Хиг оцелява след грипната епидемия, която убива всички около него. Жена му я няма, приятелите му са мъртви, той живее в хангара на малко изоставено летище с кучето си Джаспър и единствения си съсед - въоръжен до зъби мизантроп. В своята Чесна модел 1956 година той патрулира периметъра на летището или отива в планината на риба, за да се преструва, че нещата са както преди. Но когато по радиото улавя случайно предаване, загадъчният глас разпалва в него надежда, че някъде там може би има по-хубав живот - нещо като стария му живот. Рискувайки всичко, той преминава точката, отвъд която горивото няма да стигне за връщане. Това, ... |
|
|
Петото дете е смразяваща, завладяваща и дълбоко тревожеща книга, която може да се определи като роман на психологическия ужас. В разгара на сексуалната революция от 60-те години на миналия век Дейвид и Хариет споделят старомодния идеал за щастливо семейство с много деца. В началото техният брак е точно такъв, какъвто са си мечтали – раждат се четири хубави, здрави и умни деца. С петата бременност на Хариет нещата се преобръщат – рожбата Бен е истинско чудовище и превръща живота им в ад. Оттук насетне те насочват цялата си енергия за „очовечаването“ на петото дете, но се отчуждават един от друг. Четирите им „истински“ деца ... |
|
|
Гао Синдзян е първият китайски автор, получил Нобеловата награда за литература. "Планината Душа" е изискан, незабравим и смел роман, който води дълбоко в сърцето на съвременен Китай. "Това е епичен мащабен приключенски роман... "Планината Душа" е изпълнен с малки разкази: древна китайска история, народни приказки, мотиви от детството, спомени за Културната революция, ожесточени спорове и страстен секс. Гао представя "неописуемото величие на живота и го е направил в този сложен, богат и необикновен роман."Индипендънт он Сънди "Отначало докрай човек има чувството, че Гао преследва ... |
|
|
Биньо Иванов е един от най-причудливите български поети, който не може да бъде поставен в което и да е литературно течение, тенденция или поколение. Ударният му стих има зашеметяваща сила – той прекършва езика и неговите конвенции и налага собствен порядък, в който непрекъснато се усеща една екзистенциална празнота на битието. Няма теми, няма разказ, няма образи, в поезията на Биньо Иванов сякаш и въздух няма. Тя е едно особено безвъздушно пространство, в което предметите и чувствата се стопяват и анихилират. Невъзможно е днес някой да пише поезия на български, без да е влизал в това пространство – поезията на Биньо ... |
|
|
Вътрешно небе Тайна, която неотменно назовава себе си. На устните и аз съм сладък прилив, бръшлянен отлив. А та сияе. ... |
|
|
Книгата съдържа стихотворения от Блага Димитрова от най-ранните години (1937 - 1944) до 1999 г. В изданието ще намерите още: редове от биографията ѝ от Йордан Василев; "Тревожната ведрина на познанието" - Клео Протохристова; "Неуловимата музика на пространствата" – Иван Гранитски; "Врати към смисъла" - Вихрен Чернокожев; "Любов, страх..." - Панко Анчев; критици и колеги с думи за нея. Книгата е част от поредицата "Българска класика" на издателство "Захарий Стоянов". ... |
|
|
След като 20 години е била примерна съпруга и майка, Кейт Браун е свободна да прекара едно лято пълно с приключения - децата ѝ отлитат от семейното гнездо, съпругът ѝ заминава да работи за няколко месеца в американска болница. Кейт започва работа в международна организация, впуска се в авантюра с по-млад мъж, пътува с него в чужбина, при завръщането си в Англия среща една изключителна жена, чийто чар и свобода на духа я насърчават да търси собственото си Аз. Пътуването към себе си в превала на лятото е тревожно, опустошително, катарзисно... Тя трябва да преоцени своя живот на съпруга, майка, домакиня, да ... |
|
|
Пътник Като шум прелетях край орача угрижен. А в купето съм сам: уморен, неподвижен. Като сън си отивам. Обратно – не мога. От прозорците вее прощална тревога. Моят влак отгърмява по мост, над села. Нежни макове долу ми махат за сбогом. Простодушни тополи издигат крила. Като сън си отивам. Обратно – не мога. На шега казах “Сбогом!”, а ето – заминах... Мойте думи са бързият влак за чужбина. Ако някой се върне при стара любов, тя ще бъде по-стара. А той ще е нов... Аз превърнах живота си в шум край орача! Но тунелът е близо – безкрилата сова изпищя: Пада здрач... Кой за мен ще заплаче? Някой нов е до теб. Аз съм никой ... |
|
|
"Оригиналното в поезията на Златозар Петров е нейната класичност. Той обаче следи и следва класическите параметри философски, а не маниерно. В стихотворения като "Раждане на снега" и някои други дори постига виртуозност. "Законът трябва да бъде преодолян, като бъде спазен" - тази стара мисъл на Бешков като че ли е основно правило в поезията на Златомир Петров - поет на естетическата носталгия." Ани Илков ... |
|
|
Разказаното в тази книга е част от дневника, който една българска медицинска сестра си е водила по време на Първата световна война, докато се грижи за ранените войници. Благодарение на нейните записки, ние имаме възможността да видим войната от другата страна на медала, не тази бляскавата, на геройството и военните победи, а тази на осакатените и болните, които са резултат от всеки военен конфликт. Сестра Евга, с характерната за една жена емоционалност, записва своите размисли върху войната и нещастията, свързани с нея - както на фронта, така и в тила. Всичко това, примесено с нейните лични душевни терзания, ни ... |
|
|
"Любов от пръв прочит Има такива любови! И... слава Богу! Предпоследната ми я причини Красимира Макавеева. От първото прочетено стихотворение, което ме блъсна челно. А това, което взаимно си причинихме като редактор и автор покрай тази книга, не ми се е случвало от години. Тези редове може да са отредени за сериозна литературна критика, но аз няма да пожелавам на авторката бъдещи творчески успехи. Ще ѝ поднеса моите съболезнования. Защото поезията е болезнено мероприятие. А за нея е твърде късно да се върне на изходното здравословно положение. Дано да ѝ стигнат сърцата, за да износи тази поезия. И... ... |
|
|
"Тази книга е хирургическа намеса в литературата. Скалпел, който безотказно преминава през всички части на тялото, паметта, аортата на деня. Книга - паник атака, пристъп, отворена към небето вена. Книга, в която партитурата на сълзата е възможна само за китарата на Джими Хендрикс." Елин Рахнев "Имаш рана и търсиш поезия, с която да я превържеш. Попадаш на поезията на Димана Йорданова. И проумяваш, че раната е нанесена от въпроса, а вътре в нея зрее отговорът. Остави я да зее, остави я да боли, остави да се роди отговорът. Обичам поезията на Димана, защото тя не признава лъжовни изцеления." Веселина ... |
