"Властта на безвластните" е едно от основните произведения на Вацлав Хавел. Есето, което е прекалено амбициозно, за да бъде само есе, е замислено първоначално като политически манифест. Срещу обществената асистема на лъжата Хавел противопоставя "живота в истина", определяйки понятието като критерий за възможна политическа програма, но без амбицията за власт. Хавел е убеден, че обновяването на свободното общество не може да означава само завръщане в миналото, а "трябва да произлиза от човека, от човешката същност", че основата на реконстрнукцията е "отношението към самаия себе си, към ... |
|
|
Там, където угасва надеждата, се ражда любовта... ... Снежна буря затваря летището на Солт Лейк Сити. Ортопедът Бен Пейн, който има насрочени операции за следващия ден, успява да убеди пилота на малък частен самолет да го закара до Денвър въпреки бурята. Запознава се с харизматичната журналистка Ашли Нокс, която е на път да пропусне собствената си сватба, и ѝ предлага спасителния вариант да лети с него. Но когато съдбата реши да си играе, последствията са непредвидими. Пилотът получава инфаркт, докато самолетът се рее високо над заснежените планини. Катастрофата е неизбежна и безнадеждна, защото, въпреки че оцеляват, ... |
|
|
Алберто Сантос - Дюмон и мечтата на човека да полети. ... "Тази изключително забавна история за един от забравените герои на авиацията от началото на двадесети век се равнява по размах на предишната книга на Хофман Човекът, който обичаше единствено числа. Почти непознат днес, освен в родната си Бразилия (където е изключително почитан), Алберто Сантос - Дюмон е бил познат по целия свят, като титан сред своите колеги въздухоплаватели. Още от най-ранна възраст, запленен от идеята за летене, Сантос - Дюмон (1873 - 1932) е бил ексцентричен гений, чието наследено състояние му позволява да води луксозен живот в Париж в края ... |
|
|
"Човек забравило себе си обича." ... "Съвременната българска литература започва - а според някои и свършва - с Виктор Пасков. В "Балада за Георг Хених" диша, говори и страда, за да изкупи за пореден път греховете на всички ни, самият Господ. Необичаен евангелист е Виктор Пасков. Но с тази книга, едно от най-важните произведения в (не само) съвременната българска литература, той пристъпи към вечността. Ние сме дъските в ръцете на стария майстор Георг. Сами трябва да изберем дали да ни превърне във виола, или пък в бюфет. Онези, които ще изберат виолата, са читателите на Балада за Георг Хених. И в ... |
|
|
Първият дисидент в руската литература Евгений Замятин (1884 - 1937) пише романа Ние през 1920 г. Книгата излиза най-напред в САЩ (1924), а после е преведена на основните европейски езици и оказва огромно влияние върху цялото последвало развитие на антиутопията и особено на класиците в този жанр - Олдъс Хъксли, Джордж Оруел и Рей Бредбъри. В Русия романът се появява едва през 1988 г. В Ние авторът изобразява един механизиран до краен предел свят, в който човешката личност е сведена до номер, а обществото е идеално функциониращ мравуняк, където властва диктатура, използваща достиженията на науката и технологиите за ... |
|
|
Истински ценни са онези книги, които ти внушават усещането, че ти сам си ги написал, книги, чрез които се себеизживяваш, себелегитимираш и себеотстояваш, чиито страници са съдби, съчовеци, животи, съдържащи и твоя живот. Такива са очевидно и страниците на Георги Марков. Настоящото издание има и друга безценна заслуга: то възкреси автентичността на репортажите, върна на читателя първоначалното, авторовото заглавие на ръкописа. Георги беше замислил своята поредица от есета като "Задочни репортажи за задочна България" с цел да се себеразграничи от една обезчовечена от деспотизма България, която вече не бе негова ... |
|
|
Истински ценни са онези книги, които ти внушават усещането, че ти сам си ги написал, книги, чрез които се себеизживяваш, себелегитимираш и себеотстояваш, чиито страници са съдби, съчовеци, животи, съдържащи и твоя живот. Такива са очевидно и страниците на Георги Марков. Настоящото издание има и друга безценна заслуга: то възкреси автентичността на репортажите, върна на читателя първоначалното, авторовото заглавие на ръкописа. Георги беше замислил своята поредица от есета като "Задочни репортажи за задочна България" с цел да се себеразграничи от една обезчовечена от деспотизма България, която вече не бе негова ... |
|
|
Есетата са четени по радио "Дойче веле" в периода 1971 - 1978 г. и повечето от тях се публикуват за първи път. "С течение на времето много неща започват да избледняват в паметта ми. За щастие или нещастие човек има великата привилегия да забравя както доброто, така и злото. Но като че забравата облагоприятства главно лошите спомени, изличава някак острите им, грозни черти и претъпява болката, която те носят. ние ставаме снизходителни към миналото, може би защото е минало. Ала има няколко спомена, които до ден-днешен ме карат да потръпвам, сякаш зли магии са ме върнали отново в царството на онази студена и ... |
|
|
Москва, 1925 година. Професор Преображенски, светило в световната медицина, присажда на улично куче хипофизата и семенните жлези на пролетария Клим Чугункин, убит при пиянска свада. Операцията е успешна, но резултатите са плачевни. Полиграф Полиграфович - новосъздаденото същество с кучешко сърце и пролетарско съзнание - се оказва също тъй брутален, кух, безогледен и негоден, какъвто е и самият съветски строй. Романът Кучешко сърце е иззет още в ръкопис през 1926 година по нареждане на ОГПУ. Михаил Булгаков така и не доживява да го види отпечатан, подобно на шедьовъра си Майстора и Маргарита. Страниците на изданието с ... |
|
|
След пътеписа От Рио до Кейптаун (2017) и романите Кацането (2019), Лабиринт (2021) и Пазителят и кобрата (2023) Йордан Колев се завръща към любимото си занимание - разказите."Преди години в списание Съвременник получих няколко разказа. Името на техния създател не ми говореше нищо, но ме удивиха със своята дълбочина, с интересния сюжет и вложените в тях мисли. Оказа се, че ги е написал пилотът на Боинг и Еърбъс Йордан Колев, трудната професия на който го беше запратила във Виетнам, а после на екзотичния остров Мавриций. Последваха неговите романи Кацането и две части от трилогията Хилядолетната битка - Лабиринт ... |
|
|
Двайсет и един разказа - най-популярният сборник на Греъм Грийн - излиза за първи път на български. Историите на британския писател по стил и въздействие не отстъпват на големите му романи и подобно на тях засягат изконните теми за любовта и омразата, предателството и отмъщението, разкаянието и жестокостта, но този път разгърнати само на по няколко страници... Започвайки с емблематичния текст Разрушителите, в който банда ученици унищожава къща, оцеляла при бомбардировките над Лондон, Грийн отваря вратата към богато разнообразие от теми, сюжети и послания, обединени от майсторското му перо. Читателят ще се смрази от ... |
|
|
Нека завали ни отвежда на едно пътешествие по напечените от слънцето маршрути на незаконните емигранти в Южна Флорида, калните бойни полета на Виетнам, гъстите планински гори на Северна Каролина и идиличните плажове на най-красивото крайбрежие в Америка. Възможно ли е двама души, събрани от пагубни обстоятелства, да изцелят взаимно раните си и дори да започнат нов живот? Романът Нека завали на Чарлс Мартин отговаря на въпроса какво означава наистина да обичаш някого и с какви саможертви плащаш за любовта си. Али още не може да се възстанови от загубата на любимия семеен ресторант на брега на Флорида, когато внезапно губи ... |
