В едно интервю попитали Салман Рушди какво най-много харесва във френската литература. Той отговорил: "Рабле и Бувар и Пекюше. Защо Бувар и Пекюше? Защото това е един Флобер, различен от онзи от Възпитание на чувствата или Мадам Бовари. Защото това е Флобер на несериозното. Но на несериозното, скрито в самата същност на сериозните неща. Несериозното, което ни кара да се смеем, но и да се запитаме защо много често сериозното - и най-вече то - ни кара да повдигнем иронично вежди и да се усмихнем дискретно. И обратно - защо и несериозното, гротескното, смехотворното, защо и човешката глупост и несръчност, и ... |
|
|
Преди две хиляди години един от най-великите военни лидери в историята почти унищожава Рим. Ханибал, дързък африкански генерал от Картаген, повежда армия от воини и бойни слонове през снежните Алпи и нахлува в сърцето на разрастващата се империя. Що за човек би се осмелил да се изправи срещу най-неумолимата сила на древния свят? Ханибал е класически пример за противник с минимални шансове за успех - картагенският Давид срещу римския Голиат, но неговата непоколебимост е легендарна. Като военачалник отдавна се изучава във военните академии заради своя стратегически гений, но е много повече от велик пълководец - той е ... |
|
|
"Има един единствен истински сериозен философски проблем: самоубийството. Да се отсъди дали животът заслужава или не да бъде живян, означава да се отговори на основния философски въпрос. Останалото - дали светът има три измерения, дали умът борави с девет или с дванайсет категории - се поставя по-нататък. Абсурдът се ражда от сблъсъка между човешкия призив и лишеното от разум безмълвие на света. Оставям Сизиф в подножието на планината. Ние винаги преоткриваме товара си. Но Сизиф учи на висшата вярност, която отрича боговете и повдига камъни. Вселената, занапред без господар, не му се струва нито ялова, нито ... |
|
|
Съставител: Яна Букова. ... Настоящата книга събира избрани произведения на автора. Биньо Иванов (1939 - 1998) е български поет, автор на радиопиеси и сценарии за радиопредавания. Негови стихотворения са превеждани и публикувани в антологии и литературни издания в Германия, Полша, САЩ, Унгария и др. Има редица стихосбирки, сред които Природи и Часът на участта."Трайните неща от поетическото наследство на един голям български поет на XX век, стихотворенията без дата, стихотворенията, които живеят извън времето на създаването си. Избрани според афинитета, проницателността и естетическия критерий на наш съвременник ... |
|
|
"Ето защо, подтикван от желанието да пооправя поне отчасти несправедливостта на съдбата, която се скъпи да оказва подкрепа там, където най-много липсват сили - както виждаме, че става у слабите жени - аз възнамерявам да помогна на влюбените дами и да ги поразвлека..., като им предложа сто новели или басни, притчи или приказки - наричайте ги, както искате, разказани в продължение на десет дни от една почтена дружина от седем дами и трима млади мъже, събрали се по време на последната смъртоносна чума... В тези новели те ще намерят забавни или тъжни любовни истории и други необичайни случки, станали както в наши дни, ... |
|
|
Личният живот на известните хора винаги е бил предмет на особен интерес на историците. Като че ли именно в тази сфера на познанието историческите изследвания се приближават най-много до вкусовете на широката публика - заради пикантните подробности, заради екстравагантността и безсрамието на онези, които в същото време създават историята. Често историческата истина е толкова любопитна, че прилича на филмов сериал, и фактът, че всъщност става дума за действително случили се събития, е особено завладяващ. Защото в крайна сметка филмовите сюжети твърде често са заимствани от действителността. Петър I Велики е (1682 - 1725) ... |
|
|
"Какво събира в една книга Мохамед Али, Бродски, Майлс Дейвис, Толстой, Одън, един горски лесничей... Колко случайност и мълнии може да понесе човек? Как живяхме последните години и можем ли вече да разкажем тази залостеност в собствените стаи? Иван Ланджев идва с неподражаема стъпка, като някакъв гросмайстор на ринга на есето, като саркастичен меланхолик на фрагмента. Има всичко тук - шах и бокс, литература и джаз, поезия и пандемия - изтанцувани и написани с дяволски добър стил, дълбочина и талант." Георги Господинов "Мисля, че така е станало: изящните фрагменти на тази книга най-напред са били ... |
|
|
Личният живот на известните хора винаги е бил предмет на особен интерес на историците. Като че ли именно в тази сфера на познанието историческите изследвания се приближават най-много до вкусовете на широката публика - заради пикантните подробности, заради екстравагантността и безсрамието на онези, които в същото време създават историята. Често историческата истина е толкова любопитна, че прилича на филмов сериал, и фактът, че всъщност става дума за действително случили се събития, е особено завладяващ. Защото в крайна сметка филмовите сюжети твърде често са заимствани от действителността. Исабел Кастилска (1451 - 1504) е ... |
|
|
Цялата истина за живота, вселената и всичко останало се съдържа в Светото Писание, постановленията на седемте вселенски събора и светоотческото наследство. Ние не можем да добавим нищо към нея, нито пък е желателно да я тълкуваме прекалено творчески в порива си да бъдем в крак с времето. Единственото което можем и което вероятно трябва да направим, е да потърсим такива форми, чрез които тази истина да достигне до хора, до които иначе не би стигнала. И днес работят забележителни християнски писатели, затрогващи проповедници и вещи богослови. Те създават великолепни творби и въпреки това има големи публики, до които тези ... |
|
|
Историческият роман Вазови - шапки долу! на писателката Павлина Павлова разкрива в пълнота биографията на народния поет Иван Вазов, на брат му Владимир Вазов и на останалите членове на фамилията. Уж всички знаем кой е Иван Вазов, но се оказва, че всичко, публикувано за него, е някак фрагментирано и образът му се губи, душата му остава извън нашето внимание. Сега Павлина Павлова запълва тази празнина, намерила оригинален начин да ни срещне с любимия автор, както и с неговите най-близки и обичани хора. Ще можете да прочетете интересни случки и истории с Атанас Буров и Пейо Яворов, с д-р Кръстев и Пенчо Славейков, с ... |
|
|
Тезей (1946) е сред късните творби на Андре Жид. Плод на дълъг размисъл - повече от две десетилетия, тази притча е своеобразното литературно-философско завещание на писателя. Зад ретроспективния разказ за живота на митологичния герой се провижда друг разказ - този за етапите в човешкия живот и себепознанието. Думите, произнесени от Тезей след основаването на Атина: "Аз създадох своя полис, завърших делото си, живях", са и равносметката на самия автор. Така Тезей се явява митът, който Жид избира, за да изрази заключителната мисъл, до която е достигнал: човешкият Аз добива завършеност именно в сътвореното, което ... |
|
|
Само човек, който стои на педя от лицето на Кадафи и се взира в мътния му поглед, привлечен от необяснима фаталистична сила, каквато се усеща от дъното на прясно изкопан гроб на близък човек, може да види, че под веждите му има татуировки. Вероятно белег от бедуинското му минало, когато са вярвали в заклинателната им сила, или някаква по-късна приумица на този фамозен генералисимус на маскарада. Наблюдавайки в англоезична среда Христо Стоичков да говори японски, човек лесно би изпадал в състояние, наречено от социалните психолози когнитивен дисонанс. Най-просто казано - гледаш и не вярваш на очите си. Вместо попръжни ... |
