Преписана на новобългарски от Николай Иванов Колев. ... "Българска история" - том 2 обхваща годините от 485 до 668 г. Автор на книгата е Гавраил Кръстевич, като настоящето първо издание е преписано на новобългарски от Николай Иванов Колев. "Драги читателю, През 2017 г. излезе преводът на съвременен български език на книгата на Гаврил Кръстевич "Българска история" - Том 1: Българска история под името на хуните". Издадена за първи път в Цариград в печатницата на Македония през 1869. Препис на съвременен български език: Николай Иванов Колев. Оригиналът на тази книга, библиографска рядкост ... |
|
|
Печатана за първи път във Франкфурт, 1823 г. Превод от немски и сравнение с древните източници на българската история: Д-р Николай Иванов Колев."Драги читателю, В ръцете си държиш превод на български на извадка от книгата Karl Fritzler (1923) Gemeinsame Abstammung der Bayern und Bulgaren, in Die Herkunft der deutschen Volkstämme, Verlag H. Bauer, Magdeburg, която дава забележителни сведения за произхода на днешните баварци, които са извадка от най-богатата сбирка от предания, събрана от големия баварски историк Авентин (Johann Georg Aventin (Johann Georg Turmair), (4 юли 1477 - 9 януари 1534 г.) през XVI век. ... |
|
|
Преписана на новобългарски от Николай Иванов Колев. Първо издание 2019. ... "Драги читателю, През 2017 г. излезе преводът на съвременен български език на книгата на Гаврил Кръстевич "Българска история - Том 1: Българска история под името на хуните". Издадена за първи път в Цариград в печатницата на Македония през 1869. Оригиналът на тази книга, библиографска рядкост днес, е един изключителен паметник на българската култура. Книгата е написана от един от най-образованите българи не само за времето си, но и до днес, владеещ езиците, говорени в Османската империя, тънък познавач на гръцки, старогръцки, ... |
|
|
Печатница "Военен журнал", София 1908. Издание на автора. Забранена в България от 1944 до 1990. Препис на съвременен български език - Николай Иванов Колев. ... "Градът Солун е бил тогава извън византийската власт, защото Юстиниан, като поискал да оплени българите, тръгнал към него. За да ни станат тези работи по-ясни, би трябвало да обърнем внимание на византийската стратегия по онова време. В по-първото сражение във време на Константин, което е станало няколко години преди това, византийците действаха по черноморския бряг. Сега пък ги виждаме да действат по брега на Егейско море. Значи и в единия, и в ... |
|
|
Издадена за първи път в Цариград в печатницата на Македония през 1869 г. Преписана на новобългарски от Николай Иванов Колев. ... "Тази книга, библиографска рядкост днес, е един изключителен паметник на българската култура. Написана е от един от най-образованите българи не само за времето си, но и до днес, владеещ езиците, говорени в Османската империя, тънък познавач на гръцки, старогръцки, латински и френски, завършил право в Сорбоната с подкрепата на Стефан Богориди, след което е негов частен секретар, управител на остров Самос, автор на Търговския закон на Османската империя, член на Висшия правосъден съвет на ... |
|
|
Макар да е написана преди години това е мъдра и поучителна книга. От нея читателят ще научи много за Финландия и финландците, за тяхното трудолюбие и постоянство за постигане на високите им цели да се наредят сред първите народи в Европа и света. Увлекателно и достоверно е разказано как Финландия възкръсва от нищетата и става богата държава, каква е ролята и приноса на финландската интелигенция за това. Това усилие на народ и държава е пример актуален и днес и полезен в личностен и социален план. Открийте за себе си Григорий Петров - един голям приятел на България. ... |
|
|
"Уважаеми читателю, Г. С. Раковски издава списанието Българска Старина за първи път чрез книгопечатницата на Стефан Расидеска в Букурещ през месец червен (юли) 12, 1865 г. Списанието е предвидено за публикуване на чисто научни изследвания, без да се занимава с политика и без да насочва публикациите срещу когото и да било. Фундаменталните изследвания по старата българска история в тази книга са: Основни начала на българската най-стара повестност. Българското старонародно вероизповедание. За древността на българския език. Преимуществото на българския език над староелинския, или истинският състав на елинския ... |
|
|
Досега се мислеше, че българите са късно дошли турци, които в 679 г. били покорили славяни в Мизия и основали българската държава. Аз установих, че късните пришълци, които основаха българската държава, не са се казвали българи, а са се казвали хуни, които след това се нарекли българи, защото са се смесили в Мизия с българи. Онези, които досега учеха, че българи били основали българската държава, напуснаха тая си теза и приеха моята теза, че основателите на българската държава са били хуни или хуногундури, а българи. Понеже някои мислят, че тия хуни били някакъв азиатски монголски народ, от което искат да извадят ... |
|
|
Сказка, държана на 4 ноемврий 1938 г. въ София ... "Питането за народностьта на старить македонци не се изчерпва съ тая книжка. Въ нея, обаче, е казано най-същественото, отъ което се вижда, че старите македонци продължаватъ да живеятъ въ днешните македонци и че те ца принадлежали къмъ оня народъ, който ние наричаме сега български народъ."София, декемврий 1932 г. Д-ръ Ганчо Ценовъ "Докато я има България, ще има място и за трудовете на д-р Ганчо Ценов, и тези трудове ще вдъхновяват и учат българските историци и граждани в трудната битка за установяване и налагане на величавата българска история. Книгите на д- ... |
|
|
Сказка, държана на 4 ноември 1938 г. в София. ... "Едно общество от любители на българската история ме покани да държа сказка върху народността на старите македонци. Същото това общество откри родолюбивия българин и столичен печатар, господин Петър Глушков, който бе тъй любезен и щедър да издаде даром тая книжка, за което казаното общество и аз му благодарим най-сърдечно. Питането за народността на старите македонци не се изчерпва с тая книжка. В нея, обаче, е казано най-същественото, от което се вижда, че старите македонци продължават да живеят в днешните македонци и че те са принадлежали към оня народ, който ние ... |
|
|
Написана около 448 г. ... "Драги читателю, Това е един уникален документ, писан от високообразования Приск. Императорът на Източната римска империя Теодосий I изпраща през 448 в Панония, в столицата на Атила, приятеля на Приск Максимин. Приск заминава заедно с него като секретар и съветник на пратеничеството. В единствения запазен до нас разказ на този свидетел, разговарял с Атила и с неговите пълководци, виждаме будно око и любопитен поглед. Разказът му е изпълнен с подробности, показващи високоорганизирана държавна структура, нрави и обичаи, разпознаваеми и днес в българските и славянските народи. "Именникът ... |
|
|
Издадена за първи път в Будапеща през 1844, написана за всички училища в Пеща. Препис на съвременен български език - Николай Иванов Колев. ... Царственик или Българска история, която учи откъде са произлезли българите, как са владели, как са царували, и как са погубили царството си и са попаднали под иго, събрана от Мавро Орбини Латински, Цезар Бароний, Йоан Зонара, Буефир Френски, Теофан Гръцки, Свети Евтимий Търновски, Свети Димитрий Ростовски и други летописци. "Към моите сънародници българи. Мои любими сънародници, днес ви представям този Царственик, посветен на вашите прародители и на това откъде те са ... |
