Невъзможното (1962) е произведение на Жорж Батай в три части (История за плъхове, Дианус и Орестия), в което треската на желанието е неразривно свързана с треската на агонията. То описва тревожността на разказвача пред женската голота, пред физическата прегръдка с жена и е своеобразно продължение на опита за трансгресията от Вътрешният опит (1943), който по-късно Батай теоретизира в Еротизмът (1957). Този вътрешен опит е преди всичко преживяване на истината, на невъзможното като празнота. Поезията в третата част, Орестия, е заявена като "омраза към поезията", извеждаща докрай невъзможността за изразяване с ... |
|
|
И смешна, и тъжна родова сага, разказана от един малчуган."Злопатници на Георги Белев е истински шедьовър - късен дебют на роден разказвач, който въпреки отдалечеността си от литературния живот живее в литературата - и като читател, и като писател. Неизвестен досега за литературните среди, Георги Белев би трябвало да направи впечатление със самобитното си повествуване - преднамерено наивистично и изкусно хитроумно, хем новопроглеждащо, хем знаещо. Това е книга, която ще зарадва много читатели." Доц. д-р Елка Димитрова ... |
|
|
Тодора Радева събира в сборник стари и нови истории за болките, травмите, лутанията и самотата на съвременния човек. Герои, които се разравят до безкрай, търсещи нещо, по-голямо от себе си, нещо, на което да принадлежат. Началото на тези разкази често е малък жест, дребен детайл, разговор или обикновена ситуация, които отключват сюжета - към Борисова градина по време на първия дъжд през септември, към Капана или Главната, селце в Перу, мотел или панелен квартал - и го насочват навътре, към раздробения на парчета собствен свят, който би могъл да се слепи чрез любовта, чрез миналото, чрез изкуството, но много често си ... |
|
|
"Най-истинският и правдив текст на Юго." пише Достоевски в писмата си и романа си Идиот, след като прочита за първи път късия роман Последния ден на един осъден на смърт. Издавана само веднъж на български в началото на 20 век, книгата на Виктор Юго е била възприета като шок, когато се появява през 1829 година. Тя е своеобразен манифест на автора против жестокостта на смъртното наказание. Човек, охулен от обществото и осъден на смърт за престъплението си, се събужда всяка сутрин със съзнанието, че този ден може да е последният му. Той прекарва часовете си в разказ за живота си и времето преди затварянето ... |
|
|
"Малките романи за из път на Карастоянов са материя с изключителна пластичност. Тези истории сякаш се прилепват към сандвичите и списанието за автобуса, разстилат се като шлейф, носят се като облаци, неизбежно общи: веднъж шофьор на ТИР разказал нещо на една позната. Тук даже курортната история, зад която стоят дебели романови корпуси, е умело загъната за из път: от приготвените билети от по шест стотинки през ладата, с която двама братя току се изнасят да гледат кино, до края с песъчинката в обувката и заминалия последен автобус. И ето че в този финал стаената меланхолия изскача мощно от опаковката на малкия роман. ... |
|
|
Сред историите в тази книга Читателят ще срещне такива за неуспешни (но и няколко успешни) любови; за тяло, което прави каквото си иска, без да го е грижа за притежателя му; за нестабилни спомени; за дявол-бръснар; за страстта, до която може лятната жега да доведе един нищо неподозиращ човек; за самотата, която се катери по чуждите палатки, както и много други. Всички те описват неразположения от всякакъв вид, род и характер. И по тази причина разказите са насочени най-вече към онзи човек, който се усеща непринадлежен. Който не може да се побере нито в света си, нито във времето си, в спомените или в любовите си. И който ... |
|
|
"Кайротични прелюди утвърждават Антоан Асенов като един от най-изтънчените есеисти в българското литературно пространство днес. По монтеновски, с увереността на един зрял дух, авторът се гмурва в есеистичното раздаване, сякаш това е най-естественото състояние на речта и общуването, превежда музиката на езика на живота, втъкава музикалното в битието. Организирани на принципа на годишните времена, 12 на брой, колкото са и месеците в годината, текстовете в този сборник са по следите на изгубеното време, но към едно наше, родно детство, което непрестанно излиза от локалното на спомена и се свързва със световната култура ... |
|
|
Тютюнев път е може би най-важният роман на един от големите американски класици Ърскин Колдуел. Публикувана през 1932 година, книгата бързо е забранена, изгаряна, а авторът ѝ заклеймен като предател и лъжец. Америка не може и не иска да приеме портретът на Юга такъв, какъвто го създава Колдуел. И въпреки това авторът намира подкрепата и адмирациите в лицето на най-големите класици на американската литература като Уилям Фокнър и Сол Белоу, който смята, че Колдуел трябва да получи Нобеловата награда за литература. Нужно е време Колдуел да бъде признат като част от голямата четворка на американската литература и ... |
|
|
Второ издание. ... Началото на XIII век. Цар Калоян е убит, а престолът на Второто българско царство е обгърнат от несигурност и амбиции. В тези бурни времена, когато мечът решава съдбата на царства и народи, една млада жена се оказва в центъра на жестока борба за власт и оцеляване. Дъщерята на Иваница... Мария е обещана за брак по политически причини - нейният съюз може да донесе мир или да разпали война. Докато царството е разтърсвано от предателства, междуособици и външни заплахи, Мария влиза в битка, която не се води с меч, а с ум, воля и смелост. Дворцови интриги, неочаквани съюзи и опасни врагове дебнат зад всеки ... |
|
|
Пътуване с лек багаж (1987) е най-емблематичната книга за възрастни на Туве Янсон, която ще позволи на българския читател да опознае авторката в напълно нова светлина. В дванадесетте разказа от сборника героите пътешестват: в пространството, във времето, във въображението си. Изправени пред новото и непривичното, реагират както най-добре съумеят: помъдряват, капитулират, преобразяват се. Японско момиче мечтае да гостува на любимата си писателка на малкия ѝ финландски остров; троица чудати пияници разказват в нощен Хелзинки на млада двойка за желанието като двигател на живота; млада двойка оцелява в ... |
|
|
"Човекът стоеше на самия ръб на сградата - черен силует на фона на сивото утро. Може би мияч на прозорци. Или строителен работник. Или самоубиец. Там горе, на височина сто и десет етажа, абсолютно неподвижен, тъмна запетайка върху облачното небе. Виждаше се само под определен ъгъл, така че зяпачите трябваше да спрат в края на някоя улица, за да намерят пролука между сградите, или да се измъкнат от сенките в търсене на незапречена от корнизи, водоливници, перила и покривни ръбове гледка. Все още никой не обръщаше внимание на тъмната линия под краката му, опъната от кула до кула. Това, което ги задържаше с протегнати ... |
|
|
Безработна сценаристка, изпаднала в творческа криза. Потънал в забвение световноизвестен сценограф, изоставил недовършено творението на живота си - постоянен град-декор край морето. Унгарски музикант, който идва в София само за една нощ и получава от непозната жена снимки с тайнствен надпис на гърба. Преподавател по степ, който колекционира чужди истории и предпочита да живее във всички възможни времена, освен в настоящето. Фотографка, изчезнала преди 30 години при опит за бягство през граница. Какви са плановете на случайността за тях? Как успяват да понесат последствията от капризите ѝ? Този роман е историята ... |
