бил подложен. Паралелът с Томас Ман и неговата "Вълшебната планина" е ... |
|
|
Т. Сингер минава сам през света, но и предпочита да е сам. Т. Сингер е анонимен и непрактичен скитник по житейския друм, но и желае да е анонимен, неразпознат, дори невидим сред множеството. Т. Сингер сякаш отсъства от живота и в най-добрия случай е наблюдател на собственото си съществуване. Т. Сингер е загадка за себе си и не по-малко - за разказвача, който иска да разкаже неразбираемия и неразказваем, белязан с почти отсъстваща интензивност вътрешен живот на своя герой. От този конфликт се поражда голямата привлекателна сила на романа, меката ирония, пропиваща равното, без класическа интрига повествование, съчувствието ... |
|
|
"Ръкописът на синия бележник от дневника на Димчо Дебелянов попадна в ръцете ми по много странен, случаен и почти невероятен начин. За мнозина кратката история ще изглежда измислица, измама, мистификация и какво ли още не. Важното е, че за себе си знам, че тя е самата истина. Истината такава, каквато се случи в онази действителност, която крие всички варианти на възможното. Който иска, да вярва, който не - да вярва в каквото си иска." Роман Хаджикосев "Дневникът на Дебелянов. Синият бележник" е игра, мистифицирала със средствата на епистоларната белетристика последните месеци от живота на поета. ... |
