По време на изследвания върху горската растителност в Южна Норвегия ботаник се натъква на мъртво момиче. Веднага след подадения сигнал пристига екипът на инспектор Холгер Мунк. Следователите от Отдел "Убийства" са видели какво ли не, но гледката на горската поляна ги втрещява: изнемощялото голо тяло е положено върху пера от сова, разпръснати под формата на пентаграма, разположението на ръцете определено не е случайно, коленете и дланите са в рани, а в устата е затъкнато цвете. Момичето бива лесно идентифицирано - 17-годишна пансионерка от близкия дом за деца в неравностойно положение, обявена за издирване. Но ... |
|
Книгата е част от поредицата "Върхове" на издателство "Изток - Запад". ... Излезлите изпод перото на американския писател и пътешественик Уошингтън Ървинг (1783 - 1859) разкази и легенди ни срещат с гоблини, призраци, нечисти сили и сърцати герои; с магия и вълшебства от заселническите времена в Америка, със страховита немска история, с приключенията на португалски благородник и приказни свидетелства за мавърското господство в испанска Гранада, когато дворецът Алхамбра е бил "бисер сред изумруди" и обител на любовта. Така миналото се връща при нас, украсено с фантастичните орнаменти, изписани ... |
|
Избрана проза. ... Евгений Замятин - авторът на бележития антиутопичен роман "Ние" (завършен още през 1921 г. и публикуван в СССР чак през 1988 г.), се нуждае не от представяне, а от отклик - в онази "друга реалност", която кара страниците да се прелистват. "Преживяването" на "Ние" причинява постоянна промяна в световъзприятието на читателя, но не по-малко завладяващи са другите му прозаични творби, събрани в живите, но и разтърсващи като ледоразбивач слова, които започват с: "Неми задъхани дни..." (разказът "Сам" от 1908 г., който се счита за първата ... |
|
"Легенда за Пендрагон" е готическо-хумористичен философски трилър с елементи на детективски роман, пародия и литературоведско изследване. Действието му се развива в Англия и Уелс, където граф Гуинед кани магистъра по английска литература Янош Батки да изучава наследството на розенкройцерите, съхраняващо се в неговата библиотека, в резултат на което ученият се оказва въвлечен в криминална история. Романът заимства елементи на свръхестественото от Г. К. Честъртън и Дж. К. Поуис, своеобразната атмосфера на Дж. Колиър и Д. Гарнет, структурата и интелектуалността от книгите на Олдъс Хъксли и Вирджиния Улф. В ... |