"Истинският човек според индивидуализма на П. П. Славейков е силен, но сам. Самотата му придава могъщество, независимост и решителност. Той се самоосъзнава като стоящ над "презряната тълпа", понеже му пречи да разгърне способностите си. Сега се проявява друга воля за свобода и независимост, различна от тази на възрожденското време. Само "свръхчовекът" е способен и достоен за тях, защото няма да ги опорочи с някакво служение на тълпата, а ще ги вложи в духовни творения. Те ще преодолеят низостта, повседневността и посредствеността на живота на "фасулковците". Но това не става. ... |
|
|
"За човек, който обича света от вчера, този роман не беше лесен. Той се разделя с една мечта по миналото или с това, в което то се превръща. Писах (и трих) за смесването на времена, когато паметта, лична и обща, си събира багажа и си тръгва. За новата обсесия на Гаустин и дискретното чудовище на миналото, което идва срещу нас. За времеубежищата, които строим, когато сегашното не ни е вече дом." Георги Господинов "Безкомпромисен роман! Георги Господинов влиза сам в гората..." Надежда Радулова И тогава миналото тръгна да завладява света... В началото залогът е една клиника, в края - един континент. ... |
|
|
"От няколко десетилетия въпросът за социалното неподчинение занимава трайно мислителите и политолозите. Цветан Тодоров подхожда към него с осем биографични очерка на Ети Хилезум, Жермен Тийон, Борис Пастернак, Александър Солженицин, Нелсън Мандела, Малкълм Екс, Давид Шулман, Едуард Сноудън. Тези наши предшественици или съвременници живеят и работят в различни страни и на различни поприща. Но всички те отхвърлят от морални съображения определено социално зло, от което страда цяло едно общество. Неподчинението им не е плод на негативизъм, евентуално присъщ на техния характер, а на стремеж да утвърдят положителни ... |
|
|
"Безпокои ме светлината. И мракът ме безпокои." Да се чете наум и на глас, шепнешком и с гороломен патос. "И пак се чува как земята зрее...". Да се чете в морен полумрак, в светлините на рампата, под пръските на борда, под одеяло с фенерче, на одеяло сред поляна, на опашка за нещо скучно, иззад рамо в метрото, в предлюбовна нега или следлюбовна меланхолия, в книжарница, в сладкарница, през входове и сводове, в кънтящи коридори. "Само се пусни от всичко. Отпусни се. Остави имената за наричане, името си забрави...". Да се чете на болен, на заспиващ, на внезапно събуден, на весела или тъжна ... |
|
|
Версия Тревога преминава през сърцата като пустинен суховей. И ето, оживели времената при теб ме връщат, Галилей....Пред оня страшен съд уж бил си казал, че все пак, тя си се върти. Едва ли! - Тази всеизвестна фраза не би сглупил да кажеш ти. Излишно е било! - Той, съдията е знаел сам, че се върти. Но много му е трябвала лъжата, та своя храм да защити. Така се е родил под небесата поредният човешки срам....Защото никоя лъжа пресвята не е спасила никой храм! Добри Жотев ... |
|
|
Госпожа Г. се озовава в центъра на един любовен триъгълник, случил се през 30-те години на миналия век. Книгата "Госпожа Г." разказва една съдба откъм две гледни точки, представени в двете части на романа. Първата част от повествованието се гради около "задочната" любовна история, описана от воайор, а втората - от равносметката на Бета за собствената ѝ съдба."Госпожа Г." е издадена през 2001 г. и е една от книгите в най-новата българска литература, за която критиката не спира да говори. Емилия Дворянова е сред най-известните български писатели. Автор е на монографията " ... |
|
|
Съдебен журналист прави лично разследване на доказателствата за Христос. ... Авторът интервюира тридесет водещи учени и авторитетни личности, които имат безупречни академични препоръки, поставяйки под съмнение своите предубеждения и систематично издирва доказателства. В това търсене на истината използва опита си като журналист по правни въпроси и разглежда многобройни категории от доказателства - показания на очевидци, документални факти, подкрепящи данни, опровергаващи данни, научни доказателства, психологически доказателства, косвени доказателства и отпечатъци от пръсти. Отзиви "Авторът на "Случаят Христос& ... |
|
|
Ново издание на знаковия "репортаж за баналността на злото" за процеса срещу прочутия нацист в Йерусалим от Хана Аренд. Репортажът за баналността на злото "Айхман в Йерусалим" е една от най-важните и влиятелни книги на XX век. Оригинално предадено като поредица от статии за "Ню Йоркър", отразяването на сензационния процес срещу нацисткия функционер Адолф Айхман се превръща в епично платно, на което Хана Аренд, създала най-добрата научна теория за тоталитаризма, рисува смайващата историческа картина на Холокоста, на жертвите и на техните палачи. Както и на безпрецедентната възможност ... |
|
|
Още като студент Антон Чехов започва да пише кратки весели и забавни истории, които публикува в някои известни по онова време хумористични вестници и списания. Те са ярки и запомнящи се - нелепи или заплетени случки с длъжностни лица и обикновени хора, лекари и чиновници, театрални дейци и дребни занаятчии. По думите на самия Чехов, по това време той пише по една такава весела история на ден. И въпреки че вече е минала цяла една епоха оттогава, днес няма човек, който да не се впечатлява и да не се разсмее на неговите забавни миниатюри. Творбите на Чехов са сатирични и шеговити, а понякога са тъжни и задълбочени, но ... |
|
|
Историята започва през VI век пр.н.е. - време, в което светът чертае границите си, а владетелите постоянно са нащрек за короната и главата си. В този вълнуващ и мистериозен период главна роля играе цар Кир, създал една от най-големите империи, познати в древността - Персийската. Животът на могъщия владетел е предсказан в пророчества и е обвит в легенди. Неговият дядо, мидийският цар Астиаг, сънува, че собственият му внук един ден ще отнеме властта му. Затова нарежда на свой доверен служител да убие детето. Историята, която следва това драматично начало, превръща внука в една от най-знаменитите личности на своето време - ... |
|
|
В разказите си Йовков показва богатата душевност на народа - само чрез нея могат да се усетят и обяснят поетическата чувствителност и нравственото величие на българина. ... |
|
|
Геният на задкулисните игри и шпионажа. Кой е Жозеф Фуше? Неизкушеният от историята на Френската революция читател би могъл да добие представа дори от следните кратки, но завладяващи описания, които прави Стефан Цвайг на своя герой:"На Църквата се отдава също така само временно и не всецяло, както по-късно на революцията, на Директорията, на Консулството, на империята или на кралството. Жозеф Фуше не поема задължение да бъде верен до края на живота си дори на Бога, камо ли на някой човек! Фуше ще слуша спокойно, ще понася с хладна усмивка и без да му трепне окото най-груби оскърбления, най-срамни унижения - няма ... |
