Едно анонимно писмо, изпратено до няколко адреса, разлюлява съществуването на обитателите на площад "Арецо", известен с многобройната колония от папагали. В този елегантен район на Брюксел живеещите различни, понякога ексцентрични и дори перверзни мъже и жени, самотници, двойки, семейни, имат усещане за жестоко нахлуване в тяхната интимност. Писмото събужда толкова много обещания и очаквания, колкото и разочарования и злополучия, всяко субективно интерпретирано. Е. Е. Шмит ни води през този див танц, превръщайки разказа в енциклопедия на желанията, чувствата и удоволствията, на любовното поведение в наши дни. ... |
|
|
Една странна и непредсказуема в начина си на преподаване учителка по пиано, която използва стряскащи похвати. Според нея музиката е нещо повече от техническо усъвършенстване: трябва да се отдадеш телом и духом на нейното тайнство. В продължение на няколко години тя преподава на Шмит не само магията на Шопен, но изостря чувствителността и засилва любовта му към красотата. След 30 години авторът се връща към това минало, вече помъдрял и разбрал най-важното от нейните уроци. Страниците, посветени на музиката на Шопен и нейното въздействие върху душите на слушателите са сред най-красивите в тази майсторски написана музикална ... |
|
|
"8 октомври 1908 г. Адолф Хитлер: скъсан. Какво ли щеше да се случи, ако Академията за изящни изкуства във Виена беше взела друго решение? Какво щеше да стане, ако точно в този миг комисията беше приела, а не отхвърлила Хитлер, чиито артистични абмиции можеха да получат поощрение, а сетне и високо признание? Тази минута би променила един живот, живота на младия, стеснителен и вдъхновен Хитлер, но би променила и хода на света." Така звучи част от анотацията на Брюно Корти за Фигаро литерер относно интригуващата, изпълнена повече с въпроси, отколкото с отговори, алтернативна история, сътворена от разказвача Ерик- ... |
|
|
"Казвам се Саад Саад, което на арабски означава Надежда Надежда, а на английски Тъжен Тъжен."Саад иска да напусне Багдад и хаоса в него и да стигне до Европа, до свободата и бъдещето. Но как да прекоси границите без нито един динар в джоба? Как, като Одисей, да се опълчи срещу бурите, да оцелее в крушенията, да избяга от търговците на опиум, да пренебрегне песните на Сирените, превърнали се в рокаджийки, да се измъкне от жестокостта на един надзирател-циклоп или да изтръгне от любовната магия на една сицилианска Калипсо? ... |
|
|
"И тъй като, за мен ти, Моцарт, беше внезапна любов със закъснение. Внезапната любов е толкова загадъчна в изкуството, колкото и в любовта. Това не беше толкова откритие, колкото откровение. Внезапната любов е нещо като пророчество. Времето се гъне и усуква, и ето че в един-единствен миг изплува бъдещето. Пътуваме през времето. Стигаме не до паметта за миналото, а до паметта за утрешния ден. Такава е внезапната любов: човек разбира, че има да сподели с някого нещо силно, наситено и прекрасно. Когато ми изпрати писмото си, освен музиката ти получих и убеждението, че с теб ще изживеем заедно една дълга и красива ... |
|
|
"Сборникът с разкази е поредица от ловни плячки, които преследваме в определена територия. Историите са различни, но имат много общо помежду си. Замислям книгите с разкази като органично съставени, те не са нито сборници, нито антологии. Тъй че историите в това томче ще бъдат като продължение на "Двамата господа от Брюксел"... Всички живеем по два живота - единият фактически, другият - въображаем. Това ще бъде и темата на книгата: виртуалните животи, които образуват основата на един реален живот. Бруно и Ян ми напомнят също, че тези разкази говорят за любов. За мен това е толкова естествено, че дори не си ... |
|
|
Гонкур за разказ 2010 ... Можех да нарека тази книга и „Любовни разминавания”. Като Анри и Катрин, хората се губят по коридорите на времето, почти никога не изживяват едни и същи чувства едновременно, а трябва да понасят болезнени разминавания. По този начин се разминават отровителката и свещеникът... По този начин Грег, морякът, забравя да бъде баща, докато дъщерите му са още деца. По този начин Аксел и Крис са прекалено различни един от друг, за да се харесват, а когато се променят, това се случва симетрично, което отново възпроизвежда дистанцията... Ако един ден обясненията ни помагат да разберем с какво сме се ... |
|
|
Този роман е любовен химн към онова "трето измерение" на мъжа и на жената - двойката. Необратимата съдба разкъсва единението на Яник и Мишел. Но едно любовно отчаяние, което се отчайва от любовта, за тях е неприемливо противоречие. Човек трябва да извоюва победа над смъртта. Яник казва на Мишел: "Ще изчезна, но искам да остана жена. Ще бъда за теб някоя друга. Върви към нея. Срещни друга женска половина. Най-жестокият начин да ме забравиш е да не обичаш повече." И по този начин се появява Лидия и онова, което ще се събере отново във вихрена възхвала, отвъд ефимерното, двойката, в която "всяко ... |
|
|
Книга първа от поредицата Пътуване през времето от Ерик-Еманюел Шмит. ... Пътуване през времето е огромен роман (в 8 тома), разказващ историята на човек, който една сутрин открива, че е безсмъртен. На 25 години Ноам избягва човешката участ, удивен, недоверчив, шокиран. Тази способност се оказва едновременно подарък и проклятие. Той вижда как хората, които обича, отслабват и изчезват, страхува се да обича, не вижда изход от своите съмнения, страданията, изпитанията, преживява в една крайна - безкрайна - самота. Принудителен пътник, вечен пилигрим, това е кръстът на Ноам - постоянно нови места, нови езици, нови общества, ... |
|
|
Ако сте останали без светлина, тази книга е за вас. В нея са вложени толкова много дух и душа, че ще ви стане топло и леко, сякаш отново сте в лоното на щастливото детство, в прегръдката на най-любим човек. Нарине Абгарян е млада писателка от арменски произход, разказва омагьосващата история на малко селце високо в планината, на обитателите му, все чешити и особняци, на живота им като летопис на големите скърби, но и на щастието, което задължително е отредено на всеки от нас, стига да имаме волята да го дочакаме. ... |
|
|
От автора на "Човек на име Уве" и "Баба праща поздрави и се извинява". ... Малка книга с голямо сърце! Това е история за спомените и за умението да ги оставяме да си отидат. Това е любовно писмо и бавно прощаване между един мъж и неговия внук, между един баща и неговото момче. Честно казано, не написах историята с идеята да я прочетете. Просто се опитвах да подредя собствените си мисли, а аз съм от хората, които трябва да ги видят изложени на хартия, за да ги проумеят. Те обаче се превърнаха в малък разказ за това как преодолявам постепенната загуба на най-великите умове, които познавам, как може дати ... |
|
|
След повече от 30 книги, преведени в България, в настоящия дневник, Ерик-Еманюел Шмит за втори път (освен в Нощта на огъня) прави жест за читателите си: повдига завесата към своя пълнокръвен вътрешен живот и външно обкръжение - семейството, отношението с баща му и средата, начина му на живот. Макар поводът да е тъжен - смъртта и траурът за майка му, Шмит успява да издигне безутешността си, преработването на скръбта в осъзнаване на дълга за щастие, който тази светла жена му завещава като урок по живот, в който има страст към изкуството, чувство за хумор, култ към радостта. Изследвайки собственото си страдание, ... |
