„Окупирай”, по думите на Ноам Чомски, „е първата масирана реакция на обществото срещу трийсетгодишната класова война”, подклаждано от народа движение, започнало в Ню Йорк сити на 17 септември 2011 г., и лавинообразно разгърнало се из хиляди места в световен мащаб. Макар че повечето от първородните сцени на бунта са потъпкани от полицейските набези, до началото на 2012-а движението вече не окупира само палатковите лагери, но и националното съзнание. В беседите си Чомски изтъква, че едно от най-знаменитите постижения на движението е фактът, че подсигурява място на въпроса за хорското неравноправие в дневния ред на ... |
|
|
Публицистика 1999 - 2002 г. ... „С умението си да долавя чертите на националното и оттам да постига връзката с общочовешкото Хайтов долови в един предимно изолиран свят на "прости" планинци неподозирани мотиви на бит, преживелици, покъртителни човешки съдби. Влязъл в литературата ни с оригинален регистър от теми, с галерия от свои герои, с богатство от свои размисли за съдбата на човека и света, със свой самобитен стил на изобразяване и изразяване, той обогати художествената ни книжнина и зае трайно място в нея... Звучи невероятно, но все пак е истина - Николай Хайтов е от онези творци, които имат рядката ... |
|
|
Публицистика 1989 - 1998 г. ... "Още от самото начало на писателското си дело Николай Хайтов изпитва неудържимо пристрастие и към краеведските изследвания. В съвременната българска литература няма друг автор, който да е отделял толкова много време за на пръв поглед досадните проучвания и справки, нужни за едно краеведско изследване, както за книги за миналото на Асеновград, на Яврово, Девин, Смолян и др. И друга особеност сродява Хайтов с традицията на голямата българска литература - полемиката, потребността ѝ с оръжията на публицистиката да се отстояват определени принципи и цели. А някои негови книги ... |
|
|
В това луксозно издание са включени два класически романа на Ерих Мария Ремарк - "На Западния фронт нищо ново" и "Обратният път". ... Няма по-значим документ за трагедията и безсмислието на войната от историите на загиналите в нея. Няма по-голям паметник от проваления живот, осакатените тела, изгорените души на оцелелите в нея. Вече повече от век след началото на Първата световна война, романите на Ерих Мария Ремарк "На Западния фронт нищо ново" и "Обратният път" продължават да звучат болезнено актуално, защото светът не е спирал да воюва. Без да влиза в ролята на проповедник ... |
|
|
Том 3 от поредицата "Записки по революцията". ... Това е личният ми разказ за събитията между зимата на 1997 година и пролетта на 2017-та. В началото на този период беше освобождението от последните остатъци от "реалния социализъм" и убедеността, че българите най-сетне сме тръгнали по "слънчевата страна на улицата", както се пее в легендарното парче на Луис Армстронг. Между случките и приключенията, развиващи се общо взето из целия свят, става ясно, че в съвременната революция няма нищо страшно или заплашително. Напротив, революцията - това е най-шареното, любопитно, омайващо и често ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Съчинения в 15 тома" на издателство "Захарий Стоянов". ... "Ала Гоце Делчев не беше само разпален словоборец или безплоден, заплетен в мислите си мъдрец. Той стоеше здраво на земята, имаше верен поглед за живота и не странеше от него. Макар и да четеше безразборно, каквото му попадне, а това тласкаше мисълта му по всевъзможни и противоположни посоки, в неговия ум бързо се оформи доста строен мироглед. Той още в кукуш виждаше и знаеше как живеят еднокръвните му братя под тираничната турска власт. В Солунската гимназия се събираха младежи от всички краища на Македония, ... |
|
|
"Илиев е враг на литературното говорене, лъжепоетичното изразяване. Но той не се уеднаквява и с последните тенденции за разбиване на словесния лъжебарок с нарочната употреба на жаргон и всекидневен говор. При него този процес е органичен. Той притежава изострен усет за лъжа и фалш. Неговата реч е лаконична, доведена до почти кодово звучене. Тя не се разбира лесно, нужен е ключ, а това е драматическият усет, трябва да бъдеш театрал, за да я разбереш." Любен Гройс "Константин Илиев не е съдник. Повтарям - за мен той е летописец. Най-близко е до Чехов. Както тоя велик доктор, той следи симптомите, ... |
|
|
"Тази книга, като никоя друга, отразява безвремието, в което живяхме. Помня колко бях потресен, когато я четох за първи път, през 1997 г. Хората бързо забравиха правителствата, при които добре облечени бизнесмени се стреляха по заведения и инфлацията галопираше, а обикновеният човек изпадаше в отчаяние, в депресия. Чудеше се дали да остане в родината си, или с пламтящи от треска очи да търси начин как да се озове в бленувания Запад - тогава още не бяхме в Европа. Тази реалност сякаш плашеше българския писател. Но не и Деян Енев. Разказите в този сборник нагазваха смело в най-дълбокото на родното, придърпваха ... |
|
|
"И всеки човек - каза Манольос възторжено – може да спаси целия свят. Много пъти си мисля за това, отче, и треперя, такава голяма отговорност ли носим? Какво трябва да направим, преди да умрем? Кой е пътят? Замълча. Нощта се беше спуснала вече, стариците бяха наклали огньове и готвеха, децата бяха наклякали около тях, гладни, и чакаха. Манольос протегна ръка, докосна коляното на поп Фотис, който беше потънал в размисъл и мълчеше. – Как трябва да обичаме бога, отче? - запита той. – Като обичаме хората, чедо мое. – А как трябва да обичаме хората? – Като се стремим да ги вкараме в правия път. – Ами кой е правият път? – ... |
|
|
Тя би могла да остане в паметта на съвременниците си просто като жена на Мережковски, но изминава пътя си като Зинаида Гипиус - писателка, критичка, поетеса, провъзгласила веднъж епатиращото: "Обичам себе си като бога...". И в Петербург, където живее почти трийсет години, и по-късно, в емиграция, тя заема особено място, оставайки постоянно в центъра на литературния живот. Наричат я декадентска Мадона, сатанеса, вещица, силфида, жива легенда. В емиграция тя написва книга за своите съвременници, събратя по занаят; книга за миналото, което за нея никога няма да е приключило. Тъй като в паметта ѝ всичко ... |
|
|
Живот на ръба на една пропаст. ... Това е първата книга от поредицата "Далеч без родина" - документални разкази за дългия и изпълнен с богато съдържание живот на българина д-р Борислав Чипориков. Тя ни връща в началото на 50 -те години на следвоенна България, когато в страната властва тежка комунистическа диктатура. Това е времето, когато в София се развихря истински поход срещу добре облечените момичета - "зози", и младежи - "суинги", а столичани са разделени на "наши" и "врагове". Но младостта е по-силна от времето. Борислав е студент, отдаден на любимия си спорт - ... |
|
|
Ерик-Еманюел Шмит, автор на романи и пиеси, собственик на театър и сам той актьор, има усмивка на Буда, излъчва хармония и естествена сила... Минават двайсет и пет години, преди да направи най-личното си признание. През 1989 година, в пустинята Сахара, където отива във връзка с един филм, философът се отклонява от групата и оставайки сам през нощта, преживява нещо изключително, открива вярата, приветствайки своето "второ раждане". "Нощта на огъня", чието заглавие е взето от Паскал, преживял подобно откровение, е разказ за този разтърсващ духовен епизод от живота му. "След тази нощ преживях ... |
