| "Легенда за светия пияница" е последната новела на Йозеф Рот и в нея се прокрадват автобиографични нотки, защото както своя герой и авторът напуска този свят след самоубийствено пиянство в Париж. Рот си отива отчаян след присъединяването на Австрия към Третия райх, когато му е отнета и последната надежда, че неговият свят, светът на многонационалната монархия може да се върне.    Йозеф Рот  (1894 - 1939) е австрийски журналист и писател, чието творчество е сред върховете на европейската класика. У нас е познат най-вече с романите си "Радецки марш" и "Гробницата на капуцините". След  ...  | 
|  | 
| "Много вода се оттече от оная една нощ през самотния октомври на 2009 г., когато просто ми хрумна да спретна свой сайт за книги, който наченах с думите: "Щастлив съм да ви приветствам в новия ми блог Книголандия. Но едно нещо не се промени - когато сядам да пиша за която и да е книга, знам само с какво ще започна, натам думите рукват и се нареждат по неведом и за самия мен начин.  Аз осмислям книгите, като пиша за тях, това е моят начин на четене и разбиране. Наричам тези текстове ревюта, безспорна заемка от английски, но сега, когато ги прочетох последователно, ми се струва, че често всъщност съм писал есета  ...  | 
|  | 
| След роман за героиня нимфоманка, награда Гонкур за роман по истински случай, адаптиран за големия екран, и между два тома на семейна сага,  Лейла Слимани  приема ново предизвикателство. Макар да предпочита писането в усамотение, тя приема предложението на своя издател да пренощува в Пунта дела Догана, старата митница във Венеция, в художествената колекция на фондация Пино, чиито модерни експонати не ѝ говорят почти нищо. Защо все пак приема? Че и да напише книга за това. Всъщност, съблазнява я идеята за затвореността, към която е пристрастена...  В тишината на залите, освободена от погледите на другите, тя  ...  | 
|  | 
| Изданието съдържа две творби на  Лорънс Дърел  - Мосю и Ливия. ... Сега за първи път на български език излиза и последното голямо произведение на Лорънс Дърел, цикълът Авиньонски квинтет. Пенталогията се състои от романите Мосю, или Принцът на мрака, Ливия, или Погребан жив - които ще намерите в този том, - Констанс, или Самотни занимания, Себастиан, или Водещи страсти и Квинкс, или Историята за изкормвача.  В Авиньонски квинтет, често определян като литературна мистификация, се разказва за група хора, които прекарват едно лято в запустяло имение край Авиньон. Някои от тези хора са истински, а други са герои от роман,  ...  | 
|  | 
| "Всяка биография е вписана в историята. Значителна или незначителна, биографията говори за времето си, за обществото, доколкото можем да слушаме, да четем и да интерпретираме. Дали една автобиография или автопортрет заслужават внимание, не е работа да съди или няма значение това, което си мисли и си представя авторът. Всичко е между две абсолютни граници - раждането и смъртта. Раждането е чудо на чудесата. То е първа и винаги уникална среща между природното и свръхприродното. В това е чудото. Смъртта е радикалното предизвикателство да търсим цял живот смисъла на живота. Моите мемоари е разказ за моето търсене."   ...  | 
|  | 
| Време, когато в света надделяват омразата и насилието. В новогодишната нощ Йозеф Ердман слиза от влака в Марибор, за да изчака своя бизнес партньор. Тук е прекарал детството си, когато градът все още бил светъл и приветлив. На фона на забравените спомени от детството и сложните взаимоотношения с околните  Драго Янчар  преплита историите на различни прослойки от жителите на пограничния град в привидно безгрижното, но вече смутно време в навечерието на Втората световна война. Моментът на кулминацията е северното сияние, което неочаквано огрява Централна Европа на 25 януари 1938 г. като предзнаменование за наближаващ  ...  | 
|  | 
| "Гогол  е сред най-загадъчните руски писатели и все още е сторено малко за опознаването му. Той е по-загадъчен от  Достоевски. Самият Достоевски е сторил много, за да разкрие всичките противоположности и всичките бездни на своя дух. Вижда се как в душата и в творчеството му дяволът се бори с Бога. Гогол обаче скриваше себе си и отнесе в гроба някаква неразгадана тайна. Наистина в него има нещо страховито. Гогол е единственият руски писател, притежаващ чувството за магизъм, той художествено предава действието на тъмните, злите магични сили..."  Николай Бердяев   Книгата е част от поредицата луксозни издания   ...  | 
|  | 
| Книгата на акад.  Георги Марков  Друга история на най-голямата война в нейните две части: Разгарянето на пожара и  Светът в пламъци, представят една различна от познатата на победителите гледна точка към Втората световна война.  Книгата поднася другата гледна точка - тази, на победените. Този труд на акад. Георги Марков ще промени представите към голямата война не само на българските историци, но и на техните колеги по света. Самият автор в своя предговор към книгата пише: "Понякога героите се оказват и престъпници, но те са крайните победители и историците по принуда или навик им прощават. Разсъждаващият човек си  ...  | 
|  | 
| "Яворовата поезия - това е вълшебство, в което живее българската реч. Тая реч бе за него лоното на българския дух. В едно чудно стихотворение той пита къде е неговата Родина; в пръстта на тоя дол, на оня хълм? Или в тая повилняла сбир от вълци и овци, чието име е безброят?... Неговата истинска родина е: в майчиното слово, що най-напред погали моя слух; в откровителния дух на словото, на битието вечно ново; в гърдите ми, дето ридае нейното минало и дето бъдещето нашепва здрачните си сънища." Владимир Василев  Книгата е част от поредицата луксозни издания  Божествен дух  на издателство  Захарий Стоянов. ...  | 
|  | 
| Книгата на акад.  Георги Марков  Друга история на най-голямата война в нейните две части:  Разгарянето на пожара  и Светът в пламъци, представят една различна от познатата на победителите гледна точка към Втората световна война.  Книгата поднася другата гледна точка - тази, на победените. Този труд на акад. Георги Марков ще промени представите към голямата война не само на българските историци, но и на техните колеги по света. Самият автор в своя предговор към книгата пише: "Понякога героите се оказват и престъпници, но те са крайните победители и историците по принуда или навик им прощават. Разсъждаващият човек си  ...  | 
|  | 
| "Да се изповядаш в една книга не ти гарантира опрощение; продължете пътя си, ако търсите в този текст нещо друго, освен човек, който се опитва да разбере себе си." И  Фредерик Бегбеде  прави точно това - опитва се да разбере себе си, миналото си, обезумелия свят, в който живее. С брутална откровеност и безпощаден хумор си разчиства сметките с дрогата, с алкохола, със, хм, секса, разкрива отношението си към прекалената политическа коректност, към радикалния феминизъм, изродил се в хетерофобия, към претенциите на всезнаещите и всеможещи новопоявили се пророци. Без да пести квалификациите, без да се церемони с  ...  | 
|  | 
| "И ако някъде има друг, който се чувства достатъчно луд, за да стане писател, бих му казал, давай, плюй в окото на слънцето, удряй по клавишите, това е най-добрата възможност, вековете имат нужда от помощ, човешкият род плаче за светлина и риск и смях. Дай му ги. Има достатъчно думи за всички ни."  Чарлс Буковски   ...  |