Не е честно! Земята отвори паст и те взе. Лакомо се нагълта с добродетели, от нас останаха кокали. Сега сме сенки от плът, а сърцата ни са оглозгани. Радина Манолова "Най-трудно можеш да излъжеш в поезията, невъзможно дори. Радина не се е и опитвала, слава Богу! Затова и между кориците на първата ѝ поетична книга живеят чисти и честни стихотворения. Метафоричните очи имат способността да намират истината - през болката, но и прошката, през сълзите, но и през усмивката. А истината - споделена с читателите - принуждава душата да расте!" Камелия Кондова ... |
|
|
Баща ми беше градинар. Сега е градина. Историята на един баща, един син и едно последно разсъмване - милостива и безмилостна едновременно."Тази книга няма лесен жанр, трябва сама да си го изобрети. Както смъртта няма жанр. Както животът. Както градината. Роман елегия, роман градина, мемоар или мемороман - има ли значение за ботаниката на тъгата. История за отиващите си бащи в един отиващ си свят. За тези трагични пушачи, често отсъстващи, вкопчени в шнорхела на цигарата, плуващи в други води и облаци. За баща ми, който крепеше на раменете си тонове минало и не спираше да го разказва. Тази Шехерезада - баща ми. Сега ... |
|
|
Американски милионер на средна възраст заминава за Африка в търсене на истината, на щастието или на себе си, поне на онзи, който все още би могъл да бъде. Но открива в дивото много повече от онова, на което се е надявал. Открива спасение. С неподражаемо майсторство и обезоръжаваща ирония, Сол Белоу отново ни поставя на бойното поле, на което се водят вечните сражения между благородните стремежи и човешките пороци. И ни напомня, че тази битка, макар и вечна, все пак е предрешена, защото победител в нея е винаги надеждата. ... |
|
|
Какво видях и чух в родината си и в изгнание. Съставител: принц Осман Селяхедин. ... Негово Височество Али Васъб е роден в двореца Чираган на брега на Босфора в Истанбул през 1903 г. Мемоарите му разказват за живота на османското султанско семейство през последните години на империята, както и за принудителното им изгнание в Унгария, Франция и Египет. Докато е в Истанбул, той става свидетел на Първата световна война и премахването на султаната и халифата съответно през 1922 г. и 1924 г., след което е изселен от страната заедно с почти всичките си роднини. Чак през 1974 г. му е позволено да се върне в родината. Али Васъб ... |
|
|
Обладан от златна треска, главният герой Тай Тай Уолдън е убеден, че някъде в неговата земя има залежи на злато. Дупка след дупка, Тай Тай продължава да копае, като никога не посяга на едно място, наречено от него Божията нивица. С ирония и чувство за хумор, които примесва с трагедията на последиците от Голямата депресия в Америка, Колдуел отново рисува една картина на Америка, която държавата отказва да приеме. Истинска ли е Американската мечта и достижима ли е въобще за простосмъртните, или на някои е съдено да търсят несъществуващото злато през целия си живот - това са само част от въпросите, които задава един от най- ... |
|
|
Трето издание. ... Наричаха ме Желязната ръка е исторически роман за Ивайло и неговото време. Посвещава се на 100-годишнината от рождението на писателя Цончо Родев - 2026 година. Излиза 50 години след последното второ издание - 1975 година. Книгата е наградена през 1971 година от Министерство на просветата, ЦК на ДКМС, Комитета за изкуство и култура и Комитета по печата като най-добра книга за юноши. Цончо Родев е роден в Провадия на 9 юни 1926 г. Завършва основно образование в родния си град, средно в гимназия във Варна и Право в Софийския университет. Баща му Христо Ц. Родев (1880 - 1944) е адвокат, депутат в XXIII ... |
|
|
Недей докосва меча! Недей завърта ключа! Недей отваря портата! В земя, постоянно изгаряна от безмилостните лъчи на слънцето, едно момиче е способно на всичко за чаша вода. Двайсет и четиригодишната Саирис Фейн умее да пази тайни. Никой не знае, че притежава странни сили... и никой не подозира, че откакто се помни, краде от безценните водни запаси на Неумиращата кралица. Но тайните са като възлите - рано или късно се разплитат. Когато се изправя лице в лице със Смъртта, момичето неволно отваря портал между кралствата и се пренася в земя на мраз и лед. За Саирис елфите винаги са били просто мит, легенда, кошмар... но се ... |
|
|
Стихосбирката В плен на любовта! е дебютна за авторката Петя Иванова."Тя ще бъде разделена на две условни части... два паралелни свята, в които се пише за онази разтърсващата любов, която всеки един от нас е срещал или предстои да срещне в определен етап от живота си. Любовта, която сме изгубили или просто сме пуснали да си отиде от нас... знаейки, че е за нейно добро. Любовта, която ще помним цял живот и винаги ще бъде някъде там в сърцето ни. Втората част от стихосбирката е коренно различна... знаейки, че всяко нещо от този живот е двуполюсно и има своя паралелен свят. В нея читателите ще се докоснат до ... |
|
|
"Това е книга на постоянното себевглеждане, себепреоценка, на нарастващото съмнение от радикалните решения по изминалия път, за неясното бъдеще и смътното усещане за крушението на един свят, както и за плашещата неизвестност на идващото. Самият Левчев в една от предишните си книги има герой, който загива, но не избягва от Помпей. Помпей в случая е символ на един привлекателен с патриархалността и величието си свят, уви изчезнал безвъзвратно. И в "Самосън" има такива внушения. Привличат го свещените сенки на миналото и в същото време го плаши бездънната самота. Постоянният въпрос, който присъства в почти ... |
|
|
Пърси Джаксън получава странна молба за помощ от приятеля си Гроувър и веднага се приготвя за битка. Всичко, което ще му трябва, са Анабет и Талия, верният му меч Въртоп и... мама да го хвърли донякъде с колата. Тримата приятели се впускат в спасителна мисия само за да открият, че Гроувър е намерил нещо много важно - две изключително мощни деца-герои, чиито родители са неизвестни. И това не е всичко. Господарят на титаните Кронос е заложил коварен капан и младите полубогове попадат точно в него. За да се измъкнат невредими, Пърси ще трябва да се изправи пред най-опасното предизвикателство в живота си до този момент - ... |
|
|
Стихове и поеми ... Вечерен праг Стоя пред своя дом сега. И нищо, че ветровете вече пълнят мрака... На своя праг застанал, аз ще чакам да ме засипе пепел от огнище, стрела от смях, искра от късен огън, и радостта от нови светли думи, от вярата, че есенната шума ако поискам да премина, мога. По хълмите жълтеят диви круши. Небето носи септемврийски птици. Аз се оглеждам в техните зеници и виждам как далечен огън пуши. Другарите ми са край оня огън и вдигат тежко вино в тежки кани, а в песните им като в люта пяна кипят неясни мъки и тревоги. И тръгвам бавно. Някак бавно помня чертите им, от вятър неизтрити. Те ... |
|
|
"Ако човек жив все още помни, ако духът му в нашите огромни на битието и небитието усеща още полух от небето; ако последната любов е ден последен и от живота му, ако наведен над себе си, намери там утеха за онова, което му отнеха тирани, словоблудци, бури, време - събраното във шепите си семе той в слънчеви пространства ще разпръсне, за да изчезне.. Или да възкръсне." Из книгата "Новата книга на Андрей Андреев "В този край на света" е заредена с неприсъща сякаш за този поет енергия на бунта, съмнението, несъгласието, възражението. През годините сме свикнали да възприемаме Андрей Андреев ... |
