Препис: Д-р Николай Иванов Колев. ... "Драги читателю, В ръцете си държиш книга на Г. С. Раковски, публикувана за първи път преди 162 години и никога непреиздавана досега! В тази книга Раковски публикува за първи път в света съпоставка на българския със самскритския език и стига до извода, че огромно количество коренни думи са еднакви, както в българския така и в самскритския и имат същото значение. Това го води до извода, за древния произход на българския език, и за влиянието, което той е оказал на другите езици. Удивителен е преводът на цели самскритски изречения, с помощта на българския, говорен по негово време. ... |
|
|
"Уважаеми читателю, В историята на България няма по-бляскави фигури от тези на Кирил и Методий, повлияли чрез делата си толкова силно на формирането на днешната славянска общност. Още от тяхно време, та и досега ние сме издигнали делото им в светиня. През IX в. българската църква е провъзгласила първоучителите Кирил и Методий за светии. През X в. установява два признака: на 14 февруари, денят на Кириловата смърт и 6 април, денят на Методиевата смърт. През XIII в. българската черква заменила 6 април, смъртта на Методий, с 11 / 24 май, който постепенно се утвърдил като общ черковен празник за братята Кирил и Методий. ... |
|
|
Четвърто издание. Препис: Д-р Николай Иванов Колев. ... "Драги читателю, В ръцете си държиш книгата на Г. С. Раковски - Ключ на българския език. Идеята за тази книга му идва през 1857 г. в Нови Сад, тогава в Австро-Унгария. Работата над нея Раковски започва в Одеса през 1858 г. Книгата е издадена след смъртта му от неговия племенник Киро Стоянов в Букурещ през 1885 г. в изпълнение на завещанието на автора да я пази като очите си и да я направи достояние на своя любим български народ. Удивителното при Раковски е, че ние го познаваме като енергичен основоположник на организираната подготовка на народа ни за ... |
|
|
Ръкопис, завършен преди 1865 г. Преписана на новобългарски от Николай Иванов Колев. Първо издание 2019. ... "Драги читателю, като член на Върховния съдебен съвет на Османската империя българинът Кръстевич е бил съдия с изключително реноме, което несъмнено се е дължало на неговите изключителни знания по мюсюлманските, християнските и светските закони и на неговата безукорна почтеност. Иначе как би разглеждал дела между видни поданици на Османската империя или как би въвел модерния Наполеонов търговски закон в Турция? По тази причина в Том 2 на своята история той излага историята на Мохамед и същността на исляма ... |
|
|
"Настоящата книга съдържа сведения на старите автори относно съдбата на готите на Балканите и в Европа след смъртта на Атила. Армията на Източната Римска империя по това време е доминирана от готи и хуни на Балканите. Независимите българи, подпомогнати от българите в империята, водят множество войни с империята, които водят до църковна самостоятелност на българите в рамките на империята. Паралелно с тези събития остроготите, отделили се от хуните, преминават Дунава и се стремят към върховната власт в Константинопол, но не успяват и правят многократни опити да се заселят в разни краища на Балканите, вече заселени от ... |
|
|
Лекция, изнесена на 16 септември 2021 в Регионална библиотека Захарий Княжевски, Стара Загора."Много генерации наши сънародници, включително и моя милост, учеха в училище следното верую: България е създадена в 681 г., българите зоват владетелите си с турската титла хан, вярват в турския бог Тангра, те са монголци, татари и какви ли не азиатци, те са късни пришълци на Балканите и в древността не са владели никога земите на юг на Балкана, неспособен на култура народ, на който гърците Кирил и Методий измислиха азбука, понеже много го обичат и т.н. и т.н. Това, което старите автори съобщават, рисува картина, която няма ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Библиотека Сите българи заедно" на издателство "Анико". ... "Томът, посветен на Стефан Стамболов от спомените на Султана Рачо Петрова, е резултат на една близост, която продължава повече от едно десетилетие. Тя, като съпруга на генерала Рачо Петров, има възможността да се подвизава в средите и кръговете на тогавашното висше българско общество. Наблюденията и разговорите ѝ с личности като Стамболов, българските князе Александър Батенберг и Фердинанд Сакскобурготски, тогавашните наши политици и държавници, както и преките ѝ контакти с техните съпруги по ... |
|
|
"Уважаеми читателю, През 2015 година излезе монографията "Българска история до XII век" и превода ѝ на немски "Die bulgarische Geschichte bis zum 12" в която са събрани сведения за българската история, достигнали до нас от стари автори. Целта на този труд беше да си съставя независимо от политическата конюнктура мнение по множество въпроси от нашата история единствено и само въз основа на писани документи, стигнали до нас през вековете, без да се опирам на "мнения за мненията... за нашата история" от хора, писали в последните стотина години, които бяха наситени с политически ... |
|
|
"Ето, че тук, при Добрич, перла на Добруджа, настъпи критичният момент на истеричната "страшна легенда": ще се бие ли българина срещу някогашния си освободител русин и може ли със скромната си световна бойна известност български воин да победи руския солдат, който се ползваше със славно световно име, за когото Фридрих Велики бе казал "Не е достатъчно само да убиеш руския войник, но трябва още и да го блъснеш да падне"! Настанал бе решителният момент в който "страшната легенда" щеше, пакостно за независимостта и свободата на родината, да възтържествува за всякога или да бъде провалена на ... |
|
|
Извлечения от летописа: П. Р. Славейков 1890 - 1891. Препис на съвременен български: Д-р Николай Иванов Колев. ... "В ръцете си държиш извлечения от летописа на поп Йовчо от Трявна, който е починал на 23 март 1855 г. Да четем извадки от този изключителен документ дължим на П. Р. Славейков, който за първи път ги публикува в "Извлечения из летописа на поп Йовчо от Трявна" в "Сборник за народни умотворения, наука и книжнина", издаден от Министерството на народното просвещение, София, Държавна печатница, Книга II, 1890, стр. 310; Книга III, 1890, стр. 381, Книга IV, 1891, стр. 601." Д-р ... |
|
|
Критично историческо изследване - том 1. Превод от руски: Д-р Николай Иванов Колев. ... "Нека чужденците поради незнание или поради небрежност малко да се грижат за тях, но непростително е за нас да забравим българите, от чиито ръце ние получихме кръщението, които са ни научили да пишем, да четем, на чийто народен език е нашето благослужение, на чийто език в голямата си част сме писали почти до времето на Ломоносов, чиято люлка е свързана с неразвързваеми възли с люлката на руския народ и проч." Д-р Николай Иванов Колев. ... |
|
|
Пето издание. Препис на съвременен български език: Минчо Георгиев Минчев. ... "На когото се случи, най-много от очакване, да вникне в моя беден ръкопис, да чете или да преписва, моля смирено да ми прости, ако открие погрешност в него, или погрешност в ръкописането, или в граматиката, да не хули, нито да укорява, понеже не владея художественото писане; и не писах аз с намерението да поучавам или да показвам моя художествен разум и да получа (за това) похвала: но като виждах, че този славен преди това народ, сиреч царски и патриаршески, както и чадата му апостолски, бе доведен до такова крайно забвение и унижение, че ... |
