Борбата за един световен град 1907 - 1917

Издадена за първи път от книгоиздателство Звезда, София, 1945. Забранена в България от 1945 до 1990 г.

"Тази книга е посветена на политическата съдба на един световен град. Народите са му дали няколко имена: Константиновград, Цариград, Градът на щастието. Всеки народ, малък или голям, е искал да преплете съдбата си с неговата.

Цариград векове шуми и живее на най-дивното място на земята. Милван щедро от изгрева на слънцето, приспиван от бурите на Черно море и въздишките на Мраморно море, той наистина е скъпоценна корона на Близкия изток. Затова неговото въздействие върху народите е тъй мистично и съдбоносно.

Градът на щастието е път към световната култура, врата към световните богатство, стълба към материалното и духовно могъщество. В него християнството е оставило най-величествени следи. Светци, герои, мечтатели, измамници и тирани са минали през живота на тоя град. Приказката и легендата, щедростта и блясъка, сякаш са негови рожби. Жестокостта и измамата, суетата и лекомислието много често са намирали изобилна храна в дворците и разточителните жилища. Всяка човешка мечта, всеки стремеж на народите се събират в неговия вълшебен фокус. Силните чупят мечовете си под стените му, а малките погиват сразени от отровните му стрели.

Цариград, тоя световен прицел, е в явните и тайни сънища на европейските държави. Около него и вътре в него се зараждат всички градоносни бури и разрушителни стихии. Блясъците на слънчевите лъчи доста често се отразяват върху мечовете на ония народи, които искат да се настанят в Града на щастието.

Рим и Византия израснаха духовно и материално в Цариград. Турците изградиха могъществото си върху него. Ние, българите, разбихме на прах най-скъпоценната си мечта - освобождението на брата роб - в неговите яки и непристъпни стени.

Цариград облива със светлините си три морета. През него минава водният път, който опасва земното кълбо. Затова Европа, Азия и Африка изгубват спокойствие и при най-малкото раздвижване на оръжие край стените му. Както Черно, Мраморно и Бяло море преливат водите си, за да се свържат с океаните, тъй и Града на щастието прелива стремежите на великите и силни народи, за да ги свърже със свободния свят на всестранното творчество.

Поради това Цариград непрекъснато разнообразява и затруднява световната политика. Той е като покрит въглен, който всеки миг може да предизвика пожар. Неговата магия непрекъснато действа на творческото въображение, на политическото съзнание и на търговската предвидливост."
Константин Петканов

Роден в Габрово, Николай Иванов Колев израства в скромно семейство. Баща му е учител по физика, а майка му текстилна работничка. След като завършва и преминава периода на казармата, Колев започва да върви по стъпките на баща си и дори надминава постиженията му. През годините Николай Колев следва кариера на професионален учен. А с поставянето на ясно определена цел, естествено, идва и успеха. През 1988 г. Колев става доктор на техническите науки в България. След удостояване с Хумболтова стипендия работи в Центъра за ядрени изследвания в Карлсруе през 1984 - 1985 г. След удостояване с награда на Университета в Кобе през 1990 за кратко време е гост-професор в този университет. От 1992 г. започва работа като старши експерт в компания Сименс, където е началник отдел до края на професионалната си кариера.

През периода от 1977 г. до 2014 г. създава около 30 технически изобретения, публикува около 300 научни труда, между които и монографията в 5 тома, издадена от издателство Шпрингер на английски: Динамика на многофазните потоци. Друга част от научните публикации са от света на историята: Българска история до XII век през погледа на старите автори, Кубрат, Отнесени от източния вихър, Учителите на българите и други.

ГУТА-Н
Габрово, 5300
ул. Никола Войновски № 26, вх. Б
nikolay.kolev@herzovision.de

Проливите през вековете
Отново към близкоизточните въпроси
Франция и балканският въпрос
Спогодбата в Ракониджи
Балканската война и Проливите
Ехото от балканските победи
Австро-Унгария и Балканската война
Два проекта за уреждане балканския конфликт
Положението на Италия
Англия взима предохранителни мерки
Поведението на Франция
Руският ултиматум до Турция
Руско-сръбските отношения
Отражения от руската нота в Цариград
Източно средиземноморски пакт
Спорът за пристанището Кавала
Европейската криза във връзка с дейността на мисията на Леман фон Зандерс
Докладът на Сазонов
Спорът за о. Лемнос
Турция и европейските съюзи
Опит да се привлече Румъния
Усилия да се предотврати участието на Турция във войната
Въпросът за проливите след влизането на Турция във войната
Мнението на руските морски военни среди
Поведението на балканските страни
Русия в момента пред Първата световна война
Френският протест срещу манифеста за обявяване война Турция
Въпросът за проливите след влизането на Турция във войната
Англо-руската спогодба за проливите
Дарданелската десантна операция
Привличането на балканските страни
Русия и Дарданелската операция
Сръбската експедиция на Лойд Джордж
Англия за привличането на България в Дарданелската операция
Галиполският десант
Щурмуването на Дарданелите
Руски протест срещу гръцкото участие във войната
Пропадане на Дарданелската операция
Присъдиняване на България към Съглашението
България през април 1915 година
Английския протест срещу действията на руското командване
Нови преговори с Гърция
Последна фаза в отношенията на съюзниците с България
Съглашенският десант в Солун
Италия и въпросът за проливите
Преговори за обнародване на спогодбата за Проливите
Въпросът за границите в Европа
Руски проекти за мирен договор с Турция
Арменският въпрос след Балканската война
Проливите, Съединените щати, Япония и Румъния
Временното руско правителство и Проливите