Неизвестно защо паметта се реши отново да посегне към забравения куп със сюжети от миналото. Навярно тези истории са идвали в неподходящ момент, когато не съм бил готов да ги разбера и напиша, или съм бил отдаден на други случки и съдби. Образите, на които се посвещавах в онова горчиво време, героите и героините на стъписващите тогавашния читател "частни случаи", най-често бяха груби и жестоки, объркани, окаляни, а някои от тях - окървавени. Чудно, но точно тези герои и сюжети съм намирал за неотложни, не съм позволявал да ги отместя, нито да ги оставя "на склад". Вероятно - защото съм виждал как ... |
|
|
"... Ще се въздържа от обобщението добър или лош е бил моят живот – това е вече друга тема. Ще кажа само: струва ми се, че наистина съм го изминала не "благодарение на...", а "въпреки че..." Това са думи на Станка Пенчева, изречени в първата и мемоарна книга – "Дървото на живота", издадена от ИК "Жанет 45" през 2007 година. Разбираемо за такъв откровен и прям човек като нея, това изявление е валидно и за следващите две "книги на паметта" (от фр. memoire – "памет"), които ИК "Жанет 45" с удоволствие предлага на читателската аудитория през месец юли ... |
|
|
"... Ще се въздържа от обобщението добър или лош е бил моят живот – това е вече друга тема. Ще кажа само: струва ми се, че наистина съм го изминала не "благодарение на...", а "въпреки че..." Това са думи на Станка Пенчева, изречени в първата и мемоарна книга – "Дървото на живота", издадена от ИК "Жанет 45" през 2007 година. Разбираемо за такъв откровен и прям човек като нея, това изявление е валидно и за следващите две "книги на паметта" (от фр. memoire – "памет"), които ИК "Жанет 45" с удоволствие предлага на читателската аудитория през месец юли ... |
|
|
Мимолетни са спомените ми за Вълко Вълков, но достатъчно беше да стисне ръката му човек, за да усети, че е широко скроен, открит за общуване, но и с изтънчена чувствителност, която се долавяше в дълбокия му поглед. Всъщност аз знам повече за този неуморим пътешественик и блестящ журналист от спомените на мои близки хора, които и досега са изпълнени с безмерна обич, дори когато споменават името му. Приех с боязън да напиша тези уводни думи към стихосбирката, която е оставил, преди да се пресели в отвъдното. Много често се случва живите да се радват дори и на бледата искрица в съхранения писмен спомен от свидния им покойник. ... |
|
|
В цъфналата ръж Идейки си запъхтяна вечерта веднъж, Джени вир-водица стана в цъфналата ръж. Джени зъзне цяла, Джени пламва изведнъж. Бърза, мокра да колене, в цъфналата ръж. Ако някой срещне някой в цъфналата ръж и целуне този някой някого веднъж, то нима ще знае всякой де, кога веднъж някога целувал някой в цъфналата ръж? ... |
|
|
Книга от поредицата "Малка ученическа библиотека" ... Днес няма никакво съмнение, че Димчо Дебелянов е името на най-големия наш лирик след Ботев. Единият - ехо на най-високите подеми на българския дух, другият - гласът и музиката на най-дълбоката ни елегична същност. ... |
|
|
"Обичам Слънцето на живота... И луната на изкуството обичам... Като че ли - най-красив е здрача... Не, нощ... Не, изгрев... Не..." ... |
|
|
Биньо Иванов е един от най-причудливите български поети, който не може да бъде поставен в което и да е литературно течение, тенденция или поколение. Ударният му стих има зашеметяваща сила – той прекършва езика и неговите конвенции и налага собствен порядък, в който непрекъснато се усеща една екзистенциална празнота на битието. Няма теми, няма разказ, няма образи, в поезията на Биньо Иванов сякаш и въздух няма. Тя е едно особено безвъздушно пространство, в което предметите и чувствата се стопяват и анихилират. Невъзможно е днес някой да пише поезия на български, без да е влизал в това пространство – поезията на Биньо ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Ars poetica" на издателство "Захарий Стоянов". ... "Една велика жена, може би най-великата измежду всички жени, живели някога на света" - така нарича Марина Цветаева в своето есе Евгений Евтушенко. Голямата поетеса е представена с лирически стихотворения и поемите ѝ "Поема за Планината", "Поема за края" и "Рейс". ... |
|
|
В "Голгота", том трети от петтомното издание с избрани съчинения на Павел Матев, лирическата биография на големия ни поет следва драматичните поврати на последните две десетилетия - площадната надменност, покъртителната орис на обикновения човек, самотата на истинския поет в битката му за извечните опори на Отечеството и на българската душа. Магичността на неговото слово превръща стиховете му в естетическа материя с най-висока стойност. "В гордия покой на самотата ангели - пазители стоят и внушават мълком на душата как начева притеснен стихът. Как поникват звуци премълчани, как нестройно се преплитат те - ... |
|
|
Третият том на антологията съдържа творби от Сен-Джон Перс до съвременната поезия."Уважаеми читателю, ти държиш в ръцете си ковчеже, пълно с отблясъци. Защото вътре са тежките късове самородно злато от Завещанията на Франсоа Вийон, много по-ценни от жълтиците, които той е обирал със своята банда; сияе филигранът на Ронсар и дю Беле, най-ярките звезди на Плеядата; искрят сълзите на Луиз Лабе, превърнати от раздялата в бисери; пламтят рубините от пролятата кръв в Трагедиите на Агрипа д'Обинье; понякога за миг ще те заслепи фалшивият - като нравите на епохата - блясък на някоя салонна епиграма; ще просветнат ... |
|
|
Вторият том на антологията представя френските поети от Верхарн до Аполинер и Сандрар."Уважаеми читателю, ти държиш в ръцете си ковчеже, пълно с отблясъци. Защото вътре са тежките късове самородно злато от Завещанията на Франсоа Вийон, много по-ценни от жълтиците, които той е обирал със своята банда; сияе филигранът на Ронсар и дю Беле, най-ярките звезди на Плеядата; искрят сълзите на Луиз Лабе, превърнати от раздялата в бисери; пламтят рубините от пролятата кръв в Трагедиите на Агрипа д'Обинье; понякога за миг ще те заслепи фалшивият - като нравите на епохата - блясък на някоя салонна епиграма; ще ... |
