Градината с камъните

Никос Казандзакис Времетраене: 1:08 мин. Окултна медицина Пол Седир Времетраене: 0:55 мин. Следвай сърцето си Даниел Стийл Времетраене: 1:01 мин. Скорост Добри Божилов Времетраене: 1:04 мин. Убийство 2.0 Джефри Дивър, Изабела Малдонадо Времетраене: 0:51 мин. Родопският кръстник Веселин Стаменов Времетраене: 0:47 мин. Да откриеш Пепеляшка Колийн Хувър Времетраене: 0:58 мин. Рилският чудотворец Христо Буковски Времетраене: 1:10 мин. Любов сред коледни дръвчета Б. К. Борисън Времетраене: 0:59 мин. Лехуса Васил Попов Времетраене: 1:10 мин. Зимно слънцестоене Елин Хилдебранд Времетраене: 0:53 мин.

Никос Казандзакис посещава Япония и Китай в началото на войната между тях през 30-те. Той идва с отворено съзнание и много въпроси, но се оказва неподготвен както за ужасите и страданието, така и за неподозираните духовни изживявания и прозрения, които източната философия ще му поднесе.

"Градината с камъните" е ключ към обяснение на философията на Казандзакис. Първият му опит с романа преди написването на "Алексис Зорбас", този текст носи и елементи на пътепис, исторически разказ и духовно упражнение. Писателят е запечатал духа на времето - не само в Източна Азия, но и в целия свят в навечерието на най-голямото кръвопролитие в историята. Не войната е в центъра на неговата история обаче. Той търси нещо отвъд нея - нещо дълбоко закодирано в човешката душа, което винаги кара хората да се бунтуват, да се развиват, да оцеляват и да побеждават мрака. Нещо отвъд думите, което само велик майстор на перото може да облече с думи.

Никос Казандзакис е гръцки писател, поет, драматург и мислител. Роден на 18 февруари 1883 година в Мегалокастро (днешен Ираклион, остров Крит) в Османската империя, в семейството на Михалис Казандзакис, фермер и търговец на фураж, и съпругата му Мария. След едно от поредните критски въстания семейството му бяга в Пирея, където намира убежище за шест месеца. На шест години Казандзакис е принуден да води живот на бежанец. Писателят е отгледан сред селяни и въпреки че съвсем млад напуска остров Крит, в своите произведения той често се връща към бащината си земя. Посещава Францисканското училище на Свещения кръст в Нахос, където учи френски и италиански. След възстановяването на мира през 1899 година, Казандзакис се връща в родния си град и завършва гимназия в "Ираклион" през 1899 - 1902 година. През есента на 1902 година заминава за Атина, където се записва да следва право. Учи четири години в Атинския университет. През 1906 година, завършва и става доктор по право. Същата година излиза и първата му книга "Змия и лилия".

През октомври 1907г. Казандзакис заминава за Париж, където продължава юридическото си образование, а до 1909 година следва и философия в небезизвестния "Колеж дъо Франс" в Париж при Анри Бергсон. Тук Казандзакис развива и задълбочава ницшеанските си възгледи. През периода 1910 - 1930 пише пиеси и стихове. Пътува често до Китай, Япония, Русия, Англия и Испания. През 1919 година става директор на гръцкото министерство на социалните грижи. Подава оставка през 1927 година.

Въпреки че никога не е бил член на комунистичската партия, през младостта си Казандзакис симпатизира на левите идеи, дори е удостоен с ленинска награда за мир, но след тригодишно пътуване в "Съветския съюз" се разочарова от болшевишките идеи. Преди "Втората световна война" се установява на о. Егина, а през 1948 година се премества на Антибите, Южна Франция. След войната работи като министър в "Гръцкото правителство на Егина", а през периода 1947 - 1948 работи за "ЮНЕСКО". Казандзакис умира от левкемия на 26 октомври 1957 година във Фрайбург, Германия. Гробът му е в родния му остров Крит, близо до църквата "Св. Мина" в Ираклион.

Получава световна известност след екранизацията на романа му "Алексис Зорбас" под името "Зорба гъркът" през 1964 г. с Антъни Куин в главната роля. Автор е на есета, новели, поеми, трагедии, пътеводители и преводи на класически произведения като "Божествена комедия" на Данте и "Фауст" на Гьоте. Както своя герой Одисей (от епическата поема "Одисея", съдържаща 33 333 стиха и публикувана през 1938 г.), Казандзакис прекарва по-голямата част от артистичния си живот извън Гърция - изключение правят годините на Втората световна война. Някои от произведенията му са свързани с историята и културата на неговата родина и с мистичната връзка между Бога и човека. През 1957 г. един-единствен глас не му достига, за да спечели Нобелова награда - получава я френският писател Албер Камю.

Сиела Норма АД
София 1510
бул. Владимир Вазов №9
080012525