Мъж и жена в зряла възраст се заемат да образоват петнайсетгодишна девойка в плътската любов - и да ѝ внушат да им се посвещава без ограничения, предразсъдъци и морални задръжки. В обучението се включват още участници, за повече пълнота и разнообразност, а в добавка се изразяват възгледи за свободата, религията, политиката и обществения ред - изводът е, че единственото ръководно начало е Природата и тъй като всичко е нейно дело, нищо не е престъпно. Заради своята скандалност Донасиен Алфонс Франсоа, маркиз Дьо Сад (1740 - 1814), прекарва 30 години от живота си по затвори и умира в приют за душевноболни, а ... |
|
|
"Аз не завиждам на Калин Терзийски. Не мога да завиждам на никой, който праща писма от ада. Мога само да уважавам това, което прави, и да се надявам, че ще продължава да го прави, да слиза все по-дълбоко в мината и да вади парчета от най-полезното изкопаемо, за което мога да се сетя - собствената си душа. Прочетох "Алкохол" за няколко часа, изгълтах я. Погледът ми се движеше по страниците по-бързо от обикновено. Някои карат пияни, аз я четох пиян, без да съм пил нищо. Или почти. Когато стигнах до едни страници, се разплаках. В "Алкохол" има достатъчно страници, които да те накарат да се ... |
|
|
Роман за страстта и любовта, за смъртта и неутолимата жажда за живот. ... Лилиан е чаровна и красива, но страда от тежка болест. Вместо да прекара последните си дни в болница обаче, тя иска отново да иде в Париж, да види каналите на Венеция, да се наслаждава на всеки оставащ ѝ миг и да живее на пълни обороти до последно. Може и да умре по време на пътуването, а може и да оцелее, но преди да си отиде, тя иска да получи още един шанс за живот. Клерфе е автомобилен състезател и предизвиква съдбата всеки път, когато застане зад волана. Когато среща Лилиан, той остава поразен от начина, по който тя смело се смее в ... |
|
|
"Властта на безвластните" е едно от основните произведения на Вацлав Хавел. Есето, което е прекалено амбициозно, за да бъде само есе, е замислено първоначално като политически манифест. Срещу обществената асистема на лъжата Хавел противопоставя "живота в истина", определяйки понятието като критерий за възможна политическа програма, но без амбицията за власт. Хавел е убеден, че обновяването на свободното общество не може да означава само завръщане в миналото, а "трябва да произлиза от човека, от човешката същност", че основата на реконстрнукцията е "отношението към самаия себе си, към ... |
|
|
Махатма Ганди е един от духовните водачи на човечеството през ХХ век. Неговата духовна автобиография "Моят път към истината" предлагат на българските читатели в изискан превод от английски език Евгения Камова и Владимир Ганев. "Сатяграха е чиста сила на духа. Истината (сатя) е самата същност на душата. Затова тази сила се нарича сатяграха. Духът се информира чрез знание. В него гори пламъкът на любовта. Ако някой ни причинява болка с пренебрежението си, ние ще го спечелим е любов... Ненасилието е латентно състояние. В състояние на будност то е любов. Управляван от любов, светът продължава да съществува... ... |
|
|
Алберто Сантос - Дюмон и мечтата на човека да полети. ... "Тази изключително забавна история за един от забравените герои на авиацията от началото на двадесети век се равнява по размах на предишната книга на Хофман Човекът, който обичаше единствено числа. Почти непознат днес, освен в родната си Бразилия (където е изключително почитан), Алберто Сантос - Дюмон е бил познат по целия свят, като титан сред своите колеги въздухоплаватели. Още от най-ранна възраст, запленен от идеята за летене, Сантос - Дюмон (1873 - 1932) е бил ексцентричен гений, чието наследено състояние му позволява да води луксозен живот в Париж в края ... |
|
|
"Човек забравило себе си обича." ... "Съвременната българска литература започва - а според някои и свършва - с Виктор Пасков. В "Балада за Георг Хених" диша, говори и страда, за да изкупи за пореден път греховете на всички ни, самият Господ. Необичаен евангелист е Виктор Пасков. Но с тази книга, едно от най-важните произведения в (не само) съвременната българска литература, той пристъпи към вечността. Ние сме дъските в ръцете на стария майстор Георг. Сами трябва да изберем дали да ни превърне във виола, или пък в бюфет. Онези, които ще изберат виолата, са читателите на Балада за Георг Хених. И в ... |
|
|
Първият дисидент в руската литература Евгений Замятин (1884 - 1937) пише романа Ние през 1920 г. Книгата излиза най-напред в САЩ (1924), а после е преведена на основните европейски езици и оказва огромно влияние върху цялото последвало развитие на антиутопията и особено на класиците в този жанр - Олдъс Хъксли, Джордж Оруел и Рей Бредбъри. В Русия романът се появява едва през 1988 г. В Ние авторът изобразява един механизиран до краен предел свят, в който човешката личност е сведена до номер, а обществото е идеално функциониращ мравуняк, където властва диктатура, използваща достиженията на науката и технологиите за ... |
|
|
Истински ценни са онези книги, които ти внушават усещането, че ти сам си ги написал, книги, чрез които се себеизживяваш, себелегитимираш и себеотстояваш, чиито страници са съдби, съчовеци, животи, съдържащи и твоя живот. Такива са очевидно и страниците на Георги Марков. Настоящото издание има и друга безценна заслуга: то възкреси автентичността на репортажите, върна на читателя първоначалното, авторовото заглавие на ръкописа. Георги беше замислил своята поредица от есета като "Задочни репортажи за задочна България" с цел да се себеразграничи от една обезчовечена от деспотизма България, която вече не бе негова ... |
|
|
Истински ценни са онези книги, които ти внушават усещането, че ти сам си ги написал, книги, чрез които се себеизживяваш, себелегитимираш и себеотстояваш, чиито страници са съдби, съчовеци, животи, съдържащи и твоя живот. Такива са очевидно и страниците на Георги Марков. Настоящото издание има и друга безценна заслуга: то възкреси автентичността на репортажите, върна на читателя първоначалното, авторовото заглавие на ръкописа. Георги беше замислил своята поредица от есета като "Задочни репортажи за задочна България" с цел да се себеразграничи от една обезчовечена от деспотизма България, която вече не бе негова ... |
|
|
Есетата са четени по радио "Дойче веле" в периода 1971 - 1978 г. и повечето от тях се публикуват за първи път. "С течение на времето много неща започват да избледняват в паметта ми. За щастие или нещастие човек има великата привилегия да забравя както доброто, така и злото. Но като че забравата облагоприятства главно лошите спомени, изличава някак острите им, грозни черти и претъпява болката, която те носят. ние ставаме снизходителни към миналото, може би защото е минало. Ала има няколко спомена, които до ден-днешен ме карат да потръпвам, сякаш зли магии са ме върнали отново в царството на онази студена и ... |
|
|
Настоящето издание е разширено и допълнено с материали, публикувани в периода 2014 - 2016 г. ... Отвъд играта е първият сборник на Иво Иванов, включваш неговата специфична документална есеистика от най-ранния му авторски период във вестник 7 дни спорт. Оригиналното издание, публикувано през 2008 г. в две части, е отдавна изчерпано и е на практика неоткриваемо. Настоящата книга е отговорът на издателство Вакон на желанието на хиляди читатели да се сдобият с тази библиографска рядкост. Отвъд играта е много повече от поглед назад и то не само заради актуалното звучене на всеки един от разказите в нея. Всъщност книгата ... |
