"Миле Стоич е едновременно хърватски и босненско-херцеговински, а като поет на нашия красив, с много имена език, той със сигурност е южнославянски писател. Но според ясния печат на самота, песимизъм, меланхолия и носталгия, според ерудицията и езиковото майсторство, според читателския и писателския опит и накрая, според изгнаническата си участ, несъмнено средноевропейски писател." Валериян Жуйо "Миле Стоич е поет, който непрекъснато се опитва да каже на света истината, да я разкрие, да я спаси и хармонизира, но също така и поет, който дълбоко осъзнава безсмислието на това усилие, защото пътят към крайната ... |
|
Един откровен роман за брака, приятелството, любовта и желанието. Габриела е семейна жена, която не просто обича съпруга си - тя го обожава. Но не го желае. А мъжът ѝ си проси интимност веднъж месечно. И Габриела му я дава, защото се чувства гузна, че вътрешно изгаря от страст към друг. Всяка сутрин тя се разминава на улицата с един и същи мъж. Погледите им се срещат и сърцето на Габриела забива учестено. По необяснима причина тя изпитва непреодолимо влечение към този непознат. Приятелките на Габриела също крият малки тайни от съпрузите си. Силвия от години не изпитва интимно удоволствие. Косима пък предприема ... |
|
Не ви познавам е своеобразно продължение на Поразените. Действието му се развива в наши дни, но нишките не са прекъснати. Александра вече не е дете. Върху нея се стоварва тежестта на миналото. Деветосептемврийският манталитет е дълбоко прикрит, но просмукан в обществото. Той е чакал своето време като чудовище, притаявало се дълго в укритието си, което сега спокойно може да показва хищническите си зъби, да ръмжи, да заплашва и да разкъсва."Поразените е триптих на пролетта. Както в някои фламандски платна страничните крила се затварят, за да разкрият другото, по-голямо изображение: в този случай това е портретът на ... |
|
Дамян Дамянов (18.01.1935 - 06.06.1999 г.) е един от най-нежните български лирици. Роден е в Сливен и пише стихове още от ученическите си години, като най-ранните му публикации датират от 1949 г. Първата му стихосбирка Ако нямаше огън излиза през 1958 г., а три години по-късно той завършва българска филология в Софийския университет. Работи като литературен консултант към вестник Народна младеж и като редактор в отдел Поезия на списание Пламък. Носител е на редица отличия, сред които званието Народен деятел на културата, Димитровска награда, наградата Иван Вазов за цялостно литературно творчество и т.н. На името му е ... |
|
Семействата са като отпечатъци от пръсти: няма два еднакви и всички те оставят своите следи. Дейзи Даркър е родена с дефектно сърце - присъда, която помрачава детството ѝ и я прави заложница на семейство, в което никой никога не я е обичал. С едно изключение - баба ѝ, саможива, ексцентрична авторка на детски книги, за чийто 80-и юбилей роднините се събират в навечерието на Хелоуин. Чудатата готическа къща обаче е малка и за членовете на семейство Даркър, и за всичките им мрачни тайни, но нямат избор - приливът и бурята ги откъсват от останалия свят. А точно в полунощ Дейзи и семейството откриват трупа на ... |
|
"Нека читателят да вярва на тази книга. В нея почти няма измислени лица и съдби; говоря не само за големите фигури, които и без това са си заслужили място в учебниците, а и за почти всички ония занаятчии, даскали, слуги, чорбаджии, коняри, хайдути, свещеници и пр., които се споменават. А доколкото изискванията на романа наложиха и несъществували герои, на тях пак не подхожда определението измислени - те или имат свои исторически прототипи, или са събирателни образи и съдби на действително живели и многократно повтаряли се личности от епохата. Същото може да се каже и за събитията; разбира се, думата ми е преди ... |
|
Сърцата са огромни. Но не са еластични, както изглеждат. Не са и такива, каквито ги рисуват. Те са пещерата на кръвта. Тя влиза мътна от тъга в тази пещера и излиза бистра с надежда. Когато тъгата стане толкова голяма, че надеждата не стига да я изсветлява, пещерата пресъхва. Сърцето не е моторът, надеждата е. Тази книга е за сърцата и думите, които ги възвисяват, но понякога ги и подлъгват. За живота в неговото многообразие, за пъстротата и противоречията на човешките души. В 23 разказа Веселина Седларска е събрала толкова много, че сякаш е написала наистина цял тълковен речник, който може да се ползва за ориентир по ... |
|
"Докато чукне 50, мъжът мисли, че има само един орган. После започват да се обаждат и останалите. Колкото и да младее, човек се връща към спомените. И колкото по-навреме, по-добре, че да не му е нужен езиков памперс. Предпочитам сам да си избера разказа за миналото, отколкото наивно да разчитам на наследниците или да пази Бог, на доброжелатели. Всъщност никой не се интересува от ближния искрено, но от прочетеното поне може да му остане едно приятно изживяване. Благодаря и на толкоз." Петър Стоянович В един мемоар винаги има пикантерия, никога жълто. Трябва да присъстват епоха, рисунък. Характери! Винаги има ... |
|
Второ преработено издание. ... Книгата включва очерци и интервюта с 16 знакови фигури, дали облик не само на литературата ни, но и на цяла епоха. Сред събеседниците на изтъкнатата журналистка са: Богомил Райнов Любомир Левчев Йордан Радичков Николай Хайтов Тончо Жечев Георги Джагаров Радой Ралин Марко Ганчев Виктор Пасков Христо Калчев Христо Фотев Станислав Стратиев Стефан Цанев Миряна Башева Петър Увалиев Георги Мишев "Исках да разкажа как писателите общуваха в годините на социализма. Бореха ли се с морални дилеми. Срамуваха ли се от свои творби. Оправдаваха ли ... |
|
Тръгват четирима. Само един ще се върне жив. Уморена от напрегнатата си работа, младата адвокатка Ана очаква с нетърпение да разпусне по време на ежегодния планински излет в компанията на годеника си Хенрик и общата им приятелка Милена. Този път обаче Милена настоява да вземат и новото ѝ гадже - Якоб. Добър познавач на шведските планини, Якоб убеждава компанията да се отправят към Националния парк Сарек в Лапландия, отвъд Северния полярен кръг. Защото, твърди Якоб, който не е ходил в Сарек, въобще не е бил на планина. Речено-сторено. Четиримата се отправят към прочутия с красивата си природа Сарек. А той ги посреща ... |
|
Емоционална история, търсеща корените на българската душевност. Още като невръстно дете Кера губи майка си, а с нея топлата ласка и грижа в семейството. Момиченцето отрано се научава на тежък труд и се сблъсква с несправедливо отношение. Но с неволите идват и малките човешки радости - миговете с вярната приятелка, първата любов, седенките. Кера пораства красива, силна и с доброта в сърцето, която никога не губи, дори и в най-непосилните изпитания. Странни сънища от далечното минало обаче навестяват нощите ѝ. В тях Керана, изповядваща богомилското учение, извървява труден път, за да изпълни свещената си мисия. А ... |
|
В продължение на 18 години писателят изследва историята на град Сливен и областта. Трилогията Тътени (1980), Бурята (1986), И стана ден (1998) е своеобразен литературен паметник на бурната история на този бунтовен български град. Не съществува друг град в страната, за който да е писан такъв епос. Но в същото време това е историята на нашето Възраждане, разказана през миналото на Сливен, като роман с голяма историческа достоверност. Самият Цончо Родев казва за романа Бурята:"...Романът в ръцете на читателя е самостоятелен по характер. Но като историческа хронология и по-нататъшно проследяване на някои човешки ... |