Епохата на междудържавните войни очевидно завършва. Но войната по никакъв начин не е изчезнала, тя само е променила формите си на проява. В новите войни главната роля играят вече не държави, а военни властелини, наемници и терористи. Насилието се насочва преди всичко към цивилното население; небостъргачи се превръщат в бойни полета, телевизионни образи - в оръжия... Херфрид Мюнклер изяснява последиците на това развитие. Той показва как, с изчезването на класическите сражения и фронтови линии, също и разграничението между мир и война е станало крехко: там, където държавите вече не притежават монопола върху военната сила, ... |
|
Разцвет и заник на един могъщ народ ... Рицарски турнири, царе и царици в златотъкани одежди, могъщи герои и красиви благородни дами, справедливи битки на достойни мъже и нежна всеотдайна любов – изпод перото на Аугусте Лехнер Средновековието оживява с цялото си великолепие и романтиката на едно безвъзвратно минало славно време. Но и с тъмните страсти, развихрящи се под тежките каменни сводове на непревземаемите крепости – с предателства, подли убийства и изпепеляваща жажда за мъст, довела до гибелта на най-доблестните мъже от един народ. Австрийската писателка Аугусте Лехнер (1905 - 2000) е пресъздала "Песен за ... |
|
"За мишките и хората" (1937) се радва на голям успех още с появата си. Това е невероятно затрогващ разказ за сложната спойка между двама мигриращи селскостопански работници - Джордж Милтън и Лени Смол. Те пътуват от ферма на ферма в търсене на временна работа и мечтаят един ден да си имат собствена ферма. Лени е едър и тромав, умствено изостанал мъж, който по детски се радва на всичко пухкаво и меко. Джордж бащински го закриля и внимава Лени да не направи някоя беля поради извънредно голямата си физическа сила, която не умее да контролира... Джон Стайнбек (1902 - 1968) е роден в калифорнийския град Салинас, ... |
|
"Всяка беседа на възрастния човек с младите се превръща в поучение. Винаги е било така и сигурно така ще бъде. Ще гледам да съм кратък и да кажа само най-главното - както аз го разбирам - да споделя опита си от преживяното. За беседите си с читателя избрах формата на писма. Тази форма, разбира се, е условна. В читателите на писма аз виждам свои приятели, което ми позволява да пиша непринудено. Защо подредих писмата си именно така? В началото пиша за целта и смисъла на живота, за красотата в човешкото поведение, след което говоря за красотата на заобикалящия ни свят, за красотата в творенията на изкуството. Постъпвам ... |
|
За Есма миналото е като ракла, която предпочита да държи заключена на пуст таван, но тя се отваря и при най-лекия повей на вятъра. Изсипва живота ѝ навън - и незначителното, и значимото. От раждането на майка ѝ в кюрдското село на брега на Ефрат, през влагата на апартамента в Истанбул, до лавандуловата улица на Лондон и пясъците на Абу Даби, в които потъва баща ѝ. На дъното на раклата, белязал всички спомени с цвета на кръв, е ножът на страшното убийство. Историята е за престъпление в името на честта. Романът - за ориста да раняваме най-тежко онези, които най-силно обичаме. Това е книга за две сърца и ... |
|
"Текстът на „Ура! Най-после и онемях!“ е нещо като артистичен галоп-равносметка през живота на талантливия ни режисьор Рангел Вълчанов, пълен със спомени от младостта, с уникални признания и рецепти от кухнята на кинотворчеството му, с горчиви и весели опити за философски обобщения. Смятам ръкописа за ценен, дори безценен, художествен документ за нашата култура, съчинен в характерния за Рангел Вълчанов стил, съчетаващ метежност, страст към парадокса, безмилостен скепсис към всякакви кумири и авторитети, написан с обсебваща вниманието напористост. Текстът като цяло е още един неудържим Рангел, какъвто го знаем – ... |
|
Книгата обхваща над 140 текста, някои от които непубликувани досега. Събрани за първи път заедно, те дават представа за хронологията на дискусията между защитниците на "Болгарский роспев" и на "източните напеви", продължила около половин век - от 90-те години на 19 в. до 40-те години на 20 век, и в определени периоди достигнала немалко ожесточение, очертават нейните етапи, показват нейната динамика и изявяват гледните точки на участниците в нея. По този начин се реконструира цялостната картина на тази изключително важна за българското общество от края на 19 и първата половина на 20 век проблематика, ... |
|
От Кристина Агилера до Виктор Юго - над 400 забавни или поучителни анекдота за бележити личности от всички времена. "Един журналист попитал Дюма" - Вярно ли е, че сте квартерон? - Да - отвърнал Дюма. - Значи баща ви е бил мулат? - Да - потвърдил пак писателят. - Ще рече, че дядо ви е бил негър? - Точно така. - В такъв случай прадядо ви е бил...? - Маймуна, господине - троснал се авторът на "Тримата мускетари". - Маймуна! Което показва, че родът ми започва там, където свършва вашият.""Попитали Мао какво мисли за Френската революция. Отговорът му бил: - Рано е да се каже." Джовани ... |
|
Двуезично издание. ... Книгата съдържа: 3500 цитата 250 автори Тази антология съдържа есенцията на британското остроумие, обхваща период от пет века и включва повече от 250 британски автори. Изданието е двуезично, което позволява да се ползва като забавно пособие за усъвършенстване на английския. "Ако хората не упражняват устните си, мозъците им започват да работят. If human beings don't keep exercising their lips, their brains start working." Дъглас Адамс ... |
|
Алън Стюарт Кьонигсберг, по-известен като Уди Алън (1935), е американски режисьор, актьор, сценарист, драматург, музикант, писател. Създател е на над 40 филма и автор на З сборника с разкази. 136 са филмовите награди, на които е носител или за които е бил номиниран."Ако искаш да разсмееш Бог, опиши му плановете си за бъдещето.""Животът не подражава на изкуството. Подражава на лошата телевизия.""Когато не работя, мисля, а когато мисля, изпадам в депресия.""Не искам да постигна безсмъртие чрез творчеството си. Искам да го постигна, като не умра.""Човекът се състои от две неща: ... |
|
Великите китайски мислители и до днес вдъхновяват хората по света. ... |
|
Книгата е част от поредицата "Анишър" на издателство "Егмонт". ... Не знае кой е баща ѝ, нито каква е историята му. Но ако имаше възможност да разбере повече за миналото си, дори то да е тъжно, дали щеше да иска да узнае? Това е дилемата на нейния живот. Не я познавате и не сте чували за нейното семейство. Но ако научите, че името ѝ е Ася и тя е копелето на Истанбул - ще искате ли да разберете още? Ако знаете, че в този роман драмата между арменци и турци е подправена с цианкалия на чудовищна тайна, ще го прочетете ли? Това е книга за разпилените зърна на нара. Ася Казанджъ живее в ... |