Радко Василев Радков е роден на 31 януари 1940 г. в гр. Търново. Отраснал в гр. Габрово, откъдето е семейството му. Започва да пише стихове на 7 годишна възраст. Завършил е Духовна семинария през 1959 г. в Черепиш и Класическа филология в Софийския Университет „Климент Охридски” през 1967 г. Работил е като редактор в издателство „Народна култура" (1966 -1972), като аспирант в Института по балканистика и като преподавател по класически езици във Великотърновския университет. Основател и главен драматург на Старинен театър. Един от най-талантливите български поети и драматурзи – автор на многобройни поеми (лирика и ... |
|
|
Революционни, воински, училищни, политически, разни 1842 - 1944 ... Сборникът има за цел да запознае читателите с най-типичните образци от всички видове градски песни. Песните са групирани в няколко раздела. Всяка песен е съпроводена от коментар за възникването и разпространението и. Шлагерите от 20-те, 30-те и 40-те години на XX век представляват солиден дял от новото издание, прибавени са и новонамерени образци от възрожденския период. Обърнато е внимание на най-новите тенденции в развитието на градската песен. От творчеството на съвременните композитори са подбрани онези песни, които са намерили широко място сред ... |
|
|
"Той е художник, тя – актриса. Преживяват изпепеляваща любов. На нея и липсва материалната сигурност. Затова емигрира на Запад. Постига я. Но го няма изкуството. Няма я любовта. Ето защо след 10 години се завръща в родината. Той е останал верен на себе си, макар и съсипан от ръждата на ежедневието. Оттук – проблемът на завръщащите се. Изпратихме ги през 90-те. Сега ги посрещаме. На тях им предстои нова адаптация. Ще я постигнат ли? Ще намерят ли отново пътища към тези, които са оставили тук? Пътищата един към друг? А от тях към другите? "От програмата на спектакъла на Пловдивския драматичен театър, режисьор ... |
|
|
Този текст, богато илюстриран с външен архитектурен образ, вътрешно пространство и мебели за него, представлява европоцентрична сравнителна история (от Древността до XX в.) и опит за теория на интериора. Книгата застъпва схващането, че актуалното познание предполага осъзнаване на вече постигнатото. С оглед на това тя е предназначена за архитекти, студенти по архитектура и за всички, които искат да опознаят стиловите епохи в интериора. ... |
|
|
Пиринските народни танци са неотменим дял от националното ни танцово богатство. Те са изпълнени с много красота и неповторимо въздействие. Със своята оригиналност пиринските танци имат съществен принос за цялостния облик на танцовото ни наследство, което е неразделна част от българската традиционна духовна култура. ... |
|
|
Хроники. ... Това е книга за авангарда в електронната музика на ръба на две епохи, няколко прехода, един океан и една Желязна завеса. За пръв път българско издание разглежда развитието на електронната музика у нас и творчеството на композитора Симо Лазаров успоредно със съдбите на фантастичните мечтатели в жанра: Леон Теремин, Луиджи Русоло, Едгар Варез, Оливие Месиен, Пиер Шефер, Пиер Булез, Лучано Берио, Карлхайнц Щокхаузен, Робърт Муг, Джон Кейдж, Янис Ксенакис, Луиджи Ноно, Джорджо Мородер, Жан-Мишел Жар, Вангелис и Исао Томита. Книгата повежда читателя към предчувствието за една "възможна" България, чието ... |
|
|
Мигове извънредност във фотографии и текст от световноизвестния диригент Йордан Камджалов. Йордан Камджалов е световнопризнат диригент, носител на множество международни отличия. Дирижира в десетки държави на три континента. Съосновател е на фондация Йордан Камджалов и създател на редица културно-просветни инструменти, посветени на възпитанието и социалното здраве на човека и обществото. Всички приходи от настоящото издание са дарение за културно-просветните дейности на фондация Йордан Камджалов. ... |
|
|
Още една поредица от десет блестящи майстори на изкуството, предложени от Вазари в неговите Животописи. Плеяда от зашеметяващи творци, принудили преводача да провокира мисленето ни със сполучливото заглавие към предисловието, приканващо ни на лов за великани и лилипути. Но въпросът за големите и малките в изкуството стои не от вчера. И въпреки това, ако ние считаме за лилипути фигури като Чимабуе, който пръв в Италия се опитва да разчупи византийския канон в живописта и показва ново отношение, чувствата и емоциите на човека; Мазачо, който се старае да изобразява реалистично фигурите без скованост и прекалена ... |
|
|
"Златният век на българската опера" е история на успеха. Разказва за прочути артисти от Софийската опера - българи, които в аскетичното тоталитарно време пеят с огромен и траен успех в "Ла Скала" в Милано, Виенската и Метрополитън опера, в "Ковънт Гардън", Берлинската и Парижката опера. Феноменално поколение, създало легендата за "българската оперна школа", свързало завинаги името на България със световното оперно изкуство. Проф. Боянка Арнаудова, повече от две десетилетия драматург на Националния театър за опера и балет в София, е свидетел на техния възход и триумф, има лични ... |
|
|
Това е най-прочутият, най-цитираният, най-използваният текст на Бенямин - един от най-забележителните европейски интелектуалци на XX в. Писан е по време на принудителното изгнание в Париж на бягащия от нацисткия режим германски философ и представлява истински програмен текст в теорията на изкуството и философската естетика. Тук Бенямин показва как съвременните технологии, правейки възможно масовото възпроизвеждане на произведенията на изкуството, водят до разпад на аурата им - легендарна формулировка, от която тръгва пълната с главозамайващи ефекти история на понятието "аура". Днес то е централно в историята ... |
|
|
"Това е книга за архитектура, за четене и писане, за книги, мъдреци, знаци, езици и смисъл. Тя е написана да насърчава архитекти и хора на дизайна на обитаемите структури да открият писането като вид пространствено приключение - като вид създаване на реалност по подобие на виртуалните светове, които творят. Това е безсмъртната културна интрига - всичко е текст и ние всички пребиваваме в пространството на езика. И търсим красотата - това е всичко, единствената утеха..." Мария Диамандиева, архитект, човек от XX век, някой, на когото липсват дневниците и дългите писма... "Това е книга за писането. Писането ... |
|
|
Античност и съвремие. Изток и запад. Традиции и модерност. Канон и стил в архитектурата - кое е по-общото, кое е по-обхватното от двете понятия? Каква е тяхната диалектическа взаимообвързаност и как те взаимодействат? Възможен ли е нов поглед към историческите архитектурни явления, който има за цел не само тяхното хронологическо подреждане, но и тяхната обективна оценка като прогресивно-иновативни или ретроградни? Архитектурата не е само материалната, видима форма, но и вложените в нея идеи и съдържание. Тя е изкуството, което отразява в най-голяма степен идеологическите парадигми на обществения строй или епохата, в ... |
