Година след смъртта на Васил Пармаков излизат неговата последна книга и диск с последните записи на "Зона Це" с негово участие."Васил е човек с изключително чувство за форма. Ето, казвам човек, а не музикант. Т.е каквото и да прави - да чете, да пише, да композира, да свири - той има таланта да се опва от формата. Така и усещам неговите "отчаяни" есета. Винаги, винаги съм ги възприемал като опити (есе на френски е опит, нали) да стигне до максимума на песимизма. До върховете на безизходното. До майсторството на мрака. И това е което най-много ме е разсмивало. И съм му го признавал и приживе и ... |
|
Какъвто и да си, в каквото и да вярваш, скоро всичко ще се промени! ... Откъде идваме? Къде отиваме? Билбао, Испания. Робърт Лангдън, харвардски професор по символика и религиозна иконография, пристига в ултрамодерния музей "Гугенхайм" в Билбао, за да присъства на изключително важно събитие - оповестяване на откритие, което "завинаги ще промени съдбата на науката". Организатор на събитието е Едмънд Кърш, четиресетгодишен милиардер футурист, чиито изумителни високотехнологични изобретения и дръзки предвиждания са му донесли световна слава. Кърш, който преди двайсет години е бил един от първите студенти ... |
|
За първи път на български език оригиналите на Братя Грим. ... За пръв път на български език - превод по оригиналните немски текстове на прословутите приказки, събрани и разказани от Якоб и Вилхелм Грим. Изданието включва стотици пояснителни бележки, илюстрации, биографични и родословни справки, както и подробен предговор. "В това издание всички истории са представени в своя първоначален вид - онзи, в който разказвачите са ги направили достояние на Братя Грим и в който те са ги записали най-напред. По тази причина на много места приказките звучат много по-мрачно и са изпълнени с моменти на насилие и намеци за ... |
|
"Двадесет и петият час" (1949) на К. Вирджил Георгиу е една от големите антиутопии на ХХ в., изобличаваща нацизма, комунизма и дехуманизирането на съвременния свят. Романът описва участта на човека, престанал да е личност и сведен само до "досие" - едно "адско клеймо", което го преследва до гроба. Творбата, преведена на 31 езика, се публикува за първи път на български език. Романът бестселър е преведен на 31 езика и екранизирана през 1966 г. от режисьора Анри Верньой с участието на звезди като Антъни Куин, Вирна Лизи и Сердж Реджани. "Двадесет и петият час" е една от най-големите ... |
|
В това луксозно издание са включени два класически романа на Ерих Мария Ремарк - "На Западния фронт нищо ново" и "Обратният път". ... Няма по-значим документ за трагедията и безсмислието на войната от историите на загиналите в нея. Няма по-голям паметник от проваления живот, осакатените тела, изгорените души на оцелелите в нея. Вече повече от век след началото на Първата световна война, романите на Ерих Мария Ремарк "На Западния фронт нищо ново" и "Обратният път" продължават да звучат болезнено актуално, защото светът не е спирал да воюва. Без да влиза в ролята на проповедник ... |
|
"Във "Вечер при Клер" липсват обичайните белези на занимателното четиво и въпреки това цялата книга се чете на един дъх... Това се обяснява не само с факта, че Газданов е прекрасен и увлекателен разказвач... В романа си той е постигнал висока степен на емоционално напрежение, на което най-вече се дължи неговата прелест. Газданов притежава необикновени литературни и изобразителни способности, той е един от най-ярките писатели, израстнали от емиграцията." Марк Слоним "Вечер при Клер" се движи наистина деликатно между руския автопсихологически роман и западния роман на потока на съзнанието.& ... |
|
Тя би могла да остане в паметта на съвременниците си просто като жена на Мережковски, но изминава пътя си като Зинаида Гипиус - писателка, критичка, поетеса, провъзгласила веднъж епатиращото: "Обичам себе си като бога...". И в Петербург, където живее почти трийсет години, и по-късно, в емиграция, тя заема особено място, оставайки постоянно в центъра на литературния живот. Наричат я декадентска Мадона, сатанеса, вещица, силфида, жива легенда. В емиграция тя написва книга за своите съвременници, събратя по занаят; книга за миналото, което за нея никога няма да е приключило. Тъй като в паметта ѝ всичко ... |
|
Италианската полиция се свързва с професор Томаш Нороня във връзка с убийството на испанска историчка във Ватиканската библиотека. Той не само е последният човек, разговарял с жертвата, но и сред малцината, способни да разтълкуват странното послание, оставено от убиеца. Докато португалският учен търси връзката между смъртта на историчката и проучванията ѝ на текстове от Новия завет, са извършени нови престъпления по подобен начин. В Дъблин е ликвидиран учен, изследвал библейски ръкописи. В Пловдив е убит световноизвестен професор по молекулярна медицина. Обстоятелствата около убийствата и мистериозните послания ... |
|
Новели ... Във всичките си творби Шницлер се проявява като блестящ аналитик на човешката психика като скептичен и ироничен наблюдател на действащите обществени норми. Обикновено се сочи връзката с творчеството на Зигмунд Фройд поради това, че пренебрегва всички табута за обществото и открито говори по въпросите за секса, за смъртта. Със своя свободен дух Артур Шницлер е много близък и на съвременния читател. „Да имаш усет за Шницлер означава, че притежаваш култура, а да се чувстваш привлечен от Шницлер, означава, че дириш култура.“ Герхард Хаупман „По същество той е задълбочен изследовател на психиката, толкова честен, ... |
|
Пътят е разтърсващ разказ за времето, когато цивилизацията и природата са мъртви. Баща и син пътуват през изпепелената Америка на юг към океанския бряг - дни, месеци, години. Нищо не помръдва сред опустошения пейзаж освен носената от вятъра пепел. Те имат само дрехите на гърба си, оскъдни запаси храна и един пистолет, с който да се бранят от варварските шайки канибали по пътищата. Но залогът на това пътуване не е само тяхното оцеляване, защото мъжът и момчето носят огъня на целия човешки род и съдбата на целия свят зависи от баланса на безнадеждната им мисия."Прозата в тази книга е толкова красива и сурово сдържана, ... |
|
"Обичам Слънцето на живота... И луната на изкуството обичам... Като че ли - най-красив е здрача... Не, нощ... Не, изгрев... Не..." ... |
|
"Някога" - ето я най - красивата дума. Някога - означава минало (смътен спомен). Или бъдеще (смътна мечта). Някога - означава минало! Някога - означава бъдеще! И - никога настояще! Никога! (Настоящето - най - вулгарният миг в триединството!) Благодарна, дискретна, уютна -"Някога!". 1991 г. ... |