Книгата съдържа кратко изложение на Християнското учение. Важно! Изданието е на много години и наличните бройки не са в перфектния вид, в който обичайно са книгите, които предлагаме. ... |
|
|
За жалост в някои части на църквата, които претендират да са дело на Святия Дух, се шири измама и манипулация. Трябва да развием по-голяма проницателност и в тази връзка тази книга става задължително четиво. Нещата, които всички християни признават за превъзходни, често пъти са фалшифицирани, а колкото по-достойно е нещо, толкова по-разрушителна е злоупотребата с него. Всички вярващи трябва да изпитват духовете, защото лъжепророците и лъжеучителите ни обещават свобода, докато всъщност ни лишават от нея. Някои твърдят, че познават вътрешното просветление на Духа, но фалшивата светлина не е от полза за душите на хората - ... |
|
|
От Боговете и древните българи струи мощно космическо познание и светлина, които поразяват сетивата на читателите и ги оставят без дъх. Авторът се стреми да проникне до най-дълбоките пластове от историята на човечеството, свързани не само с родната Земя, но и с необятния Космос. Книгата дава безценни отговори на въпроси като: Сами ли сме във Вселената? Откъде идват Създателите ни? Кои са първите богове на хората? Важна ли е ролята на древните българи? Какво бъдеще ни очаква? Владимир Цонев е академик на Международна академия по българознание, иновации и култура и неин председател от 2014 г. Автор на 43 ... |
|
|
Влизаш в окъпания в светлина храм и се потапяш в чудна атмосфера. Отвред те заобикалят пъстроцветните икони и стенописи, обливат те нежните потоци на умилителните църковни песнопения и неволно се вживяваш в дълбоката символика на светата служба. Какво е всичко това? Това е духовност. Това е култура. Това е цивилизация. Това е изкуство. Това е морал. Това е смисъл. Това е мъдрост. Това е извисяване. Това е късче от небето. Това е спасение. Това е Църквата. ... |
|
|
За напреднали. Тракийският орфизъм е жив и днес. Произходът Му е от Вечността за Вечността. Като живи инструменти на Премъдростта, древните жреци на Орфческото Изкуство въплъщават световете на сакралното и възвишеното, като съучастници във Вечното Домостроителство. Съзерцатели и Пазители на Свещеното Слово, Орфическите творци сакрализират и култивират човешкото битие, чрез Думите на Сила изцеляват природата и социума, владеят над стихиите и злободневието. Чрез Изкуството им пред очите ни изплува от морето на забравата Тракийската Атлантида, населявана от Музите на Древните Мистерии. В тях Творецът и публиката участват ... |
|
|
"И видях, че един силен ангел прогласяваше с висок глас: Кой е достоен да разгъне книгата и разпечата печатите ѝ?... Но един от старците ми каза: Недей плака: ето лъвът, който е от Юдовото племе, който е от Давидовият корен, превъзмогна, за да разгъне книгата и да разпечата нейните седем печата." Из книгата ... |
|
|
"И пак: "ето ме мене и децата, които Бог ми даде". А понеже децата са участници в плът и кръв, то и той еднакво взе участие в същите, та чрез смъртта да порази оногова, у когото е властта на смъртта, сиреч дявола, и да избави ония, които от страх пред смъртта през цял живот бяха подложени на робство. Защото, наистина, не от ангели приема естество,а от потомството Авраамово приема; затова длъжен бе да прилича по всичко на братята, та да бъде милостив и верен първосвещеник във всичко, що се отнася до Бога, за очистване греховете на народа. Защото в това, що сам претърпя, като биде изкушен, може и на ... |
|
|
Четири беседи за характера на суверенния Бог и нашата отговорност към Него. Настоящата книга се занимава с Божия характер, Неговата справедливост и милост, добрина, святост и строгост, както са представени в славното благовестие на нашия Господ Иисус Христос. От тези наблюдения авторът прави заключения за баланса между Божия суверенитет и личната отговорност на човека. Без претенции за изчерпателност, той представя по лесен за разбиране начин въпроси, по които християните са спорили векове наред. Неговите разсъждения неизбежно водят читателя към преклонение пред Бога заради богатствата на Неговата любов и благодат, ... |
|
|
Сравнително малко християни смятат за необходимо да познават църковната история. Това е доказателство за духовната немощ на съвременната религия. Църковната история извисява представата ни за Бога и ни показва какво означава истинската вярност към Христос и Неговото Слово. Всеки, който е свързан с Църквата, трябва да познава нейното минало, нейната история, за да има ясна представа за нейната историческа съдба и по този начин да може правилно да оцени значението ѝ в живота на обществата. Докато не се осъзнае значимостта, която църковната история има за християните, и не се замислим върху стойността ѝ за ... |
|
|
Златният век на България и православянството. Книгата Св. Борис Велики е първото публикувано цялостно монографично изследване за живота и делото на равноапостолния св. княз Борис Покръстител. Въз основа на христоцентричен светоглед, богословски прочит на историята, уточнени преводи и тълкувания на изворите авторът Георги Тодоров развенчава десетки утвърдени с десетилетия и столетия исторически неистини и обосновава цялостно преразглеждане на безпримерния историческия подвиг на Покръстителя в неговото не само всебългарско, но и непреходно всемирно значение."Св. равноапостолен цар Борис-Михаил, най-великият българин, ... |
|
|
Първите пет века след Константин били време на особено напрегната борба на Църквата с ересите. Богословската мисъл имала за задача да опровергае еретичните учения и да даде точно определение на онези истини, които били изопачавани от еретиците. Израз на тази борба били вселенските събори. И тъй като с понятието "гръко-римска империя" се свързвала представата за целия християнски свят, простиращ се дори извън пределите на Римската империя, то и съборите от този период получили названието "вселенски", а техните определения били задължителни за всички християни и църкви. Догматичните определения били ... |
|
|
Западната църква от Великата схизма до началото на Реформацията. ... Първите спорове между Изтока и Запада се зародили през II век относно Пасха. Този спор бил решен на събора в Никея през 325 г. Своите властолюбиви претенции папите проявили през V в. На Четвъртия Вселенски събор папските легати заявили, че Римската църква стои над всички църкви. От VI век в Западната църква се появило учението за изхождане на Святия Дух и от Сина (filioque), макар че до XI век то не било санкционирано. Политическото и религиозно напрежение, тлеещо между Изтока и Запада от векове, в крайна сметка довело до Схизмата от 16 юли 1054 г. ... |
