"Това е книга на постоянното себевглеждане, себепреоценка, на нарастващото съмнение от радикалните решения по изминалия път, за неясното бъдеще и смътното усещане за крушението на един свят, както и за плашещата неизвестност на идващото. Самият Левчев в една от предишните си книги има герой, който загива, но не избягва от Помпей. Помпей в случая е символ на един привлекателен с патриархалността и величието си свят, уви изчезнал безвъзвратно. И в "Самосън" има такива внушения. Привличат го свещените сенки на миналото и в същото време го плаши бездънната самота. Постоянният въпрос, който присъства в почти ... |
|
Пърси Джаксън получава странна молба за помощ от приятеля си Гроувър и веднага се приготвя за битка. Всичко, което ще му трябва, са Анабет и Талия, верният му меч Въртоп и... мама да го хвърли донякъде с колата. Тримата приятели се впускат в спасителна мисия само за да открият, че Гроувър е намерил нещо много важно - две изключително мощни деца-герои, чиито родители са неизвестни. И това не е всичко. Господарят на титаните Кронос е заложил коварен капан и младите полубогове попадат точно в него. За да се измъкнат невредими, Пърси ще трябва да се изправи пред най-опасното предизвикателство в живота си до този момент - ... |
|
Стихове и поеми ... Вечерен праг Стоя пред своя дом сега. И нищо, че ветровете вече пълнят мрака... На своя праг застанал, аз ще чакам да ме засипе пепел от огнище, стрела от смях, искра от късен огън, и радостта от нови светли думи, от вярата, че есенната шума ако поискам да премина, мога. По хълмите жълтеят диви круши. Небето носи септемврийски птици. Аз се оглеждам в техните зеници и виждам как далечен огън пуши. Другарите ми са край оня огън и вдигат тежко вино в тежки кани, а в песните им като в люта пяна кипят неясни мъки и тревоги. И тръгвам бавно. Някак бавно помня чертите им, от вятър неизтрити. Те ... |
|
Роман от спомени. ... Със своеобразно заклинание Левчев завършва автобиографичната си книга "Ти си следващият": "Ако имам дни, ще трябва да отговоря на още някои въпроси в един бъдещ роман". Ето го и изпълненото обещание, ето романа от спомени, в който са посветени немалко страници на невероятната Ванга, на разбулването на митовете около Людмила Живкова, на Софийските писателски срещи. И разбира се, на "срутването на системата"."Панихида за мъртвото време" не е просто мемоарна книга на една голяма личност - тя е личната изповед на поета и човека Любомир Левчев. Авторът ни връща ... |
|
"Вече и аз мисля за това, за което пише моят Марк Аврелий: „Близко е времето, когато ще забравиш всичко, когато всичко ще забрави теб.” Според будизма, човешките мъки били осем: раждане, старост, болест, смърт, раздяла на влюбени, сблъсък с омразата, непостигнати желания, духовно съзряване. Като гледам, повечето ги познавам. Остават ми двете последни: духовното съзряване и смъртта. Второто поне е сигурно. Ще се въздържа от обобщението добър или лош е бил моят живот – това е вече друга тема. Ще кажа само: струва ми се, че наистина съм го изминала не „благодарение на...”, а „въпреки че...” Дано наистина е така. … ... |
|
Книгата съдържа непубликувани досега стихове на Павел Матев, предоставени от неговата дъщеря Уляна Матева. "Къде са българските думи? Нима народът онемя? Или съвременно безумие заля античната земя? Нима пророците измряха, незащитили свойта чест; и нови седем смъртни гряха с духа ни ще търгуват днес?" ... |
|
В книгата са поместени най-красивите, вдъхновяващи и въздействащи стихове на талантливата българска писателка. Стихотворенията са писани в различни етапи от творческия и житейския ѝ път и обхващат общия период 1937 до 2001 година. Книгата носи името "Копнеж", а неин съставител е съпругът на Блага Димитрова - Йордан Василев. В това издание на стиховете присъстват и бележки от Йордан Василев. Те допълват стиховете на поетесата, разказвайки любопитни факти около написването им и разкривайки истинската история, стояща зад създаването на едни от най-емблематичните стихове в съвременната българска литература. ... |
|
"Художник, от когото не може да отбегне нито едно движение в родния пейзаж, Елин Пелин едновременно с това е и вълшебник на словото, който ни позволява да съзрем всяка жива светлина и да разберем всеки интимен звук на природата. И което е особено важно - природата у Елин Пелин е част от нашата жизненост, мъдрост и духовно здраве. Ето защо тя е, която у Елин Пелин най-често дава означенията за нашата красота, знание и сила. Това обсебване на природата у Елин Пелин като източник на жизненост и сила за човека е най-съществената черта в отношението на този голям наш художник към родната земя."Петър Пондев ... |
|
Няма друг поет след Ботев, чиито годишнини - от рождението и от смъртта - да се честват така последователно, неизменно и ритуално и в толкова разнородни обществени среди. Посмъртното битие на Яворовата личност може и трябва да бъде обект и на самостоятелно проучване. Най-лесното обяснение на причините за разгръщането на това посмъртно битие е, че трагическият финал с двойното самоубийство продължава да предизвиква нарастващо през десетилетията извънлитературно съпричастие към съдбата на една личност, достигнала в началото на века за толкова късо време върховете на славата и завършила земния си път така внезапно с жест, ... |
|
В отделение на психиатрична клиника безметежно властва деспотичната старша сестра мис Рачид. Тя манипулира и държи в подчинение не само болните, но лекарите и целия персонал. Нещата се променят, когато постъпва нов пациент - Рандъл Патрик Макмърфи, дребен мошеник и комарджия, но също дързък, темпераментен бунтар, който симулира психично разстройство, за да избегне присъда в трудов лагер. Здраво вкопчен в живота, Макмърфи поема лидерството, сплотява пациентите и се опълчва срещу диктатурата на старшата сестра, като открито нарушава правилата. Но това неподчинение, което започва като спорт, скоро прераства в безмилостна ... |
|
С това издание издателство "Жанет - 45" представя творчеството на Калин Донков. Първият том представя неговата поезия. Жест Да не повярваш, че още съм на света! Въжето на случая не отбегнах ли аз с тежестта си? Не мен ли любовна експлозия грозно разкъса? Не мойто ли бедно сърце като кос нажален отлетя? Из книгата ... |
|
Кирил Кадийски е роден на 16 юни 1947 г. Автор е на книги с поезия и есеистика, преиздавани многократно. Претворил е на български език редица френски и руски поети като Вийон, Юго, Бодлер, Верлен, Маларме, Рембо, Верхарн, Аполинер, Сандрар, Тютчев, Бунин, Блок, Волошин, Манделщам, Пастернак. Най-превежданият в момента български поет в чужбина. ... |