Второ преработено и допълнено издание за Александровската гробницата от IV век пр. Хр. със стенописи с изключителна художествена и научна стойност. Георги Павлов Китов е роден на 1 март 1943 г. в гр. Дупница. Завършва история в Софийския университет Св. Климент Охридски през 1966 г. Специализира история на изкуството в Ленинград. От 1971 година работи като уредник в Археологическия институт с музей към БАН. Доктор на историческите науки от 1977 година и старши научен сътрудник от 1990 г. Председател на Общото събрание на археологическата експедиция ТЕМП. Автор е на над 200 статии и студии върху историята, религията и ... |
|
"По странно стечение на историческите обстоятелства най-старият известен народ, населявал българските земи траките, стана най-късно, в сравнение с останалите, познат на науката. Лишени от собствена писмена традиция, те не могат да разкажат сами за себе си, за своята история, религия и култура. Съседите им, като всички съседи, настроени към тях понякога благосклонно, друг път враждебно, често пренебрежително, по-скоро замъгляват мнението за траките, отколкото да я избистрят, като натрапват впечатлението, че този народ е живял тихо и монотонно в сянката на старогръцката цивилизация от юг и скитския свят от север. И ... |
|
Планината на траките, земя на долмени и светилища, на римски гробници и средновековни крепостни стени, земя, в която върху древни тракийски оброчища векове по-късно издигат снага християнски храмове и параклиси. Тук езичество и християнство се вплитат в един пъстър венец. ... |
|
Историко-археологическият резерват “Сборяново” е един от редките и щастливи случаи на хармонично съществуване на археологически паметници в една сравнително малко променена от времето на създаването им природна среда според палеогеографските изследвания. Той е уникален комплекс, състоящ се от селища, светилища и некрополи от дълбока древност и кът от природата, съхранил редки животински и растителни видове. Текстът е придружен от богат цветен снимков и графичен материал. ... |
|
През нашата страна като през естествения преход от Европа към Азия и от Изтока към Запада – в течение на хилядолетия са минавали много завоеватели. Някои от тях тръгвали в гонитба на слава и богата плячка, а други – просто да търсят ново, по-добро място за живеене. Немалка част от следите на тяхното пребиваване се откриват днес като съкровища от различни епохи.Сега най-представителната част от тези изключителни находки от шест големи музея – девет прочути съкровища, някои открити преди много десетилетия, а други съвсем наскоро, са събрани за пръв път заедно във Варна. Експонираните във Варненския археологически музей ... |
|
По странно стечение на историческите обстоятелства най-старият народ, населявал българските земи - траките, стана познат на науката най-късно в сравнение с останалите. Лишени от собствена писмена традиция, те не могат да разкажат сами за себе си, за своята история, религия и култура. Съседите им, като всички съседи, са настроени към тях понякога благосклонно, друг път враждебно, често пренебрежително и по-скоро замъгляват представата за траките, отколкото да я избистрят, като натрапват впечатлението, че този народ е живял тихо и монотонно в сянката на старогръцката цивилизация от юг и скитския свят от север. И затова не ... |
|
Направлението за изучаване, обяснение и оценка на тракийската история и култура от прехода между каменно-медната и ранната бронзова епоха (втората половина на ІV хил.пр.Хр.) до създаването на Дунавската българска държава през 681 г. се обозначава в науката с термина тракология. Естественият център за нейната поява и развитие е България, защото сърцето, в което съзряват и пулсират върховите моменти в оформянето, генезиса, живота и характера на тракийския етнос и на неговата култура, са днешните български земи и по-точно областите от р. Дунав до Егейското крайбрежие и прилежащите му острови. Те образуват ядрото на ... |
|
Древното име на Балчик, дадено му от траките е Круной (Круни), което ще рече Градът на изворите. Това прелестно място направило силно впечатление на румънския княз Сатмаре, който закупил няколко декара земя. През 1921 г., обикаляйки новите румънски владения в Балчик пристига кралица Мария, съпруга на румънския крал Фердинанд. Тя остава завинаги запленена от природните красоти. Тогава се ражда и идеята за построяването на лятна резиденция, а княз Сатмаре подарява имота на кралицата, за да може тя да осъществи мечтата си. Как започва строежът, кои са негови архитекти и каква е била кралица Мария можете да разберете от тази ... |
|
Настоящото издание запознава широката публика с всекидневния бит в древна Тракия. Акцентът е върху живота в днешните български земи през римската епоха (І-ІІІ в.), на места хронологическата рамка отива и в късноримската епоха (ІV в.). Изследването е и увлекателен разказ за това как са живели хората, обитавали тези места – траки, гърци, римляни и други по-малко представени етноси, влизащи в териториите на провинциите Тракия, Мизия, Долна и Горна Мизия и Македония. Основните теми, върху които е акцентувано, са природните ресурси от двете страни на Балкана, населението в този регион, етническият състав. Важна част от ... |
|
Развалините от римска вила се откриха в центъра на днешното с. Кралев дол - Пернишки окръг, при изкопи за основи на съвременен строеж. Новата сграда е читалище, разположено между фурната, централната улица и училището. Откритието наложи спиране на строителните работи, а след това и преработване на плановете с оглед запазване и проучване на археологическия паметник. В резултат на съвместните усилия на всички заинтересовани инстанции, част от вилата остана съхранена под колонада в основите на новото читалище, а другата се консервира и експонира като паметник на открито. ... |
|
Двуезично издание на български и английски език. ... В тази книга се разглеждат много артефакти от т.нар. "Култура Градешница (20 образци). Така също декодиране по Метода Гайд на прочутата плочка от Тартария (Румъния), наречена от румънските археолози "Амулет от Тартария". Знаменателната новина този път е, че при енеолита Градешница в Тракия е намерен Кивот на Орфеевия Завет. Този 7000 годишен артефакт е първият, намерен досега в света "Кивот/Ковчег на Завета". Това е съдбовно разкритие от такъв важен исторически, научен и религиозен характер, че надхвърля с ценностния си смисъл не само ... |
|
Цитадела на един от наследниците на Александър Македонски – Лизимах, това място е забелязано като естествено укрепление още през IV в.пр.Хр. от първите му заселници – тиризите. Градът е изоставен след създаването на българската държава. Изданието съдържа оригинални илюстрации и снимков материал. ... |