През 1887 г. излиза статия, в която журналистът Джеймс Брайс критикува учените, доверяващи се на житието на император Юстиниан Велики написано на славянски език от наставника му Теофил (Богомил). Тази статия е покушение над самоличността на един от най-значимите владетели в световната история. Юстиниан е значима личност и по отношение на политическата и духовната история на българите. 130 години, след като Брайс пише убийствената си статия, в тази книга се оборват всичките му аргументи против автентичността на славянското житие на Св. благоверни цар Управда-Юстиниан, като този император е канонизиран от българската ... |
|
|
Името, с което македоно-българите наричали себе си около трето хилядолетие преди Христа изглежда е било беласци, т.е. хора живеещи на, или в подножието на планината Беласица. Информацията за този народ е повече от оскъдна, но няколко латински и гръцки автори свидетелстват, че пеласгите са доминирали по цялата територия на днешна Гърция (включително Егейските острови), че са били хора с висока култура, и че от тях гърците са заели азбуката, която е общоприето да се нарича финикийска. Терминът пеласги не е нищо друго освен фонетична адаптация на беласци в латинския език; гърците са пишели тази дума пеласгой. Наред с ... |
|
|
Изследване по историко-археологически паметници от Д. П. Даскалов. (член на Софийското археологическо дружество). С този етюд имаме за цел да проникнем, доколкото е възможно, в мрака на онзи историко-археологически лабиринт, наречен бългорология, в който се крие въпросът за произхода, бита и културата на древните българи. Безспорен факт е обаче, че най-старите сведения за българите, както и за славяните, са скрити под неизвестни и съвсем други имена. "Не са паднали от небето тия народи", казва Самоквасов, "чийто неизмерими владения и необикновеното многолюдство са учудвали историците от VI век." ... |
|
|
С предговор Народността на старите македонци от Ганчо Ценов."Приех в своя разказ като строго автентични всички твърдения, свързани с Александър и Филип, които са направени от Птолемей, син на Лаг, и от Аристобул, син на Аристобул, и които се съгласуват помежду си, а от тези твърдения, които се различават, избрах онова, което ми се струва по-достоверно и същевременно заслужава да бъде записано. Различните автори са давали различни сведения за живота на Александър и няма човек, за когото да са писали повече или писанията да са се разминавали повече помежду си, отколкото за Александър. Но според мен разказите на ... |
|
|
Рим, Америка и бъдещето на Запада. Подобно на Древен Рим съвременният Запад е изправен пред криза, произтичаща от начина, по който е създаден. Тя може да завърши с тотален колапс, каквато е била съдбата на Рим. Възможно е обаче това да се избегне... Питър Хедър и Джон Рапли откриват поразителни прилики между Древен Рим и съвременния Запад. Както имперският Рим, така и индустриалният Запад са отбелязали бърз икономически ръст, който донася приток на богатство за имперската столица. Тази икономическа тенденция, продължила при Рим с векове, съдържа в себе си и зародиша на упадъка. За древната империя авторите твърдят, че ... |
|
|
"За мен е ясно, че не е възможно да разкажа цялата българска история в броени страници и редове, поради което предлагам основните знания в развитието на историческия процес. Дълго време зад множественото ние се прикриваше неувереното аз и бягството от отговорност. Възможна най-кратката история на България, която трябва да бъде написана само от един човек с всичките ѝ присъщи недостатъци, е оправдана от бързея на времето. Съзнавайки неизбежните трудности на подобно начинание, но същевременно, разбирайки неговата обществена необходимост и народополезност, си позволявам да предложа на любознателните четци история ... |
|
|
В книгата са поместени първите две части Пловдив и Прилеп от обширните спомени на Никола Ганчев Еничерев, отпечатани през 1906 г. Автобиографичното в тях е преплетено с наблюденията на Еничерев за хората и нравите в двата града. Показани са делата на редица възрожденски дейци в Пловдив и Прилеп от втората половина на XIX век. Жив език, отлични портретни характеристики и проникновен анализ на нравите - това е отличителното в спомените му. Никола Еничерев е реформатор и вдъхновител на новото в живота на прилепчани. Той е в основата на борбата за църковна и духовна независимост на българите в Прилепско: превръща българското ... |
|
|
Авторът на събраните в книгата спомени е не само свидетел, но и активен участник в основните събития в пред и следосвобожденска България през втората половина на XIX век. Благодарение на своята публицистична дарба и безпристрастност, Йоаким Груев успява да опише преживяното и сътвореното от него в спомени, които са използвани като достоверен източник от всички изследователи и популяризатори на българската история от този период. Спомените на Йоаким Груев са съвършено непознати на масовия читател. Те са печатани като притурка или в отделни книжки на няколко български периодични списания в края на XIX и началото на XX век ... |
|
|
Издадена за първи път от книгоиздателство Звезда, София, 1945. Забранена в България от 1945 до 1990 г."Тази книга е посветена на политическата съдба на един световен град. Народите са му дали няколко имена: Константиновград, Цариград, Градът на щастието. Всеки народ, малък или голям, е искал да преплете съдбата си с неговата. Цариград векове шуми и живее на най-дивното място на земята. Милван щедро от изгрева на слънцето, приспиван от бурите на Черно море и въздишките на Мраморно море, той наистина е скъпоценна корона на Близкия изток. Затова неговото въздействие върху народите е тъй мистично и съдбоносно. Градът ... |
|
|
"Уважаеми читателю, Омир със своето поетично майсторство ни потапя чрез своята Илиада не само в море от събитията на Троянската война, но чрез своите сравнения с флората, фауната, мистериите, легендите и митовете на тогавашния свят ни представя начина на живот на тогавашните хора, тяхната чувственост и жестокост, техните ценности и недъзи. Той ни запознава и с географията на средиземноморския свят и народностите участвали във войната, материалната култура и много други аспекти на тогавашния живот. Колко точно това е осъзнато от Страбон, който чете тази творба хилядолетие след като Омир я написва: "Омир е ... |
|
|
Възходи и възраждане."Бащата на историята Херодот пише за прадревните ни деди тук, че са били най-многобройният народ след индусите. Населявали са Балканския полуостров от егейските острови Тасос, Самотраки, Лемнос и Имброс до поречието на Днепър и Днестър, областите около Карпатите и Панония, земите от Черно море до реките Морава и Вардар, територии в Северозападна Мала Азия... Но не виждали благоденствието в напъни да направят от това империя. Нито им трябвало да завладеят и останалия свят. Развивали своите умения да живеят творчески и съумявали да оцеляват без чуждите богатства, защото разбирали, че спечеленото с ... |
|
|
Настоящето четиво е първият по рода си Автохтонен сборник с трудове, поддържащи теорията, че българският народ се е появил и развил на Балканите. Изследванията на представените автори в книгата са тематично свързани. Засяга се един интересен аспект на Троянската война, а именно гледната точка на ахейците, на Ахил и неговите мирмидони. Представени са генетични проучвания доказващи родството на българите с древното население на Елада. Изложени са любопитни сведения, че родината на ахейците е в Тракия и че от нашите земи са тръгнали хората построили Микена, Атина, Тиринт и т.н. Съдържа интересни доказателства от областта на ... |
