Българи и другоземци от средновековното време

Седмокнижие за средновековната история на България (IV - XV век).

"Седмокнижието" включва студии и статии, които с документирана плътност представят мястото на средновековна България в европейското семейство на народите. Изследванията са напълно обективни и лишени от патоса на псевдопатриотизма, поради което с право са получили достойна оценка от редица съвременни представители на световната медиевистика.

Книга трета от поредицата "Седмокнижието" от Васил Гюзелев.

"От изворите - към истината" - за блестящия учен Васил Гюзелев това мото важи в пълна сила, според негови изтъкнати колеги.

Житейският му път започва през 1936 г. в с. Раковски (сега квартал на Димитровград на река Марица). Основите на кариерата му са поставени със завършването на специалностите История и Археология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Специализира византинистика и медиевистика, гръцка и латинска палеография. Специализирал е във Виена, Будапеща, Генуа, Вашингтон. Приносът му за опазването на националното културно наследство го превръща в медиевист и на световно ниво. Носител е на някои от най-престижните международни награди в областта на хуманитарситиката, сред които са международната Хердерова награда, както и най-високото отличие на Софийски университет.

Интересът му към средновековието се развива под надзора на акад. Иван Дуйчев, а по-късно самият той вдъхновява младите да се посветят на научна дейност. Акад. Гюзелев открива и интерпретира напълно непознати извори и факти за Българското средновековие, лансира нови, основополагащи концепции за развитието на Балканите и Европа през епохата на Средновековието. Резултатите от многогодишния му научен труд са повече от 72 книги, над 300 студии и статии, над 200 научно-популярни творби и интервюта в авторитетни наши и чужди издания. С тях той отдавна е утвърден като "един от стълбовете на историческата наука, всепризнат византинист и медиевист" - по думите на Иван Гранитски. Неговият професионализъм дава и невеществени плодове - спомените, които оставя у не е едно поколение студенти, завладени от размаха в работата и от потенциала му.

Ерудицията му и неговата отдаденост на науката допринасят в дейността му като ръководител на Катедрата по история на България в СУ, както и на Секция "Средновековна история на България" в Институт по история при БАН. Васил Гюзелев е и бивш директор на Националния исторически музей. От 1984 до 2000 г. е директор на Българския изследователски институт във Виена (Дом "Лудвиг Витгенщайн"). Изнасял e лекции в Московския държавен университет, Кьолнския университет, Лайпцигския университет, Великотърновския университет.
Ето какво казва акад. Гюзелев пред медии във връзка с работата си и бъдещето на науката, на която е посветил голяма част от живота си:

"Успях да реализирам голяма част от намеренията си. Разбира се останаха надописани много книги, непрочетени много извори и книги, но има млада генерация, която идва след нас и тя ще наследи всичко това. Още повече, че медиевистиката, т.е. науката за българското средновековие, с която се занимавам, е с изключително големи традиции. Това е направление, което като се започне още от истинските първи историографски опити от 17 и 18 век и от Паисий Хилендарски и Спиридон Габровски, и се достигне до наши дни. Постиженията са реални и значими, особено за историята и историческото съзнание на българина. Всички български историци медиевисти са играли голяма роля в историята на нашия народ не само за пробуждане на народната свяст, но и за осветяване на пътя на българското историческо самопознание."

Емблематичен труд на Васил Гюзелев са петте тома събрани съчинения, свързани със средновековното книжовно и историческо наследство на България.

АИ Проф. Марин Дринов
София 1113
ул. Академик Георги Бончев, блок 6
sales@aph.bas.bg

Размисли върху личностната история на Българското и Европейското средновековие (VII - XV в.)
Хан Аспарух (665 - 701) - основателят на Дунавска България
Ханът кесар Тервел (701 - 721) в светлината на изворите
Животопис за императора на франките Карл Велики (742 - 814)
Кавхан Исбул в сянката на хановете
Великият, честният и благоверният княз Борис I - Михаил (852 - 889; + 907)
Цариградският патриарх Фотий (858 - 867; 877 - 886) и неговата роля за покръстването и християнизацията на българите
Папа Йоан VIII (872 - 882) и българският църковен въпрос
Векът на цар Симеон Велики (893 - 927).
Свети Иван Рилски (+ 946 г.) - Велико светило за целия свят
Салек Българина, приближен на папа Йоан XII (955 - 964)
Норвежкият конунг Харалд Хардради (1016 - 1066) - Bolgara brennir
Нестор - предводителят на българите от Подунавието през 1074 г.
Белятовският българин павликянин Травъл и въстанието в Тракия през 1084 - 1088 г.
Византийският император Мануил I Комнин (1143 - 1180) в светлината на нови извори
Германският император Фридрих I Барбароса (1152 - 1190) в българските земи през 1189 - 1190 г.
Цар Калоян (1197 - 1207) и неговите деяния в българската книжнина от XIII - XVIII в.
Латинският цариградски император Балдуин II (1228 - 1261) и Българското царство в светлината на сфрагистиката и на писмените извори
Цар Иван Асен II (1218 - 1241) - изследвания и извори за царуването му
Никейският император Теодор II Ласкарис (1254 - 1258), неговата nалбєіа и отношенията му с българите
Роджър Бейкън (1220 - 1292) за България и българите
Баварският херцог Ото III (1290 - 1312), борбата му за унгарския трон и неговите премеждия в Българското царство, Трансилвания и Галичкото княжество през 1307 - 1308 г.
Сръбкинята Анна-Неда (1277 - 1346) - imperatrix Bulgariae
Момчил юнак (+ 1345 г.) в светлината на един нов исторически извор
Райко, братанец на Момчил юнак, кефалия на крепостите Търлис и Броди в Сярска област през XIV в.
Деспот Добротица (1360 - 1385) - мизиецът, чието име носи областта Добруджа
Историята и нейният смисъл в творчеството на Патриарх Евтимий Търновски (1375 - 1393)
Никола Българина - учител по славянска писменост в Дубровник в края на XIV в.
Крал и император Сигизмунд I Люксембургски (1387 - 1437) и българите
За Фроужина Цара - последния носител на българската царска корона от династията на Асеневци
Немският хуманист Николай Кузански (1401 - 1464), идеята за християнско-мюсюлманско помирение и събитията в България през 1454
Използвани съкращения