Шведският режисьор и сценарист Ингмар Бергман (1918 - 2007) работи за театъра над 60 години, през които поставя 172 пиеси и е директор на театрите в Хелсингборг, Гьотеборг, Малмьо, Кралският драматичен театър в Стокхолм и Резиденцтеатър в Мюнхен. Талантът му го отвежда и в киното, където за 40 години режисира над 60 филма за големия и малкия екран. Настоящият сборник обхваща почти цялата му кариера, от първите му стъпки в сянката на Втората световна война, до 90-те години, когато вече е приключил с киното, но продължава да работи в театъра. Текстовете са писани по най-различни поводи: част от тях са публикувани в ... |
|
Когато дъщерята започва да снима документален филм за своите български корени, майката не подозира до каква степен това своеобразно разследване ще я засегне. По настояване на дъщерята майката подава молба до Комисията по досиетата, за да разбере дали е била следена по времето на комунизма, когато е общувала с чужденци в качеството си на преводачка. Отговорът на Комисията е неочакван и разтърсващ. В остър конфликт между поколенията майка и дъщеря се впускат, всяка посвоему и с различни изразни средства, в търсене на истините за миналото и в това задъхано преследване възкръсват призраците на комунизма. Филмът на дъщерята, ... |
|
Мария Келберт се завръща в литературата с две новели (Радостта от живота, Проститутката с дървения крак) и цикъл разкази (Театър на сенките), обединени от общото заглавие Живей щастливо. Напрегнати криминални сюжети с кражба на картина, отвличане, убийства и разследване, италианска мафия. Паноптикум от социални и криминални типажи, между които емигранти от различни националности, девианти, мафиоти, проститутка с дървен крак и джудже убиец. Жестокост, гняв, страдание и отмъщение... И всичко това водевилно и дори абсурдно разиграно, фино пародирано, с хапеща ирония. Всъщност тази книга със своите истории е за необичайните ... |
|
Годината е 1941 г. Германската армия наближава покрайнините на Ленинград. Марина, заедно със своите колеги, е натоварена с печалната задача да свали картините от стените на Ермитажа, да събере всички ценни артефакти и да ги опакова, за да бъдат изпратени някъде далеч, в безопасност от нацистите. Но въпреки че рамките вече са празни, в тях тя продължава да вижда шедьоврите на европейското изкуство. И след като мъжът, в когото е влюбена, изчезва на фронта, а Ленинград бавно потъва в отчаяние, мъчителен глад и студ сред постоянни бомбардировки, творбите на великите художници от стените на Ермитажа остават запечатани в ... |
|
Архетипи. Праистория. Проявления. Книгата представя божествата на съдбата в митологиите на различни народи. Те се проявяват по разнообразни начини - в групи от богини или индивидуално. Някои от тях са благотворни, други - ужасяващи. Могат да даряват живот или да обричат на смърт. Да са обичащи или наказващи. Всички те водят към древния архетип на Великата богиня майка. Авторката разглежда развитието на представите за съдбата, нейните персонификации, имената, с които се назовават съдбата и нейните божества в различните езици. Изследвани са различните мотиви, отнасящи се до съдбата - за преденето и тъкането, за текста ... |
|
Антологията включва стихосбирката Стели (1912) и откъси от незавършената поема Тибет (публикувана посмъртно за пръв път през 1969). Френската критика единодушно определя Стели като един от най значимите литературни паметници на XX век. Поетът с широко отворени очи търси простотата на изказа и се стреми към многообразие, оставайки верен на първоначалния изблик на поетичното слово. Всичко в неговата лирика води към тайнствения център, където реалността и блянът, отсъствието и присъствието, вътрешното и външното се събират в едно. В Тибет е отразен стремежът на автора към Покрива на света - най-високото не само физически, ... |
|
Сага за фарьорците (Færeyinga saga) е открита в голям исландски ръкопис, датиран от края на XIV в. (Codex Flatey'ensis). Най-вероятно е била написана в Исландия в началото на XIII в. и описва конфликти между силни местни водачи и събития около налагането на християнството на Фарьорските острови в периода 940 - 1047 г. Историческата достоверност на много от описаните в сагата герои и събития е спорна, но от художествена гледна точка Сага за фарьорците е сред шедьоврите на средновековната исландска книжнина. Тя представя личности и събития на прехода от езичеството към новата християнска епоха, като разкрива ... |
|
"Семездин Мехмединович чертае със съкрушителна точност и яснота сгромолясването на цял един свят. Той притежава безпощадната страст към истината, характерна за младия Хемингуей." Пол Остър "Мехмединович пише за неща, за които е невъзможно да се пише. И за които единствено има смисъл да се пише. Мехмед, червената бандана и снежинката е книга, с която започва и завършва историята на литературата." Миленко Йергович "Страшна и прекрасна книга, великолепна в прославата на писането и възвишена в изобразяването на ежедневното страдание. Книга, с която трябва да се срещнеш и като писател, и като ... |
|
Книгата печели наградата Гонкур за 1970 г."Отвъд множеството скандали, които Горски цар съдържа и предизвиква с появата си през 1970 г., се извисява едно основно значение и предназначение: Човекът е създаден, за да носи в ръцете си дете. Абел Тифож, тревожещият герой на романа, който влече и предопределя хода на световните дела, преплетени в личната му съдба, изминава опак, опасен и потаен път до Източна Прусия и до Витлеемската звезда. Горно и долно, алфа и омега, събрани в едно, го очакват в края на маршрута. И духът на Горския цар - от баладата на Гьоте и от блатата на Мазурия, от старинните предания за ... |
|
Тревожен, подобно на пророчески сън, този роман се носи като реката, която тече през него. Тя не е просто тъмна вода, където се ловят гигантски скатове и изчезват мъже. Лаконичният и експресивен стил съобщава голяма част от онова, което Селва Алмада многозначително премълчава. Историята е разказана с елиптични, кратки изречения и в откъси на различни времеви нива, в които вече случилото се и случващото се в момента се движат като в кръг. Пряката реч на героите и речта на разказвача се сливат, така че често не е ясно къде се намираме във времето, кой говори и кой заговаря след него. От една страна, този стилистичен похват ... |
|
Книгата Богини. Мистерии на женската божественост събира лекции, изнесени от Джоузеф Кембъл между 1972 и 1986 година относно фигурите, функциите и символите, свързани с женската божественост в различни култури и епохи. Следвайки проучванията на Мария Гимбутас, великият митолог предприема пътешествие в търсене на проявленията на Великата богиня от древна неолитна Европа до шумерската и египетската митология, пресичайки Омировата Одисея, култа към Елевзинските мистерии, Артуровите легенди от Средновековието и ренесансовия неоплатонизъм. Кембъл разкрива трансформациите и устойчивостта на символите на женската божественост, ... |
|
Дневникът на Сатаната (1919 г.) е последното произведение на Леонид Андреев, публикувано едва след преждевременната му кончина. Този неомитологичен роман, написан под формата дневникови записки на въплътилия се в човешко тяло Сатана, разкрива противоречивата човешка природа, нееднозначното присъствие на Доброто и Злото в света, любовта като унищожителна сила. С присъщия си черен хумор авторът достига до горчиви изводи за покварата на модерния човек, надминал в земните си дела дори онзи, който наивно смята себе си за въплъщение на Злото, тоест самия Сатана."Ако кажа, че няма дяволи, ще те излъжа. Но ако кажа, че ... |