Книгата съдържа разкази и стихотворения. ... Дванадесетте разказа в сборника "Потъване в Мъртво море" са обединени от темата за загубата, за човешките рани и щети, за затворените врати, пред които неминуемо се изправяме, и за струящата през всички наши разкъсвания светлина. "В тези разкази има много сол. Не като овкусител, а като консервант - потъването в загубите е трайно. И не страници разлистваш, а солни мини. Дълбочината придърпва с неудържим поетичен език и зрялата словесност на майстор-разказвач." Йорданка Белева "В българската литература се появява изключително интересен разказвач. ... |
|
|
Никос Казандзакис посещава Япония и Китай в началото на войната между тях през 30-те. Той идва с отворено съзнание и много въпроси, но се оказва неподготвен както за ужасите и страданието, така и за неподозираните духовни изживявания и прозрения, които източната философия ще му поднесе. "Градината с камъните" е ключ към обяснение на философията на Казандзакис. Първият му опит с романа преди написването на "Алексис Зорбас", този текст носи и елементи на пътепис, исторически разказ и духовно упражнение. Писателят е запечатал духа на времето - не само в Източна Азия, но и в целия свят в навечерието на ... |
|
|
От автора на "Нива на живот", "Папагалът на Флобер" и "Предчувствие за край". ... Повечето от нас могат да разкажат една-единствена история. Не че в живота ни се случва едно-единствено нещо - безброй са събитията, които превръщаме в безброй истории. Ала само една е от значение, само една си струва да се разкаже. Ето я моята. Деветнайсетгодишният студент Пол се връща у дома за лятната ваканция и в тенис клуба среща Сюзан, самоуверена и духовита омъжена жена на четирийсет и осем. Скоро тя и Пол стават любовници и той е горд, че връзката им е бунт срещу закостенелите нрави. Двамата избягват в ... |
|
|
"От няколко десетилетия въпросът за социалното неподчинение занимава трайно мислителите и политолозите. Цветан Тодоров подхожда към него с осем биографични очерка на Ети Хилезум, Жермен Тийон, Борис Пастернак, Александър Солженицин, Нелсън Мандела, Малкълм Екс, Давид Шулман, Едуард Сноудън. Тези наши предшественици или съвременници живеят и работят в различни страни и на различни поприща. Но всички те отхвърлят от морални съображения определено социално зло, от което страда цяло едно общество. Неподчинението им не е плод на негативизъм, евентуално присъщ на техния характер, а на стремеж да утвърдят положителни ... |
|
|
Още приживе Майстора е приет за класик, патриарх не само на движението за Родно изкуство или Роден стил (както го нарича още през 30 -те години Чавдар Мутафов), но и за кулминация на цялата българската живописна традиция (според определянето на Кирил Кръстев) наред с Боянския майстор и Захарий Зограф. "Фигурата на Владимир Димитров-Майстора стои самотна на фона на нашето изобразително изкуство" с такива постижения, които го отделят рязко от всички останали, коментира през 1952 г. Борис Колев. "Изкуството на Владимир Димитров-Майстора се рязко отличава от всичко, правено у нас в тази област през последните ... |
|
|
Изданието съдържа две творби на Чарлс Буковски - Донеси ми любовта си и Няма друг бизнес. ... "Мани Хайман беше в шоубизнеса от шестнайсетгодишен. Четири десетилетия по-късно все още не притежаваше и гърне, в което да се изповръща. Работеше в една от увеселителните зали на хотел Сънсет. Малката зала. Мани беше комик. Лас Вегас вече не беше това, което беше едно време. Големите пари се бяха преместили в Атлантик Сити, където всичко беше свежо и по-ново. А в добавка и проклетата рецесия." Из книгата Илюстрации: Робърт Кръм. ... |
|
|
Две жени и един мъж се озовават в затворено помещение. Не са се познавали дотогава и привидно не ги свързва нищо. Защо са там и защо са заедно? Защото вече са мъртви, мястото, където се намират, е адът, а са заедно, защото са еднакво обременени с вина и наказанието им е да си бъдат взаимно палачи - за вечността. Жан-Пол Сартр (1905 - 1980), наричан папата на екзистеницализма, е удостоен през 1965 г. с Нобелова награда, която отказва. В пиесата При закрити врата човешката участ е обобщена чрез знаменитата фраза: Адът - това са другите. ... |
|
|
Веднъж френският писател Фредерик Бегбеде (р. 1965 г.) - добре известен в България със своите романи, новели и есеистични сборници, почти всички издадени от ИК Колибри (2010 - 2021) - случайно вижда във витрината на една галерия картина, която привлича вниманието му: фотьойл с тапицерия на зелени и бели райета на верандата на хижа, поставен пред работна маса с мастилница и перо на фона на екзотичен плаж. Купува картината, после изведнъж си спомня: това е Аркашонският басейн с нос Фере, където живее неговият приятел Беноа Бартерот. Този спомен го връща назад във времето и Бегбеде сяда да пише. Подобно на вълни, фразите ... |
|
|
Всички предчувствия на господин Голядкин се бяха сбъднали напълно. Всичко, от което се опасяваше и което предчувстваше, сега се беше случило наяве. Непознатият седеше пред него: също с шинел и шапка, на собственото му легло, леко усмихнат, примижал и му кимаше приятелски. Господин Голядкин искаше да изкрещи, но не можа; да протестира по някакъв начин, но не му стигнаха сили. Косата му се изправи и той от ужас се свлече в несвяст на мястото си. Впрочем имаше защо. Господин Голядкин позна напълно своя нощен приятел. Нощният му приятел не беше някой друг, а самият той - самият господин Голядкин, друг господин Голядкин, но ... |
|
|
"Защо по нощница се пише най-добре? Какви са причините един мъж да не звъни на жената, която му е хвърлила око? (1. Умрял е и 2. Не иска) Как да се отървем от вътрешната си тревожност и да заприпкаме игриво по улицата, дарявайки околните със слънчева усмивка, без да опустошим хладилника преди това? Кое е по-добре за психиката - чаша вино или споделяне в приятелски кръг? А може би и двете едновременно? Всичко това в история, разказана със смях, сълзи, сополи и романтика, подправена със здравословен цинизъм. Живейте го този живот, защото е дълъг колкото два маха от крила на пеперуда, дъх на колибри и прозявка на котка. ... |
|
|
"И ако някъде има друг, който се чувства достатъчно луд, за да стане писател, бих му казал, давай, плюй в окото на слънцето, удряй по клавишите, това е най-добрата възможност, вековете имат нужда от помощ, човешкият род плаче за светлина и риск и смях. Дай му ги. Има достатъчно думи за всички ни." Чарлс Буковски ... |
|
|
Публикувана за първи път през 1913 година, книгата на Джек Лондон Цар Алкохол е първото по рода си произведение в американската литература, което подхожда дидактически към темата за алкохола. Авторът на Белият зъб и Дивото зове прави дисекция на зависимостта от алкохол заедно с един личен разказ за собственото си преживяване с алкохолизма - нещо, което ще го съпътства цял живот. Цар Алкохол е и най-близкият текст до автобиография, който Джек Лондон оставя след себе си. Авторът разказва за тежкия си живот като юноша, преживяванията си като пират, дълбоководен ловец на тюлени, скитник, побойник, златотърсач от Юкон, ... |
