Новата книга на д-р Иван Христов е поглед към миналото и съдбата на тракийските паметници по Западното Черноморие. Спускането от планинска Тракия към морето е една стара мечта на историка, който след години на проучване на археологически обекти в планините на България се потапя в проблемите на подводната археология и история. В книгата е проследена съдбата на непопулярното в историческата наука тракийско племе троглодити (пещерни хора). Богатият снимков материал е илюстрация на културното наследство на племената, населявали в миналото крайбрежна Добруджа. Книгата е и сполучлив пътеводител за тези, които оценяват ... |
|
|
Първите сведения за пещери в България датират от XII в. пещерата “Бачо Киро” е първата благоустроена от 1937г пещера в България, а от 1940 тя носи и това име. Сега тя е обявена за природна забележителност и е един от 100-те национални туристически обекта. Удивителната игра на времето и водата е създала причудливи форми, носещи доста интересни имена – “ухото”, “Картофената пътека”, “катедралата”, “меча пързалка”, “Чистилището”. Всеки докоснал се до това величие запазва спомена и възхищението си от природата. ... |
|
|
"Сега България е малка страна. Съвременният българин трудно може да си представи огромната държава, простряла се от Карпатите до Бяло море, от Днепър до днешна Унгария. Като историк и археолог аз знам всичко това. Защото националният нихилизъм днес до такава степен е отровил българския народ, че понякога дори историците се питат дали миналото величие се е случило някога. И тогава идва ред на историческите паметници, призвани да съхраняват и припомнят древността."От автора ... |
|
|
Второ, подобрено и допълнено издание. ... Димитър Попов е професор, доктор на историческите науки към Историческия факултет на СУ „ Св. Климент Охридски “. Води лекционни курсове в областта на античната история и култура и на тракологията. Тесните му изследвания се отнасят до културните взаимодействия в Средиземноморския свят и до религиите на индоевропейците, в частност на траките. Настоящата монография е опит да се обобщят наблюденията на автора върху проблематиката на тракийската религия. Структурата на изследването последователно включва разглеждането на същността на доктрината за безсмъртието при траките и на ... |
|
|
Трето подобрено и допълнено издание. ... Димитър Попов е професор, доктор на историческите науки към Историческия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Води лекционни курсове в областта на античната история и култура и на тракологията. Тесните му изследвания се отнасят до културните взаимодействия в средиземноморския свят и до религиите на индоевропейците (в частност на траките). Книгата обобщава неговите изследвания върху редица проблеми на историята и на културата на Древна Гърция. Написана увлекателно, тя ще е интересна за повечето хуманитаристи и за всички любознателни, които се интересуват от древността. ... |
|
|
Второ допълнително и преработено издание. ... "Ние живеем в земя с хилядолетни традиции. Неуловими на пръв поглед нишки ни свързват с миналото и само неговото проучване и опознаване ни ги разкрива. А в зората на това наше минало стоят траките. Затова и тяхната история е началото на нашата история - не е предистория. Затова и неслучайно, и ненапразно интересът към тях е толкова жив. Поради това сметнах, че ще бъде полезно да представя какво всъщност са траките - какви са произходът им и тяхната историческа съдба, техният бит, душевността им, отношенията им със заобикалящия ги чужд свят. И то не в една "История на ... |
|
|
Книгата е посветена на древнотракийските легенди и митове. Поради обстоятелството, че те най-често се приемат като съставна част от елинската религия и митология, а тракийското небе силом се населява със същите божества, които обитават планината Олимп, в изложението е направен опит да се отдели местното от гръцкото. По този начин се предлага възможността преданията да са наистина тракийски и именно култовете и героите на тези хора да са усвоени по-късно от южните им съседи и да са преработени съобразно собствената им светогледна призма. Целта е в контекста на живата действителност на преден план да се изведат тракийските ... |
|
|
Литанията на Ре е превеждана само на два езика: английски (1964 г.) и немски (1975 г.). Изданието съдържа въведение, превод от древноегипетски, коментар с обяснения. Приложен е и йероглифният текст. Литанията на Ре се състои от химни към слънцето, които като магическо слово позволяват на египетския цар да се слее със Слънцебога в пътуването му отвъд. Книгата е съдържала езотерично познание, достъпно само за египетския цар и неговите приближени. Датира се от средата на второто хилядолетие пр. Хр. Публикува се за първи път на български език. Изданието е придружено от многобройни фигури с изображенията на формите на слънцето, ... |
|
|
Д-р Стефан Гайд е роден през 1960 г. в сърцето на Древна Тракия (днешна България). От края на 80-те години живее със семейството си предимно в Калифорния, САЩ, където се занимава с психиатрия, психоанализа, лингвистика и древни езици, философия и религия. Съосновател е на Института по Трансцендентна Наука и Психоанализа в началото на 90-те години в Лонг Бийч, Калифорния. Автор е на редица публикации в областта на психиатрията и трансцендентния психоанализ. Напоследък работи и в областта на Трансцендентната Тракология, което довежда до значимото му неотдавнашно откритие - декодирането на древната тракийска писменост. ... |
|
|
Разкрита е древната тракийска Библия Бесика, която науката считаше за безвъзвратно загубена вече повече от 1500 години. Това сензационно откритие води до безценни вечни откровения относно писмения и устен древно-тракийски език, които променят научната парадигма относно древното ни минало завинаги. ... |
|
|
Накитите подчертават и допълват красотата на своя собственик, отразяват неговото социално положение и благосъстояние. Лесни за транспортиране, накитите придружават своите собственици по време на завоевания, търговия, пътешествия и дори в отвъдния свят. ... |
|
|
На 14 септември 362 г. Елена, майката на император Константин открила в земята на Голгота Христовия кръст и го пренесла в Константинопол. За да могат повече християни да се докоснат до свещената реликва Константин го разчленил на три. Едната част върнал в Йерусалим, втората дал в Рим, а третата оставил в Константинопол, поставена в ковчеже обковано със сребро и злато. След падането на Константинопол под властта на турците в 1453 г. монасите от Бачковския и други манастири решили да откупят от турския султан светинята. Ковчежето с част от Христовия кръст било донесено в Кръстова гора и оставено в манастира Света Троица. ... |
