Във Втората световна война участвали 61 държави - 80 процента от населението на земното кълбо, боевете се водели на три континента и четири океана, загинали общо над 60 милиона души. Авторите на тази книга, известни журналисти, разкриват уникални и малко известни подробности за ключовите военни събития в Европа, Северна Америка, Африка и Тихия океан: от идването на Хитлер на власт, нахлуването в Полша, тайните договорености с Русия, плановете за десант на немските войски на Британските острови, разстрела на френския флот от англичаните до версиите за смъртта на Хитлер и Сталин. В книгата се съдържат цифри и факти, ... |
|
|
"Това е книга на постоянното себевглеждане, себепреоценка, на нарастващото съмнение от радикалните решения по изминалия път, за неясното бъдеще и смътното усещане за крушението на един свят, както и за плашещата неизвестност на идващото. Самият Левчев в една от предишните си книги има герой, който загива, но не избягва от Помпей. Помпей в случая е символ на един привлекателен с патриархалността и величието си свят, уви изчезнал безвъзвратно. И в "Самосън" има такива внушения. Привличат го свещените сенки на миналото и в същото време го плаши бездънната самота. Постоянният въпрос, който присъства в почти ... |
|
|
"Ако човек жив все още помни, ако духът му в нашите огромни на битието и небитието усеща още полух от небето; ако последната любов е ден последен и от живота му, ако наведен над себе си, намери там утеха за онова, което му отнеха тирани, словоблудци, бури, време - събраното във шепите си семе той в слънчеви пространства ще разпръсне, за да изчезне.. Или да възкръсне." Из книгата "Новата книга на Андрей Андреев "В този край на света" е заредена с неприсъща сякаш за този поет енергия на бунта, съмнението, несъгласието, възражението. През годините сме свикнали да възприемаме Андрей Андреев ... |
|
|
"Най-доброто политическо оръжие е терорът. Жестокостта налага респект. Хората може да ни намразят. Но ние не искаме тяхната обич, а само техния страх."Хайнрих Химлер ... Schutzstaffel, или СС – бруталният елит на нацистката партия, – е създаден от Хитлер през 1925 г. като негова лична охрана. От 1929 г. го оглавява Хайнрих Химлер, при когото организацията, започнала с по-малко от 300 души, се разраства до над милион и се превръща в гръбнака на нацистка Германия, като завзема почти всяка функция на държавата. Членовете на СС са избирани не само да въплъщават идеята на Хитлер за "арийско превъзходство& ... |
|
|
"През 1948 г. Стайнбек се връща в Салинас и започва да работи върху На изток от рая. Завършена е през 1951 г., а през ноември 1952 г. оглавява всички листи на най-продаваните книги. Романът е мащабно платно, показващо постоянната борба между доброто и злото, силата и слабостта, любовта и омразата, красотата и грозотата. Действието се развива в рамките на петдесет и шест години и описва три поколения от два големи рода. Според самия автор книгата е резултат от единайсет години мисловна бременност, една година непрекъснато писане, 300 молитви, 36 топа хартия, 350 000 думи и много твърд мазол на пръста на дясната му ... |
|
|
Съдържанието на учебното помагало е съобразено със спецификите на първия четвърт век на съвременната епоха - края на класическия либерализъм; новото съотношение на силите върху "голямата шахматна дъска", резултат от Версайско-Вашнгтонската система, и породеният от нея стремеж към реванш у победените в Голямата война държави; замяната на колективната сигурност с политиката на умиротворяване на агресора, довела до избухването на новия световен конфликт. Материалите са групирани в три основни раздела, като първият и последният имат и своя вътрешна систематизация. Документите относно края на Първата световна война ... |
|
|
С това издание издателство "Жанет - 45" представя творчеството на Калин Донков. Първият том представя неговата поезия. Жест Да не повярваш, че още съм на света! Въжето на случая не отбегнах ли аз с тежестта си? Не мен ли любовна експлозия грозно разкъса? Не мойто ли бедно сърце като кос нажален отлетя? Из книгата ... |
|
|
"Някога" - ето я най - красивата дума. Някога - означава минало (смътен спомен). Или бъдеще (смътна мечта). Някога - означава минало! Някога - означава бъдеще! И - никога настояще! Никога! (Настоящето - най - вулгарният миг в триединството!) Благодарна, дискретна, уютна -"Някога!". 1991 г. ... |
|
|
Историята на Стария свят се разделя обикновено на три основни дяла според естеството на културно-историческите процеси в хронологически и териториален обхват, както и според цялостното състояние и значение на общественото, държавното и културното развитие: древен Изток, древна Гърция и древен Рим. Освен тези три цивилизационни центрове в древността има и още много други културно-исторически области, обособени самостоятелно и съществуващи в едни или други отношения с класическия древен свят. Тяхното научно определение не се отличава с абсолютно строга терминология. Те се наричат по различен начин от отделните специалисти ... |
|
|
Мимолетни са спомените ми за Вълко Вълков, но достатъчно беше да стисне ръката му човек, за да усети, че е широко скроен, открит за общуване, но и с изтънчена чувствителност, която се долавяше в дълбокия му поглед. Всъщност аз знам повече за този неуморим пътешественик и блестящ журналист от спомените на мои близки хора, които и досега са изпълнени с безмерна обич, дори когато споменават името му. Приех с боязън да напиша тези уводни думи към стихосбирката, която е оставил, преди да се пресели в отвъдното. Много често се случва живите да се радват дори и на бледата искрица в съхранения писмен спомен от свидния им покойник. ... |
|
|
Неизвестно защо паметта се реши отново да посегне към забравения куп със сюжети от миналото. Навярно тези истории са идвали в неподходящ момент, когато не съм бил готов да ги разбера и напиша, или съм бил отдаден на други случки и съдби. Образите, на които се посвещавах в онова горчиво време, героите и героините на стъписващите тогавашния читател "частни случаи", най-често бяха груби и жестоки, объркани, окаляни, а някои от тях - окървавени. Чудно, но точно тези герои и сюжети съм намирал за неотложни, не съм позволявал да ги отместя, нито да ги оставя "на склад". Вероятно - защото съм виждал как ... |
|
|
...Византия далеч не е била това, което я представят школските ни учебници! И причината за историческите напасти, които тя ни навличаше, се криеше предимно в това, че тя носеше една висока култура, която неотразимо въздействаше над нашия живот, но която ние не бяхме в състояние изцяло да възприемем, а едностранчивото ѝ усвояване разлагаше нашия живот със сила, на която нищо не можеше да противостои... Освен общия научен интерес следователно, който може да представя историята на Византия, за нас, българите, се явява и друг един още по-силен, тъй като тая история бе неразривно оплетена с нашата собствена и защото още ... |
