Седмокнижие за средновековната история на България (IV - XV век). "Седмокнижието" включва студии и статии, които с документирана плътност представят мястото на средновековна България в европейското семейство на народите. Изследванията са напълно обективни и лишени от патоса на псевдопатриотизма, поради което с право са получили достойна оценка от редица съвременни представители на световната медиевистика. Книга трета от поредицата "Седмокнижието" от Васил Гюзелев. ... |
|
|
Седмокнижие за средновековната история на България (IV - XV век). ... Тълкувания върху Българското и Европейското средновековие - "Седмокнижието" включва студии и статии, които с документирана плътност представят мястото на средновековна България в европейското семейство на народите. Изследванията са напълно обективни и лишени от патоса на псевдопатриотизма, поради което с право са получили достойна оценка от редица съвременни представители на световната медиевистика. Книга първа от поредицата "Седмокнижието" от Васил Гюзелев. ... |
|
|
Николай Генчев (1931-2000) е български историк, член-кореспондент на БАН, професор, д-р на науките. Ректор на СУ (1989-1993). Носител на международната Хердерова награда (1989). Автор на десетки трудове в областта на новата и най-новата българска история. Значителен принос в развитието на българската историография за Възраждането имат такива известни български учени като В. Априлов, Т. Бурмов, Ст. Заимов, Д. Маринов, Д. Кънчов, Ив. Шишманов. Списъкът ще бъде непълен, ако не прибавим името на Николай Генчев. Макар да разполага със значителен научен потенциал, българската историография все още не е успяла да създаде ... |
|
|
Предлаганият трети том обхваща периода от 29 юни 1931 до май 1934 г., през който в България управлява правителството на Народния блок. В томът, читателят ще намери много интересни оригинални документи за вътрешната, стопанската и външната политика на Народния блок, за отношенията на България с Малката антанта и Франция, за българската емиграция и българските студенти в Чехословакия, за международната акция в защита на Г. Димитров и други. Особено важни са донесенията на чехословашките дипломатически представители за личните им разговори с царя и с различни български политически дейци, за политиката на Югославия и Румъния ... |
|
|
От Парижкия конгрес (1856 г.) до Ньойския договор (1919 г.). Историята на Източния въпрос, на съдържащите се в него сложни противоречия между великите сили, на националноосвободителните движения, свързани с разпадането и наследството на Османската империя между края на XVIII век и Първата световна война, съставляват част от нашата народна история. В историографията ни няма по-пълно изследване и описание на този период от нашата история. Този труд се основава върху голям брой най-важни документи и реални исторически факти, характеризиращи онова време. Има основание да се твърди, че това е действителният и точен прочит на ... |
|
|
Възстановяване и утвърждаване на българската държава. Национално - освободителни борби (1878 - 1903) ... |
|
|
Настоящият петтомник на един от патриарсите на българската историческа мисъл включва ранната му монография "Княз Борис Първи" (1969), последната му книга "Средновековна поезия от и за българите", която тук се публикува за първи път и някои други характерни за творчеството му изследвания ("Апология на Средновековието", "Папството и българите през Средновековието", "Училища, скриптории, библиотеки и знания в България XIII-XIV век"). Откриването и виртуозната интерпретация на напълно непознати извори и факти за Българското средновековие, лансирането на нови, основополагащи ... |
|
|
Книгата е посветена на някои от световните проблеми от духовната култура на Средновековна България в периода на зрелия феодализъм в края на ХІІ – ХІV век. Тя разглежда отделни сфери от тази култура, образование и грамотни, книжовни средища и скриптории, географското разпространение на българската книжовност и библиотеки, развитието на научно-реалистичните, космографските и историческите знания. Настоящият петтомник на един от патриарсите на българската историческа мисъл включва ранната му монография "Княз Борис Първи" (1969), последната му книга "Средновековна поезия от и за българите", която тук се ... |
|
|
Тази книга разказва за събития, които повечето от нас приемат за трагични. Посветена е на десетилетията, през които българите и техните държави се сблъскват с прииждащите от Мала Азия тюркски нашественици, а към средата на четиринадесетото столетие стават обект на експанзия от страна на османските турци. Първоначално, повече от половин век преди да станат жертва на нашествието, много наши далечни сънародници от Тракия осъзнават, че опасността трябва да се спре още преди да се е прехвърлила в Европа. Уви, никой не взема този порив за съпротива сериозно. В резултат на това след известно време българските земи започват да ... |
|
|
Второ допълнено и преработено издание. ... Новото допълнено и преработено издание на книгата на проф. Красимира Гагова включва част от лекционния ѝ курс по средновековна европейска история. То е ориентирано предимно към периода на Същинското средновековие в Западна Европа, когато се утвърждават и развиват феодалните отношения, укрепват кралската и императорската власт и се поставя началото на държавните институции, получили по-сетнешно развитие в Новото време. Разгледана е съществената роля на Църквата в средновековното общество, както и споровете между светската и духовната власт за правото на последна съдебна ... |
|
|
Познат ли е Раковски в България днес? Когато се чете за наследството на Раковски и Ботев като за нещо, което е било напъхано от официалната ни историческа наука в така наречените "удобни чекмеджета", първият въпрос е, дали това е вярно и не е ли малко пресилено! Когато се проверят фактите, уви, оказва се, че това е така. Неминуемо въпросът, който възниква впоследствие е: Кой го върши това форматиране? Нима официалната наука е анонимна, кои са хората, които я дирижират? На кого не са удобни тези българи книжовници и революционери! И защо Раковски е толкова непознат в наши дни? Може би заради това, че има ... |
|
|
Едно класическо изследване върху паметниците в Сакар - мегалити, стари пътища, селища и градища. Настоящото изследване на братя Шкорпил е публикувано през 1888 г. и изследва паметниците в Сакар планина и околностите й. Освен географията на региона, представена е ценна информация за мегалитните паметници в Сакар (долмени, кромлехи, жертвени камъни), старите пътища, селища и градища. Карел Шкорпил (1859 - 1944) е известен чешко-български археолог и музеен деец, откривател и изследовател на останките на първата българска столица Плиска, провежда мащабни разкопки в Преслав и Мадара, проучва един от най-живописните ... |
